Решение № 107 от 17.03.2021, Административен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 107

17.03.2021г. град Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛИНА ДИНКОВА при секретар Албена Ангелова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА административно дело № 767 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба от С.С.М. ***, подадена чрез пълномощника му адв.И.Ч., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-692-0075350/ 30.10.2010г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект павилион за ядки и количка за варена царевица, находящи се в гр.Стара Загора, на пресечката на ул**** и ул.**** до чешмата, стопанисван от С.С.М. – земеделски производител. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че определената продължителност на срока на приложената ПАМ не съответства нито с тежестта на конкретно установеното нарушение, нито се основава на други релевантни обстоятелства. Сочи, че в случая става въпрос за малък търговски обект, от който се реализират скромни приходи, а самият жалбоподател е лице с трайно намалена работоспособност и получава единствено инвалидна пенсия, поради което затварянето на обекта, който стопанисва, ще го лиши от средства за издръжка.

Въз основа на това счита, че обжалваният административен акт се явява постановен при несъобразяване с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. По изложените в жалбата съображения е направено искане оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-692-0075350/ 30.10.2020г. да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Началник отдел

„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че доколкото описаното в заповедта нарушение безспорно е извършено от жалбоподателя, обосновано и в съответствие с материалния закон административният орган е издал обжалваната ЗНПАМ. Сочи за надлежно мотивиран определения срок за запечатване на обекта, предвид установените предходни нарушения на данъчното законодателство.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 19.10.2020г. служители на ГД „Финансов контрол”, Отдел „Оперативни дейности” - Пловдив, са извършили проверка на обект – количка за варена царевица, находяща се в гр. Стара Загора, на пресечката на ул*** с ул**** – до чешмата, стопанисвана от С.С.М.. Съгласно Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0075350/ 19.10.2020г., съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, при проверката е била извършена контролна покупка на 1 кочан варена царевица на стойност 1.50лв., която е била заплатена в брой от орган по приходите преди легитимация – инспектор по приходите М. И. С., като плащането е прието от С.М., за която покупка не е издаден фискален касов бон от монтираното и налично в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-692-0075350/ 30.10.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на С.С.М. е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – павилион за ядки и количка за варена царевица, находящи се в гр.Стара Загора, на пресечката на ****** до чешмата, стопанисван от С.С.М. и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната заповед и наложената със заповедта принудителна административна мярка се основават на констатациите от извършената на 19.10.2020г. проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – павилион за ядки и количка за варена царевица, находящ се в гр.Стара Загора, на пресечката на ***** до чешмата, стопанисван от С.С.М. – земеделски производител, при която е установено, че М., в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. Нарушението е установено при извършена контролна покупка на 1 бр. варена царевица на стойност 1.50лв., заплатена в брой на лицето С.С.М., от М. И. С.– инспектор по приходите, преди легитимация, за която продажба не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство с ИН на ФУ DY514051 и ИН на ФП 36564899, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на МФ. Извършеното нарушение се сочи за доказано и от установеното наличие на положителна разлика в размер на 2.05лв. между наличните парични средства в касата /69.40лв. – съгласно приложен опис/ и регистрираните във ФУ /67.35лв – по дневен отчет/. Въз основа на констатациите е направен извод, че С.С.М. не е спазил реда за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба, като извършеното нарушение на чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е възприето като основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗНПАМ № ФК-692-0075350/ 30.10.2020г, в т.ч Протокол за извършена проверка сер. сер. АА № 0075350/ 19.10.2020г. и събраните при проверката доказателства.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.25 по делото/. Следователно обжалваната ЗНПАМ № ФК-692-0075350/ 30.10.2020г. е издадена от материално компетентен административен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение.

В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за неотчетени посредством издадена фискална бележка търговски продажби. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт. Не се установяват и допуснати в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното административно производство.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

В случая на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, според която норма /в приложимата й редакция/, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпа до обекта или обектите на лицето. Следователно юридически факт, пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС да наложи ПАМ запечатване на обект /кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл.

187, ал. 1 от ЗДДС - забрана на достъпа до обекта/, е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД, са регламентирани в издадената въз основа на законовата делегация по чл.118, ал.4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /чл.1, ал.1, т.4 от Наредбата/. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.