Решение № 260524 от 20.08.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер ІІ-29 20.08.2021 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД втори въззивен граждански състав

На: шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА

КРАЛЕВА

Секретар Стойка Вълкова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 317 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от Й.П.Т. ***, подадена чрез пълномощник адв.Недялка Атанасова, против решение № 260044/08.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 2351/2020 г. по описа на РС-Бургас, с което са отхвърлени исковете на Й.П.Т. против „Термотрейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес ***, представлявано от Стоян Йорданов, за осъждане на ответника за заплати на ищеца сумата от 7712 лв. – неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 05.07.2019 г. до 16.11.2019 г., сумата от 454.78 лв. – обезщетение за забава върху сумата за периода от датата на изискуемост на всяко трудово възнаграждение до 22.05.2020 г., сумата от 185.82 лв.

– направени пътни разходи във връзка с командировка, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2020 г. до окончателното плащане на сумите, както и Й.П.Т. е осъден да заплати на „Термотрейд“ ООД сумата от 1237 лв. за съдебно-деловодни разноски.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно, поради нарушение на материални закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като районният съд не е взел предвид всички доказателства по делото, а някои от тях е игнорирал. Според въззивника, от събраните доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин, че ответникът е изплатил изцяло трудовите му възнаграждения, вкл. и за последния отработен месец, като се сочи, че в случая нормата на чл.270, ал.3 КТ е неприложима, тъй като ищецът не е получавал възнаграждението си на ръка в България, а е престирал труд в Г., поради което и трудовото му възнаграждение е било изплащано по банков път по сметката на приятелката му К. Б., а по изключение и на ръка, като начинът на плащане е бил установен от показанията на св.Д.и от експертното заключение, установило размера на неплатените възнаграждения. Въпреки това, БРС неправилно и необосновано отхвърлил иска с мотива, че „вещото лице е изчислило получените от ищеца суми според представените по делото извлечения от банкова сметка и РКО, но се установи, че Т. е получавал и възнаграждения на ръка, като за общия размер на получената сума се е разписвал във ведомости и платежни фишове“. Въззивникът счита този извод на съда за неправилен, тъй като по делото не е установено кога са били извършвани тези други разплащания и в какъв размер. В тази връзка, извършвайки собствен анализ на доказателствата по делото, въззивникът счита, че показанията на св.Д.са нелогични и противоречиви в частта им, в която се твърди, че на ищеца е платено на ръка всичко, което е имал да взима на 15.11.2019 г., когато е прекратено трудовото му правоотношение, без да е установено по делото какво точно е следвало да получи, но въпреки това тези свидетелски показания са били изцяло кредитирани от съда. В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна “Термотрейд“ ООД, подаден чрез пълномощник адв.Мима Иванова, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и на навадените в нея възражения и доводи. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение. Не са направени доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените разноски във въззивното производство

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което съдът я намира за допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Районен съд – гр.Бургас е сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.215, ал.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от Й.П.Т. против „Термотрейд” ООД, за заплащане на сумата общо от 7712 лв. –неплатено трудово възнаграждение за периода от 05.07.2019 г. до 16.11.2019 г., сумата общо от 454.78 лв. – сборно обезщетение за забава върху всяка месечна главница за неплатено трудово възнаграждение за периода от датата на изискуемост на всяко трудово възнаграждение до 22.05.2020 г., сумата от 185.82 лв. – направени пътни разходи във връзка с командировката, ведно със законната лихва върху главниците от подаването на исковата молба – 22.05.2020 г. до окончателното плащане на сумите.

Изложени са твърдения, че между страните е сключен трудов договор № */02.07.2019 г., съгласно който ищецът бил назначен на работа в предприятието на ответника на длъжността „Монтажник, окачени тавани”, с основно трудово възнаграждение в размер на 605 лв. На 04.07.2019 г. между страните било подписано допълнително споразумение, по силата на което ищецът бил командирован на работа в Г., считано от 05.07.2019 г. до 18.10.2019 г., с размер на трудовото възнаграждение от 15.20 евро на изработен час, а с допълнително споразумение от 18.10.2019 г. срокът на командировката бил продължен до 15.12.2019 г. Твърди се, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 16.11.2019 г., но на ищеца не му е заплатено пълното трудово възнаграждение за отработените месеци в процесния период в общ размер на 7712 лв. В тази връзка е заявено, че в началото на м.август 2019 г. ищецът получил сумата от 855 евро, част от възнаграждението му за м.юли, на ръка чрез приятелката му К. Б., а всички останали плащания са превеждани по банков път по сметката на Б. – през м.септември 2019 г. са преведени общо 1251.44 евро, част от възнаграждението за м.август; през м.октомври 2019 г. са преведени 1884 евро, част от възнаграждението за м.септември; през м.ноември 2019 г. са преведени 1815 евро, част от възнаграждението за м.октомври, а възнаграждение за м.ноември 2019 г. не е получавано. При това, ищецът твърди, че дължимото му и неизплатено от ответника трудово възнаграждение е както следва: за м.юли 2019 г. – 2061.61 лв., за м.август 2019 г. – 1875.80 лв., за м.септември 2019 г. – 438 лв., за м.октомври 2019 г. – 1306.60 лв. и за м.ноември 2019 г. – 2030 лв.

