Протокол № 320 от 23.05.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 320 гр. Варна, 23.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20233100900470 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

Ищецът Г. Ф. , уведомен от предходно съдебно заседание чрез процесуален представител, представлява се от адвокат Л. В., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Ответникът А. Х. Ф., уведомен от предходно съдебно заседание чрез процесуален представител, не се явява, представлява се от адвокат Ж. К. и от адвокат К. К., редовно упълномощени и приети от съда отпреди.

Трето лице помагач Р. Р. Р., уведомен от предходно съдебно заседание чрез процесуален представител, не се явява, представлява се от адвокат В.

В., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Вещото лице Т. П. Т., редовно уведомен по телефон, явява се лично.

Вещото лице Д. Г. Г. , уведомена от предходно съдебно заседание, явява се лично.

Адв. В.: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Адв. В.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 3309 от 07.02.2024 година по допуснатата комплексна съдебно - автотехническа и медицинска експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.

Адв. В.: Нямам възражения по изслушването на вещите лица.

Адв. В.: Нямам възражения по изслушването на вещите лица.

Адв. К.: Нямам възражения по изслушването на вещите лица.

Адв. К.: Нямам възражения по изслушването на вещите лица.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението по комплексната съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, с оглед на което снема самоличността на вещите лица:

Д. Г. Г. – 54 години; български гражданин; неосъжданa; без родство, дела и трудово-правни отношения със страните; предупреденa за наказателната отговорност по чл.291 от НК, след което същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

В.л. Г.: Поддържам представеното заключение.

Т. П. Т. – 62 години; български гражданин; неосъждан; без родство, дела и трудово-правни отношения със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл.291 от НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

В.л. Т.: Поддържам представеното заключение.

В.л. Г. на въпроси от адв. В. : Ударът в главата като увреждане, което цитирахте „обс. фрактура в дясно окципитално в областта на мастоидните пространства – възможен е и по-проекционни причини – за контролен КТ при клинични данни“, значи обсервацио - съмнение за фрактура. Това не е потвърдено с последващи клинични данни за травма на главата и затова не е направен КТ или контролен скенер в тази област.

Да, констатираните увреждания съответстват на установения механизъм със съдебното решение. Това не изключва възможността да няма травма на главата. Въпросът е поставен по този начин с препратка към съдебното решение и затова това се съдържа в отговора.

В.л. Т. на въпроси от адв. В. : В първото заседание, в което не беше 2 изслушана експертизата и аз присъствах, изслушах пешеходеца и свидетеля Х.. За мен тогава това, което остана потвърдено, е, че пешеходецът е стоял на бордюра заедно с група други пешеходци и са изчаквали. След това внезапно навлиза пред автомобила. Тоест при разработените варианти евентуално движение от дясно наляво в така наречената осветена зона странично, фаровете на къси светлини могат да осветят надясно от бордюра около седем метра, тоест това отпада. Оставаме на варианта поява на опасността, движение от състояние на покой от бордюра до мястото на удара.

Впечатлението, с което останах от този последен разпит в това последно заседание, в което бях, е, че той е бил определено време в покой. „В покой“ се възприема, когато ако е за пешеходец - застане поне за половин секунда, тоест да бъде 0 скоростта, така и за автомобилите.

Адв. В. към в.л. Т.: Има едно разминаване в заключенията, които сте давали по НАХД. Вярно, че това е в друго производство заключение, но така или иначе има влязло в сила съдебно решение и констатациите са взети. Там Вие установявате, че има правомерно движение на пешеходеца.

В.л. Т.: „Правомерно“? Няма такова понятие. Равномерно – да.

Адв В.: Като казвам „правомерно“, в смисъл такъв, че той се е движил по обозначените за това места, пресичайки платното, което е било в ремонт, минавайки на тази средна…където е мантинелата там…линията, която е разграничителната на двете платна.

В.л. Т.: Честно нямам спомен, но ако това има някакво касателство или ако имаме нови данни, тоест показанията на тези свидетели в това заседание последното, в което аз не съм присъствал и има данни, могат да се вземат под внимание, но това ако е така, тоест че е влязъл на летящ старт… Адв В.: Не, не е влязъл на летящ старт.

В.л. Т.: Относно правомерността нямам право да взимам отношение.

Адв В.: Да го кажем, минал е на обозначеното за това място.

В.л. Т. : Участъкът е бил в ремонт, това е сигурно. Скоростта е установена с пътен знак. Имаме, мисля, че знак за пешеходна пътека, но самата пътека дали е била обозначена с хоризонтална маркировка, мисля, че няма данни. Аз се опитвах през „Гугъл“, от снимките, които са по делото, да установя, но откровено казано не можах да намеря обективни факти, които да 3 посочват, има ли или няма някаква маркировка. Знак за пешеходна пътека има и под него е ограничението за скоростта. Дори въз основа на тяхното разположение и автобуса, определям и зоната на видимост, която е имал водачът.

В.л. Т. на въпроси от адв. В. : В снимката от досъдебното производство не виждам да има пешеходна пътека /вещото лице показва фигура № 6 от заключението/. Имаме знак за наличие на пешеходна пътека, имаме знак за ограничение на скоростта – движение с не повече от 40 км/ч и аз съм съобразил тези обстоятелства.

