Решение № 168 от 20.10.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Бургас, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Боряна Анг. Д.

Илияна Т. Балтова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско дело № 20252000500232 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 272 от 10.04.2025 г. , постановено по гр.д. № 453/2024 г. по описа на Окръжен съд - Бургас:

(1) е осъден Гаранционният фонд да заплати на Т. Б. Б., ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 750 лв., настъпили вследствие на причинено на 07.11.2023 г. ПТП, заедно със законната лихва от 15.02.20244 г. до пълното изплащане на сумата и разноски в размер на 625 лв., като е отхвърлена претенцията над уважения размер;

(2) е осъден Т. Б. Б. да заплати на Гаранционния фонд сумата 150 лв. разноски по делото;

(3) е осъдена Т. Н. К., ЕГН **********, да заплати на Гаранционния фонд сумата 18 750 лв., представляваща заплатено от Гаранционния фонд на Т. Б. Б. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на причинено на 07.11.2023 г. ПТП, заедно със законната лихва от 15.02.20244 г. до пълното изплащане на сумата и

(4) е осъден Гаранционният фонд да заплати на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Бургас държавна такса в размер на 150 лв.

С определение № 1358 от 23.05.2025 г. по гр.д. № 453/2024 г. на Окръжен съд - Бургас на осн. чл. 248 ГПК е изменено решение № 272, като е осъден Гаранционният фонд да заплати на адв. В. Н. като процесуален 1 представител на ищеца Т. Б. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер на 1906,25 лв.

С определение № 1359 от 23.05.2025 г. по гр.д. № 453/2024 г. на Окръжен съд - Бургас е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 1358, в което вместо “адв. В. Н. …” следва да се чете “адв. А.

К. …”.

С решение № 399 от 23.05.2025 г. по гр.д. № 453/2024 г. на Окръжен съд - Бургас на осн. чл. 250 и чл. 248 ГПК:

(1) е допълнено решение № 272, като е отхвърлен иска на Гаранционния фонд против Т. Н. К. над уважения размер от 18 750 лв. и (2) е изменено решение № 272 в частта за разноските, като е осъден Гаранционния фонд да заплати на Т. Н. К. разноски по делото в размер на 1350 лв.

Постъпила е въззивна жалба от Т. Н. К. против решение № 272 от 10.04.2025 г. Поддържа се, че решението е необосновано, неправилно и постановено в противоречие със закона и събраните доказателства.

При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът не съобразил разпоредбите на закона и задължителната съдебна практика, не съобразил събраните доказателства за получената от ищеца травма. Не се установявали по делото твърдените вреди, които да представляват средна телесна повреда. Размерът на обезщетението бил завишен и формиран произволно.

Неправилно съдът приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача Т. Н. К. поради неосигуряване на предимство на другия автомобил. Доказателства за това не били събрани, а събраните сочели, че вина за произшествието носи водачът на другия автомобил И. Г. Д.

В условия на евентуалност, ако съдът приеме, че е налице съпричиняване, решението било неправилно и относно степента на съпричиняване – 25 % към 75 %.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения против нея обратен иск, евентуално - да се приеме, че е налице съпричиняване по равно за двамата водачи.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищеца Т. Б. Б. След подробен анализ на събраните доказателства, относимите правни норми и съдебната практика са изложени доводи, че обжалваното решение е правилно, а жалбата срещу нег - неоснователна.

Не е постъпил отговор на тази жалба от ответника Гаранционен фонд.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца Т. Б. Б. против решение № 272 от 10.04.2025 г. в частта, с която претенциите му са отхвърлени.

С тази жалба се оспорва изводът на първоинстанционният съд, че обезщетението следва да се намали поради съпричиняване с 25 %. Оспорва се 2 приетото от съда, че вина за настъпване на произшествието имат и двамата водачи в съотношение 75 % за Т. К. и 25 % за И. Д. След подробен анализ на събраните доказателства, относимите правни норми и съдебната практика са изложени доводи, че единствено Т. К. е виновна за настъпването на вредите; че дори да има съпричиняване, е неправилно намаляването на обезщетението с 25 %; че с оглед претърпените физически травми и отражението им върху физическото и емоционалното му състояние справедливо е да получи обезщетение в размер на 30 000 лв.

Претендира се отмяна на решението в отхвърлителната част и присъждане на разликата между 18 750 лв. и 30 000 лв.

Ответникът Гаранционен фонд е депозирал писмен отговор на тази въззивна жалба, с който я оспорва като неоснователна. Излагат се аргументи за това, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди от 18 750 лв. е справедлив. Иска се потвърждаване на решението.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в определения от закона срок; от легитимирани да обжалват решението страни; срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговарят на изискванията на закона за редовност, поради което с определение на осн. чл. 267 ГПК са приети за разглеждане по същество.

Съдът е сезиран с иск на осн. чл. 519, ал. 1, т. 2 вр. чл. 432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди заедно със законна лихва и с обратни искове на осн. чл. 558, ал. 7 КЗ.

В исковата молба на Т. Б. Б. са изложени твърдения, че вследствие на ПТП на 07.11.2023 г., предизвикано от водача на МПС Т. Н. К., която управлявала автомобил, за който не е била сключена застраховка “гражданска отговорност”, ищецът , като пешеходец, получил телесни увреждания - оток и травматичен хематом в областта на дясна коленна става дифузно, хемартроза на дясно коляно, болки в областта на дясно коляно и невъзможни движения на същото, екскориация по кожата на дясно коляно медиално. Било проведено лечение, последва от продължително възстановяване, придружено с болки и страдания. Ищецът отправил до Гаранционния фонд искане за заплащане на застрахователно обезщетение и тъй като не получил такова, поискал от съда да бъде осъден ответникът Гаранционен фонд да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. заедно със законната лихва от 07.11.2023 г. до пълното изплащане.

