Решение № 30 от 13.01.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. С., 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.Р. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20245530101990 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

Образувано е по молба от 11.08.2025 г. на пълномощника на ответника -, с която се иска допълване на постановеното по делото решение № 705/18.07.2025 г., като се присъди в полза на този ответник и претендираната законна лихва върху уважената част от насрещния му осъдителен иск за чистата стойност на кредита от 1304 лева, считано от датата на предявяването му в съда.

В срока по чл. 250, ал. 2, изр. 1 ГПК, ищецът -, не е подал отговор на тази молба и не е взел становище по направеното с нея искане.

Съдът прецени, че с оглед изясняване на неразрешената, според пълномощника на горепосочения първи ответник, част от спора, не е необходимо молбата му за допълване на решението да се разглежда в открито заседание с призоваване на страните. Поради това, по аргумент за противното от чл. 250, ал. 2, изр. 2 ГПК, я разгледа в закрито заседание, в което, след като обсъди същата, поотделно и в съвкупност с данните по делото, намери за установено следното:

Молбата за допълване на решението е допустима, защото е подадена в срока по чл. 250, ал. 1, изр. 2 ГПК, от пълномощника на първия ответник по делото. Разгледана обаче по същество, същата молба е неоснователна, а 1 мотивите за този правен извод за следните:

По смисъла на чл. 250, ал. 1 ГПК, непълно е само това решение, с което съдът не се е произнесъл по част от спорното право, по един от съединените искове и/или по допълните искания свързани с главния спорен предмет, каквито са исканията за плодове и лихви, както и това за присъждане на разноски. Следователно, молбата за допълване на постановено по делото решение ще бъде основателна само тогава, когато съдът не се е произнесъл по някое от тези искания на подалата я страна, а случаят очевидно не е такъв (чл.

250, ал. 1, изр. 1 ГПК).

При него, с диспозитива на постановеното по делото решение с рег. № 705/18.07.2025 г., съдът се е произнесъл по цялото спорно право, като (в относимата му по молбата на този ответник част) е уважил частично и предявения от първия ответник -, против ищеца -, евентуален насрещен иск по чл. 23 ЗПК, като е осъдил ищеца, да заплати, по посочената в решението банкова сметка, на този ответник, сумата от 1304 лева за главница от невърната на основание чл. 23 ЗПК чиста стойност на получения кредит по недействителния им договор за потребителски кредит № - г., както и сумата от 375.91 лева за разноски по делото, съразмерно с уважената част от този насрещен иск, и е отхвърлен, като неоснователен, този предявен от този ответник, против ищеца, евентуален насрещен иск по чл. 23 ЗПК, в останалата му част, над сумата от 1304 лева до претендираните 1409.72 лева, и евентуалното му насрещно искане за присъждане на законна лихва върху тази главница от 11.07.2024 г. до изплащането й (л. 191). За да отхвърли това евентуално насрещно искане за присъждане на законна лихва върху тази главница от 11.07.2024 г. до изплащането й, съдът е приел в мотивите на същото решение, че не следва да бъде уважавано, а следва да се отхвърли, като неоснователно, това акцесорното искане на този ответник за присъждане и на законна лихва върху същата сума от 1304 лева по чл. 23 ЗПК, считано от подаване на насрещната му искова молба в съда до изплащането й, защото, с Решение на СЕС (-) от 15.06.2023 г., постановено по дело № C-520/21 (-), по поставения преюдициален въпрос, в относимата му за случая част, СЕС е решил, че в контекста на обявяването на договор за ипотечен кредит за изцяло недействителен, тъй като след премахването на неравноправните му клаузи, не може да се изпълнява, чл. 6, §1 и чл. 7, §1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г., относно неравноправните клаузи в потребителските 2 договори, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебна практика по тълкуване на националното право, според която, кредитната институция има право да иска от потребителя обезщетение, надхвърлящо връщането на паричните средства, предоставени за изпълнението на този договор, както и плащането на законна лихва за забава, считано от поканата за плащане, какъвто е и случая (Решение на СЕС (-) от 15.06.2023 г., постановено по дело № C-520/21) (л. 188).

А след като е така, това решение не е непълно по смисъла на чл. 250, ал.

1 ГПК, защото с него съдът се е произнесъл по всички искания на страните, с които е бил сезиран и е следвало да се произнесе, включително и по това евентуално акцесорно насрещно искане на ответника -, за присъждане на законна лихва върху насрещната му искова сума от 1304 лева по чл. 23 ЗПК, считано от подаване на насрещната му искова молба в съда на 11.07.2024 г., до изплащането й, като е отхвърлил, като неоснователно, това му евентуално насрещно искане за присъждане на законна лихва върху тази главница от 11.07.2024 г. до изплащането й, а молбата за противното на пълномощника му, е неоснователна и следва да се отхвърли с настоящото решение (чл. 250, ал. 3 ГПК).

Воден от горните мотиви, С. районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна, молбата от 11.08.2025 г. на пълномощника на ответника -, за допълване на постановеното по делото решение № 705 от 18.07.2025 г., в посочения в нея смисъл.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

3