Решение № 387 от 09.05.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Стара Загора, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20225530103843 по описа за 2022 година

Производството е с основание чл.128,ал.2 КТ и чл.86 ЗЗД.

Делото е образувано по искове с правно основание чл.128, вр. чл.245, ал.2 КТ, предявени от И. Д. Н. против „АСПРО” ЕООД - Стара Загора, като твърди, че работил в ответното дружество /по трудов договор, сключен с „АСПРО“ ЕООД/, като трудовото му правоотношение било прекратено по взаимно съгласие на страните, като не бил получил трудово възнаграждение за времето от една година, през което е работил при ответника, като не получил дължимите му се трудови възнаграждения за месеците от юни 2020г. до юни 2021г. включително - дванадесет възнаграждения по 857,11лева месечно или общо 10286лева, като претендира и законна лихва върху главниците и направените по делото разноски. В срока по чл.131 от ГПК за отговор, такъв не е постъпил.

В исковата си молба ищецът твърди, че работил при ответника от 04.08.2016 г. въз основа на трудов договор № 29/03.08.2016г. /който договор се намирал в трудовото досие на ответника/ и последващите допълнителни трудови споразумения /приложени като писмени доказателства по делото/ до момента на прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя-ответник по делото, на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ на 15.06.2021 г. със Заповед № 43/15.06.2021г. Към момента на прекратяване на трудовите правоотношения с ответното дружество, то било претърпяло трансформация от „АСПРО" ООД в „АСПРО" ЕООД, като управителя и собственик на по-голямата част от капитала Д.Г.Т., бил явно изкупил дяла на другия съдружник и търговското дружество стана ЕООД с едноличен собственик на капитала и еднолично управлявано от Д.Г.Т., тази трансформация била станала на 31.05.2021г. /това било видно от публичната част на търговския регистър и било обществено достъпна информация/ тоест трудовите му правоотношения били прекратени от „АСПРО" ЕООД представлявано и еднолично управлявано от едноличния собственик на капитала Д.Г.Т.. Според сключения с търговското дружество трудов договор № 29/03.08.2016г. продължителността на работното време била 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, при основна работна заплата съгласно последното му допълнително споразумение към трудовия договор от 04.01.2021г. в размер на 852 /осемстотин петдесет и 1 два/ лева и допълнителни трудови възнаграждения, както следва: допълнително трудово възнаграждение за отработено време и професионален опит - 0.6%-5.11лв. Общо брутното му трудово възнаграждение било в размер 857,11 /осемстотин и петдесет и седем лева и единадесет стотинки/ лв. месечно. За времето от включително м.06.2020 г. до м.06.2021 г. включително, общо 12 месеца до прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника работодател не му били изплатени полагаемите му се трудови възнаграждения. За това време, той бил изпълнявал трудовите си задължения добросъвестно и в съответствие с поставените му изисквания от Работодателя. Съобразявайки се с разпоредбите на КТ, същите му давали право да предяви иск към бившия си работодател в лицето на „АСПРО" ЕООД, ЕИК 123747507, със седалище и адрес на управлението гр. Стара Загора, ул.