В четвърта точка са описани две заключения. При условие че пешеходецът е тръгнал от бордюра в състояние на покой, означава, че заключение 2 е меродавното при тези условия и водачът, управлявайки със скорост 47 км/ч и със скоростта, разрешена за този пътен участък – 40 км/ч, технически не би могъл да предотврати ПТП чрез спиране, въпреки че зоната на пряка видимост е била достатъчна да му осигури видимост по-голяма от дължината на опасната зона на спиране, но пешеходецът е започнал пресичане (създал е опасност), когато автомобилът се е намирал на вариантното отстояние. Определил съм 4 варианта на отстояние, които са функция от възможните скорости на движение на пешеходеца. Тези отстояния са по-малки от дължините на опасните зони на спиране на автомобила при скоростта, която е определена в момента на удара – 47 км/ч и евентуално ако би се движил с 40. Тоест водачът в този случай не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, тъй като пешеходецът е попадал в обхвата на двете опасни зони.

Взети са предвид годините на шофьора.

Адв. В. към в.л. Т.: На седемдесет и няколко години какви са реакциите на шофьора?

Адв. К.: Възразявам срещу този въпрос. Нито е поставен такъв въпрос, нито следва да бъде изследвано в смисъла, в който го задавате.

СЪДЪТ допуска въпроса на адвокат В..

В.л. Т. : Въпросът е изследван при определяне дължината на опасната зона. Този параметър е определен в единичната експертиза по настоящото дело на страница 17 най-долу – точка 3, от там прехвърляме на следващата 4 страница 18, където след формула 6, която е в две позиции, веднага след това имаме „t1 = 0,6” – време за реакция на водача. Това е възможно най-малкото време, което чисто физически може да реагира човек с придобити нормални знания и умения и с опит в шофирането. Защо съм взел 0,6? Защото в рамките на тези минимум 35 метра, които той е имал като видимост, той е имал възможността да възприеме групата от хора, които са стояли прави в покой на десния бордюр, от което място всъщност е тръгнал пешеходецът, тоест той е бил длъжен да бъде бдителен и на житейски ще го кажа – нащрек. Когато се изчислява дължина на опасната зона, се взимат оптималните параметри на обстановката. В случая, въпреки че е на тези години, без алкохол и без да има данни за нещо медицинско, това е нормалното време за реакция.

Адв. В.: Има констатация в експертизата по досъдебното производство за тази, която първоначално говорихме, че от техническа гледна точка пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно според изискванията на временната организация на движение, осигурена и онагледена от поставените пътни знаци, като по-нагоре казвате: „Водачът е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца, въпреки движението със скорост, която не би му позволила да спре преди мястото на удара ако е реагирал аварийно, но след като не е реагирал изобщо до момента на удара, това е косвен признак за липса на постоянно упражняван зрителен контрол и между другото в обясненията в досъдебното производство (на ответника), които могат да се вземат, независимо че по принцип в друго производство не се вземат, там той казва, че нещо е бил разсеян, че не е видял какво се случва.

Това не е взето предвид.

Адв. К.: Като го няма как да бъде взето предвид?

Адв. В.: Има го в досъдебното производство. Има го по делото приложено.

В.л. Т. : Ако съдът разреши да ползвам тези данни от досъдебното производство, тоест показанията и се изготви експертиза въз основа на тях, ще повтори тази експертиза, но аз съм ползвал данните, които са от съдебното заседание.

В.л. Г. на въпроси от адв. К. и от адв. К. : Няма констатиран такъв медицински момент, в който пострадалият е бил в безсъзнателно състояние.

Състояние опасно за живота е констатирано медицински по клинични данни, 5 но това се дължи на увреждане в гръдната кухина на развиващия се хемопневмоторакс, което е състояние опасно за живота. Тази опасност за живота не е обусловена от безсъзнателно състояние.

Касае се за концентрация, която е над тежката степен на алкохолно опиване. Подобна концентрация, за да е по-ясно, би могла и до смърт да доведе, така че поведението на пешеходеца в случая би се разглеждало като неадекватно и не може да се прецени…тук включвам и индивидуалните особености на всеки и индивидуалната поносимост на всеки към алкохола, но при такава концентрация на алкохол няма как да не му се отразява на реакциите, вниманието, съобразителността, включително и на походката, така че не може с категоричност да се определи в момента, в който е било пътното произшествие, той в какво състояние е бил. Единствено по медицински път може да се каже, че е бил стъпил здраво с левия си крак на платното, за да се получат съответните фрактури.

В.л. Т. : Ще допълня, че коментирахме точно този момент за темпа на движение на пешеходеца, за да можем да извлечем някаква скорост. Така или иначе затова техническата част има разработени 4 варианта, въз основа на 4 различни скорости на пешеходеца точно по тази причина. Не знаем, може да е тръгнал, да е залитнал. Разстоянието е кратко, но с такава степен на алкохолно опиване всичко може да е било и никой не може да каже.

В.л. Г.: Тя е една нерегулирана походка.

В.л. Т. : Показанията са субективни в голяма част, затова има 4 варианта, за да мога да изчерпя възможностите.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.

Адв. В.: Да се приеме заключението.