Определение № 706 от 07.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 706 гр. Благоевград, 07.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

В. Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно гражданско дело № 20261200500500 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Г. П., ЕГН **********, подадена чрез адв. С. Б. срещу Протоколно определение с рег. № 164 от 30.01.2026 г., постановено в открито съдебно заседание, проведено на 29.01.2026 г., по гр. д.

№ 1357/2025 г. по описа на Районен съд Благоевград. С обжалвания съдебен акт е спряно производството по делото на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради наличие на преюдициалност с гр. д. № 1978/2025 г. по описа на Районен съд Благоевград.

В частната жалба се оспорват като неправилни и необосновани изводите на районния съд относно наличието на хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Частната жалбоподателка навежда, че липсва идентичност между страните по двете дела. Затова тя счита, че гр. д. № 1978/2025 г. на РС Благоевград не обуславя правилното разрешаване на настоящото производство по спорна съдебна администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС относно поземлен имот с идентификатор № ***. Сочи, че в настоящото дело ответниците не оспорват наличието на съсобственост върху процесния имот или квотите в нея, посочени в исковата молба. Поддържа, че другото производство е образувано по искове на З. В. М. и П. Г. П., предявени срещу В. Г. П. по чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 30 от ЗН и чл. 26 от ЗЗД относно спор за собственост по отношение на сграда с идентификатор ***, разположена в поземления имот. Сочи, че останалите ответници няма да са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по другото дело, поради което спирането на настоящото производство неоправдано засяга правната им сфера. Счита, че решението по гр. д. № 1978/2025 г. на РС Благоевград не би засегнало правото на собственост върху поземления имот и квотите на съсобствениците му. Намира за ирелевантни за производството по чл. 32, ал. 2 ЗС въпросите относно собствеността на сградата. Изразява становище, че възможността в бъдеще да настъпи промяна в правата върху сградата не пречи на съда да упражни правомощията си по чл. 32, ал. 2 ЗС, доколкото съсобствениците биха могли отново да поискат да се разпредели ползването, 1 поради което не представлява основание за спиране наличието на подобна бъдеща възможност. Моли да се отмени обжалваното определение и да се върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Преписи от частната жалба са били връчени на насрещните страни по делото – З. В. М., П. Г. П., В. С. М., Н. Б. М., В. С. М. и Б. Р. С.. В срок е постъпил отговор на частна жалба, подаден от З. В. М. и П. Г. П., чрез адв. Г.

Ю.. Останалите ответници по частната жалба не са упражнили правото си да подадат отговор.

В отговора на З. В. М. и П. Г. П. се изразява становище за правилност на обжалваното определение и за неоснователност на подадената жалба.

Посочват, че с отговора на исковата молба са оспорили твърдението на молителката, че тя е изключителен собственик на процесната сграда.

Навеждат, че разпределението на ползването на поземления имот следва да съобрази осигуряването на достъп до сградата на нейния собственик.

Поддържат, че за да е налице основание за спиране не е необходимо да е налице пълна идентичност на страните в двете производства. Претендират разноски.

Частната жалба е допустима, тъй като е депозирана в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Тя отговаря и на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Редовен и е постъпилия отговор.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на В. Г.

П., подадена срещу З. В. М., П. Г. П., В. С. М., Н. Б. М., В. С. М. и Б. Р. С., с която молителката е поискала по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС да се разпредели ползването на поземлен имот с идентификатор № ***.

Молителката твърди, че притежава 1/3 ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот, че Б. Р. С. притежава ¼ ид. ч., а останалите ответници – по 1/12 всеки. Тя твърди, че със съдебно решение за делба имотът е бил предоставен в общ дял на Р. П. М., С. П. М., Г. П. М. и М. П. М. /тоест по ¼ ид. ч. всеки/. Молителката навежда, че е дъщеря на Г. П. М., поради което е придобила 1/12 ид. ч. от имота. Сочи, че с договор за покупко-продажба е придобила и ¼ ид. ч. от правото на собственост, която общо е била притежавана от наследниците на М. М.. Молителката твърди и че притежава сграда с идентификатор ***, разположена в имота. Поддържа, че е придобила собствеността върху нея въз основа на договор за дарение и че е изключителен собственик на сградата. В молбата си по чл. 32, ал. 2 ЗС молителката изрично е поискала съдът да съобрази собствеността й върху сградата и необходимостта ползването на поземления имот да се разпредели по начин, който да й осигурява нормалното й ползване.

В отговора на исковата молба на З. В. М. и П. Г. П. ответниците в действителност не са оспорили посочените от молителката квоти в съсобствеността върху поземления имот, но са оспорили изключителната собственост на молителката върху сградата. Те оспорват и твърдението й, че в имота е налице сградата, която е описана от молителката. Те твърдят, че П. е построил в имота едноетажна сграда, която впоследствие е пристроена и надстроена. С отговора на исковата си молба М. и П. са отправили искане по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

С определение № 1970 от 29.10.2025 г. по гр. д. № 1357/2025 г. РС 2

Благоевград е изискал информация от служба „Деловодство“ при РС Благоевград за предмета и страните по гр. д. № 1978/2025 г., на какъв етап е неговото разглеждане и има ли постановен съдебен акт. Представена е справка от 03.11.2025 г., че гр. д. № 1978/2025 г. е висящо и че с разпореждане № 3046 от 26.08.2025 г. исковата молба е била оставена без движение. Представен е препис от исковата молба, по която е образувано гр. д. № 1978/2025 г. С нея З.