"Воевода Стойно Черногорски" № 56 управлявано и представлявано еднолично от Д.Г.Т. с 3-годишна давност съгласно чл.358, ал.1, т.3 от КТ. Като за начало на срока се считала датата, от която съответното задължение от страна на ответника по делото ставало изискуемо. Тъй като трудовото му възнаграждение се изплащало месечно, това означавало, че дължимата сума ставала изискуема от 01.07.2020г. Последното му трудово възнаграждение при ответника за месец 05.2020г. било изплатено със сериозно закъснение на 15.12.2020г. Ето защо предявява иск към „АСПРО" ЕООД, ЕИК 123747507, управлявано и представлявано еднолично от Д.Г.Т., в размер на 10 286 /десет хиляди двеста осемдесет и шест/ лева, представляващи 12 месечни трудови възнаграждения за времето от месец 06.2020г. до месец 06.2021г. включително, като към горепосочената сума следвало да се прибавят и дължимите законни лихви за забавеното плащане. Работодателя ответно търговско дружество било декларирало в НАП осигуровки върху дължимите на ищеца трудови възнаграждения за визирания срок, но дали било платило осигуровките не му било известно /видно от представените по делото писмени доказателства справки по личната му партида в НОИ/. Моли съда да уважи така предявените обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.1 и т.2, вр. чл.124, вр. чл.270 от КТ и чл.245, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и да осъди „АСПРО" ЕООД, ЕИК 123747507, със седалище и адрес на управлението гр. Стара Загора, ул. "Воевода Стойно Черногорски" № 56, управлявано и представлявано еднолично от Д.Г.Т., да заплати забавените трудови възнаграждения в едно със законните лихви за забавеното плащане. Моли ответника да бъде осъден да заплати направените разноски по делото съгласно чл.78 от ГПК, а именно адвокатски хонорар в размер 820/осемстотин и двадесет/лв.

В изпълнение на указанията на съда, дадени с Разпореждане № 354/ 06.02.2023г. по гр.д. № 3843/2022 г. в молба от 13.02.2023 г. ищецът дава следните разяснения: претендира заплащане на трудовите възнаграждения за включително м.юни 2020г. до м.юни 2021г. включително. Като по месеци сумите са, както следва - юни 2020г.- 857,11 лв., юли 2020г. 857,11лв., август 2020г. - 857,11лв., септември 2020г. - 857,11лв., октомври 2020г. 857,11лв., ноември 2020г. -857,11лв., декември 2020г. - 857,11лв., януари 2021г. - 857,11лв., февруари 2021г. - 857,11лв., март 2021г. - 857,11лв., април 2021г. -857,11лв., май 2021г. 857,11лв., юни 2021г. - 857,11лв., или общо 13 неизплатени трудови възнаграждения в общ размер 11 142,43лв.; претендира мораторна лихва по претендираните със заведения иск суми считано от 01.07.2020 г. /трудовото му възнаграждение се изплащало месечно, това означавало, че дължимата сума ставала изискуема от 01.07.2020г. до 04.08.2022 г.-датата на завеждане на иска - в размер от 2367,77 лв., като това била законната лихва за този период върху исканата сума общо 11142,43 лв. представляваща 13 неизплатени трудови възнаграждения по 857,11лв. Моли съда да допусне изменение на предявения иск по размер, като претендирания размер е за сума общо 11142,43 лв., представляваща 13 неизплатени трудови възнаграждения по 857,11лв., както и мораторна лихва за периода 01.07.2020г. до 04.08.2022г. /деня на завеждане на иска/ в размер от 2367,77 лв., както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното и заплащане. Претендира разноските по така изменения иск, предявени с първоначалния иск, а именно ответника да 2 бъде осъден да заплати направените разноски по делото съгласно чл.78 от ГПК- адвокатски хонорар в размер 820 /осемстотин и двадесет/лв.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощника си адв. И., като прави изменение по отношение на размера на претенциите, а именно по отношение на главницата до нетния размер на 13 трудови възнаграждения, от м.юни 2020 г. до м. юни 2021 г. включително, в общ размер на 7697,31лева, както и за мораторна лихва върху неизплатените трудови възнаграждения, за периода от 01.07.2020 г. до 04.08.2022 г., в размер на 1635,67лева, като съдът е допуснал исканото изменение.