Ответникът Гаранционен фонд оспорил изцяло претенциите, в т.ч. основанията за ангажиране отговорността на ГФ, тъй като вредите настъпили от случайно събитие; липсата на виновно и противоправно поведение от стрА. на водача; уврежданията на ищеца; размера на обезщетението. Възразил, че пострадалият е съпричинил увреждането с това, че предприел пресичане на 3 пътното платно. Оспорил началния момент на претенцията за лихва.

На осн. чл. 219, ал. 1 ГПК ответникът поискал привличането на трето лице-помагач – Т. Н. К. – и предявил против нея обратен иск на осн. чл. 558, ал. 7 КЗ. а, която е управлявала автомобил без сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Отправил искане, в случай на уважаване на претенциите на ищеца, да бъде осъдена Т. К. да заплати на ГФ присъденото обезщетение за неимуществени вреди заедно със законната лихва.

Ответницата по обратния иск Т. Н. К. оспорила претенциите срещу нея.

Възразила, че няма неправомерни действия от нейна страна, както и че не се установяват настъпили вреди, които да представляват средна телесна повреда.

Изложила твърдения, че виновен за произшествието е водачът И. Г. Д.

Автомобилът, управляван от К., бил навлязъл в кръстовището, когато бил блъснат, от автомобила, управляван от Д. Д. нарушил правилата за движение, като не съобразил или не видял вече навлезлия в кръстовището автомобил. В условия на евентуалност, повдигнала възражение, че увреждането е съпричинено от двамата водачи. Поискала отхвърляне на претенциите против нея.

С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че вредите на ищеца Т. Б. са причинени неимуществени вреди, за които е справедливо той да получи обезщетение в размер на 25 000 лв.; че вредите са съпричинени от водачите на МПС Т. К. и И. Д. в съотношение 75 % / 25 %; че поради съпричиняването ГФ дължи на ищеца 75 % от сумата 25 000 лв. или обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 750 лв. заедно със законната лихва от 15.02.2024 г. до пълното изплащане; че Т. К. дължи на ГФ по регресните претенции сумата 18 750 лв. заедно със законната лихва. В остА.лата част исковете били отхвърлени.

Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част допустимо.

По същество:

Увреждането на ищеца Т. Б. е причинено от неправомерни действия на двамата водачи - Т. К. и И. Д.

Т. К. в нарушение на чл. 48, предл. 1 ЗДвП (“На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна … ) не е пропуснала автомобила, управляван от И. Д., който се е намирал от дясната страна. Становището на в.л. Г., изготвил САТЕ, не следва да се възприема в частта, в която се посочва, че автомобилът, управляван от Т. К., се е движил по “основна обслужваща линия” на отделните паркинги пред хипермаркет П. в гр. Б. и че всеки отделен паркинг се явява “крайпътна територия”, поради което автомобилът, управляван от И.

Д., е излизал от крайпътна територия и с предимство е бил другият автомобил.

При управлението на автомобил в градски условия, по улици, регулирани с 4 пътна маркировка и/или знаци, всеки водач съобразява поведението си с наличната маркировка и знаци или с липсата им. От водача не може да се изисква и очаква да анализира по време на движение какъв е характерът на улицата, колко и какви изходи има към нея и да прави изводи дали улицата е обслужваща, транзитна, дали по нея се паркира и дали тя има приоритет, както е сторил експертът. При преминаване на кръстовище, което не е регулирано с регулировчик, пътна маркировка или пътни знаци, водачът е длъжен да съобрази правилото на чл. 48, ал. 1 ЗДвП.

И. Д. в нарушение на чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП се е движил със скорост, която не му е позволила да спре и да пропусне автомобила, управляван от Т.

К., който въпреки че не му е осигурил предимство на преминаване през нерегулираното кръстовище, е бил навлязъл в кръстовището първи видно от мястото, на което е ударен - вратите от дясната страна. Вследствие на удара между двата автомобила, този, управляван от Т. К., е излязъл от пътното платно и е ударил пешеходецът Т. Б.

При тези констатации трябва да се приеме, че увреждането на ищеца е причинено “от неколцина” по смисъла на чл. 53 ЗЗД и те отговарят солидарно. След като водачите Т. К. и И. Д. отговарят солидарно за вредите, причинени на Т. Б., той съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД може да търси обезщетение от когото и да е от деликвентите. Ето защо възражението на ответницата по обратния иск за съпричиняване на увреждането и за намаляване на дължимото от нея обезщетение е неоснователно. Тя, като солидарен длъжник, дължи обезщетението в пълен размер, а по реда на чл. 127, ал. 2 ЗЗД разполага с иск против съдлъжника си И. Д. за тази част от обезщетението, което се дължи на неговото противоправно поведение. Оттук, ответникът ГФ, който отговаря пред увредения съгласно чл. 519, ал. 2 и чл. 557, ал. 1, т. 2 КЗ, дължи на ищеца обезщетение за причинените му от Т. К. при управление на МПС без сключена застраховка “Гражданска отговорност” вреди. Окръжният съд незаконосъобразно е намалил дължимото на ищеца обезщетение с 25 % поради съпричиняване на вредите от двамата водачи.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД трябва да се определи от съда по справедливост. Понятието “справедливост” е всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от обективните икономически условия в страната, индиция за които са нормативно определените лимити на застрахователните покрития.