В. М. и П. Г. П. са предявили срещу В. Г. П.: иск за възстановяване на запазена част чрез намаляване до 2/4 ид. ч. дарението в полза на В. П.; отрицателен установителен иск, че В. П. не притежава правото на собственост върху описаната от нея сграда с идентификатор ***; искове по чл. 26 ЗЗД прогласяване нищожността на договора й за дарение поради липса на предмет и липса на съгласие. Представено и е съдебно удостоверение в тази насока.

За да постанови обжалваното определение районният съд е приел, че е налице основание за спиране, доколкото установяването на собствеността върху сградата е релевантна за делото и съдебното решение по другото дело следва да се зачете от него съобразно чл. 299 ГПК.

Определението е правилно.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В случая на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е длъжен да спре делото при наличността на предвидени от закона факти (Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право. Десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК. „Сиела Норма“ АД, София, 2020, стр. 471). Според Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г. по тълк. д.

№ 8/2013 г., ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК на ВКС основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира, а преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

Наличието на обуславящо дело, без значение от неговия вид /гражданско, административно, наказателно/ и от момента на образуването му, актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297, чл. 298, чл. 300 и чл. 302 ГПК, съставлява абсолютна отрицателна предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело (Тълкувателно решение № 2 от 14.03.2023 г. по тълк. д.

№ 2/2022 г., ОСТК на ВКС). В случая е образувано гражданско дело, решението по което следва да бъде зачетено от гражданския съд с оглед на чл.

297 и чл. 298 ГПК. Затова е възможно преюдициалност да е налице, както и основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Характерно за спорната съдебна администрация е, че съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес, изхожда от съображения на целесъобразност и се състои в изменение на гражданските отношения, което за едната страна е изгодно, а за другата - не, което дава повод за спор и съдебната намеса се осъществява по реда на двустранни спорни производства, наподобяващи конститутивния исков процес, защото като него завършват с решения, променящи съществуващите граждански отношения (Сталев, Ж., цит. съч., стр. 55). Дейността на съда се изразява в това да се намеси в гражданските отношения и да ги администрира, като определи как 3 правоотношението, за което страните спорят, следва да се развива, създавайки по този начин ново правно положение между страните според своята преценка кое е най-целесъобразно за развитието на гражданското правоотношение съобразно уредените в закона критерии (Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г., ОСГК на ВКС).

Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС е производство по спорна съдебна администрация на гражданските правоотношения. В него с крайният съдебен акт съдът не се произнася с решение, което да поражда сила на пресъдено нещо. Затова с такава не се отрича или потвърждава съществуването на определено материално право, което да е било спорно между страните, като например идеалните им части от правото им на собственост върху процесната вещ или правото им да се разпредели нейното ползване. Липсва правен спор в традиционния смисъл, какъвто е налице в исковия процес, доколкото липсва субективно право, което със сила на пресъдено нещо да се установява дали съществува или не.

Според Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК на ВКС спорът за собственост между същите страни по вече образувано и висящо самостоятелно исково производство, във всички случаи ще е преюдициален за разпределянето на ползването между тях и ще обуслови спирането на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС. Следователно несъмнено ако правото на собственост върху имота или ид. ч. от него, претендирана от някой от съсобствениците, стане предмет на исков процес, образуваното исково производство ще е преюдициално за производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, което ще следва да бъде спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

В гр. д. № 1978/2025 г. на РС Благоевград се разглеждат въпроси относно правото на собственост върху сградата, но това не го прави правнорелевантно за настоящото производство по чл. 32, ал. 2 ЗС относно поземления имот. В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне ползването на дворното място следва да участва и носителят на ограниченото вещно право на строеж (решение № 471 от 29.05.2009 г. по гр. д. № 1240/2008 г., Г. К., І г. о. на ВКС).

Когато в съсобствен парцел е построена сграда, в която отделните обекти принадлежат на различни лица, тогава при разпределението на ползването на парцела следва да бъдат отчетени правата на всички лица, включително и на притежаващите самостоятелен обект в сградата въз основа на реализирано право на строеж, тъй като те следва да ползват земята доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение (в този смисъл определение № 574 от 13.09.2012 г. по ч. гр. д. № 469/2012 г., Г.

К., ІІІ г. о. на ВКС). В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС следва да участват както съсобствениците на незастроеното дворно място, така и суперфициарните собственици на построени в същото сгради, на които съдът е длъжен да обезпечи участието им като главни страни, за да бъдат отчетени правата им на ползване на част от земята, доколкото това е необходимо за използване на постройката според предназначението й (решение № 210 от 05.11.2015 г. по ч. гр. д. № 2311/2015 г., Г. К., І г. о. на ВКС).