Поддържа претенциите си за заплащане на 13 нетни трудови възнаграждения, в общ размер на 7697,31лева, които не са изплатени на ищеца от ответника, както и за мораторна лихва върху неизплатените трудови възнаграждения, за периода от 01.07.2020 г. до 04.08.2022 г., в размер на 1635,67лева. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответното дружество не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по претенциите.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

По делото не е спорно и от представените и приети като писмени доказателства по делото се установява, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, съгласно трудов договор № 29 от 03.08.2016 г., на длъжност „машинист автовишка“, с основно месечно възнаграждение 600лева, което се изплаща всеки месец до 25-то число следващо месеца в брой или по банков път, като с допълнително споразумение към договор № 29 от 01.02.2017 г. основното месечно възнаграждение е изменено - в размер на 650лева, с допълнително споразумение към договор № 29 от 03.02.2017г. трудовият договор бил изменен от срочен на безсрочен, с допълнително споразумение към договор № 29 от 04.01.2021 г., основното месечно трудово възнаграждение на ищеца било изменено - на 852лева. На 15.06.2021 г. със заповед № 43 от 15.06.2021 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, трудовото правоотношение между страните със срок – за неопределено време, било прекратено по взаимно съгласие на страните.

За изясняване на обстоятелствата по делото съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза, чието заключение е прието изцяло като компетентно и добросъвестно изготвено, отговарящо на поставените задачи. Видно от заключението вещото лице при изготвянето му е извършило проверка в счетоводството на ответното дружество. От същото се установява, че нетния размер на трудовото възнаграждение на ищеца за процесния период, изчислено поотделно, като от основното възнаграждение се приспаднат удръжките за пенсионни, здравни осигуровки и данъци, е както следва: -за м. юни 2020 г. нетният размер на възнаграждението е в размер 661,75лв.; -за м. юли 2020 г. нетният размер на възнаграждението е в размер 661,75лв.; -за м. август 2020 г. нетният размер на възнаграждението е в размер 661,75лв.; -за м. септември 2020 г. нетният размер на възнаграждението е в размер 661,75лв.; -за м. октомври 2020 г. нетният размер на възнаграждението е в размер 661,75лв.; -за м. ноември 2020 г. нетният размер на възнаграждението е в размер 661,75лв.; -за м. декември 2020 г. нетният размер на възнаграждението е в размер 490,82лв.; -за м. януари 2021 г. нетният размер на възнаграждението е в размер 577,99лв.; -за м. февруари 2021 г. нетният размер на възнаграждението е в размер 209,64лв.; -за м. март 2021 г. нетният размер на възнаграждението е в размер 708,73лв.; -за м. април 2021 г. нетният размер на възнаграждението е в размер 708,73лв.; -за м. май 2021 г. нетният размер на възнаграждението е в размер 708,75лв.; -за м. юни 2021 г. нетният размер на възнаграждението е в размер 322,17лв., всичко общо в размер 7697,31лева, в тази част съдът възприема заключението на вещото лице, като компетентно и добросъвестно изготвено.

3

Съдът не възприема заключението на вещото лице, в частта, относно представени ведомости за заплати, касаещи процесния период – от м.06.2020г. до м.06.2021 г. включително, тъй като е ответникът не е взел становище – въпреки дадената му възможност и вменено задължение от съда за това, дали ще се ползва от представените по делото писмени материали - оригинални платежни ведомости, съхранявани в счетоводното дружество „МММ Консулт“ ООД, гр. Стара Загора, с оглед на което ведомостите за заплати за периода от м.06.2020г. – м.06.2021г. включително са изключени от доказателствата по делото – след направеното от ищеца оспорване на приложените към заключението на вещото лице материали.

Съгласно чл.245, ал.1 и ал.2 от КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период. Полаганият от работника труд по съществувалото с работодателя трудово правоотношение е възмезден и последният следва да го изплаща ежемесечно и в пълен размер, съобразно договореностите между тях. Това е основно задължение като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. То е основният интерес на работника или служителя от създаването на трудовото правоотношение. Съдът приема за безспорно установено, че ищецът добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения за процесния период, а именно от м. юни 2020г. до м. юни 2021г. вкл., тъй като ответникът не е направил възражение относно това обстоятелство, поради което същият дължи изплащане на пълния размер на трудовото възнаграждение, договорено между страните по трудовия договор.