Върху така неплатените главници ищецът претендира плащане и на лихва за забава в общ размер от 454.78 лв., конкретизирана по размер и периоди в допълнителна молба-уточнение (л.26). Твърди се също, че на основание чл.215, ал.2 КТ ответникът дължи на ищеца и направените от него разходи за връщане обратно след приключване на командировката в размер на 185.82 лв., представляващи стойността на автобусен билет за връщането му в България, която сума също не му е заплатена.

В депозирания писмен отговор ответникът е оспорил исковите претенции като неоснователни, като е изложил твърдения, че всички дължими възнаграждения са заплатени лично на ищеца и на неговия представител Б. на ръка и по банков път, като ищецът е подписал лично платежните фишове и ведомостите за заплати за всеки месец от претендирания период. Оспорен е като неоснователен и иска за заплащане на пътни разходи, като се твърди, че ищецът е отхвърлил предложението на работодателя да пътува с неговия автомобил до България, тъй като е искал да остане при приятелката си и едва на 30.11.2019 г. същият е пътувал към България от населено място, в което не е била местоработата и квартирата му.

Пред първата инстанция страните са ангажирали писмени и гласни доказателства, както и съдебно-счетоводна и съдебно-графологична експертизи.

След обстоен анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение през процесния период, като от ангажираните писмени доказателства се установява, че сумите за възнаграждение са били изплащани на Т. в брой (видно от представените РКО, както и приетото за безспорно обстоятелство за заплащане на сумата 855 евро на ръка) или по банков път (видно от приложеното извлечение от сметка на Б.), като освен това Т. се е разписвал на ведомости за заплати, платежни карти и платежни фишове. Преценено е от съда, че приложените документи обхващат всички месеци, за които се претендира трудово възнаграждение, съдържат изписване на името на лицето, сумата, която се изплаща, основание за плащането, съответния месец и подпис на получателя, като оспорването на тяхното авторство от страна на ищеца е останало недоказано, с оглед приетата съдебно-графологична експертиза, поради което същите се ползват с формална доказателствена сила и могат да послужат като доказателство за неизгодните за издателя факти. Съдът е приел също, че представените ведомости за заплати са редовно оформени, подписани от ищеца, като нетното трудово възнаграждение, което същият е получил съобразно представените ведомости е в общ размер от 19068.24 лв. за процесния период, който размер съвпада с този по платежните фишове и платежни карти, както и с изчисленията на вещото лице, поради което е прието, че същите имат доказателствена стойност за посочените в тях обстоятелства. В тази връзка е прието, че вещото лице е изчислило получените от ищеца суми според представените по делото извлечение от банкова сметка и РКО, но по делото е установено, че Т. е получавал и възнаграждения на ръка, като за общия размер на получената сума се е разписвал във ведомостите и платежните фишове. По тези съображения, БРС е приел, че ответникът е доказал надлежно изпълнението на задължението си за плащане на пълния размер начислено трудово възнаграждение в процесния период м.юли 2019 г. – м.ноември

2019 г., поради което е отхвърлил иска по чл.128, т.2 КТ като неоснователен. В тази връзка като неоснователен е отхвърлен и акцесорният иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главниците за неплатено трудово възнаграждение.

По отношение на иска по чл.215, ал.2 КТ съдът е приел, че в заповедта за командировка изрично е посочено, че командированият следва да се яви в офиса на дружеството в 10-дневен срок от завръщането си от командировка и да приложи всички документи за пътуването си, като в противен случай разходите се поемат от служителя, а в случая по делото не е установено ищецът да е уведомил своевременно работодателя за сторените разноски за връщането му в България, няма изложени и твърдения в тази насока.

Поради това, БРС е приел, че тази искова претенция е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново събраните пред районния съд доказателства.

Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите правни изводи на БРС за неоснователност на предявените искове по чл.128, т.2, чл.245, ал.2 и чл.215, ал.1 КТ, поради установено плащане от работодателя на претендираните от работника трудови възнаграждения, както и поради липса на отчет на работника след завръщането му от командировката. Изводите на първата инстанция за неоснователност на исковите претенции са формирани въз основа на установената в пълнота фактическа обстановка, като БОС намира същите за правилни и в съответствие с приложимия закон, поради което препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК и по този начин те стават част и от настоящия съдебен акт.