Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 516 от 10.03.2021, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 1238/2020
Вид
Решение № 516
Подписан
10.03.2021
В сила
26.03.2021
Състав
СТОИЛ ДЕЛЕВ БОТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172 , ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.215 · Закон за устройство на територията
  • чл.225 ал.2 т.2 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 516/10.3.2021г.

10, 03, 2021г. , гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V състав в открито съдебно заседание на 09, 02, 2021 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ

БОТЕВ при секретаря В. К. , като разгледа административно дело № 1238 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.

Жалбоподателят –

Д.М.З. с ЕГН ********** , със съдебен адрес ***-ти януари на адв. Т. оспорва Заповед № ЗРИ-285/ 29.04.2020 г. на кмета на Община Пловдив, район „Източен“ с която е наредено да се премахне незаконен строеж , представляващ „Ламаринена ограда с монолитна бетонова основа“, административно определена под № 1 , на ***, по плана на МЗ „Изток“ , гр. Пловдив.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност, немотивираност на обжалвания административен акт, издаден при липса на компетенции, при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона.

Иска се неговата отмяна, като се претендират и съдебни разноски.

Ответникът –

Кметът на район „Източен“ , при Община Пловдив, М. С. взема становище за недопустимост и незаконосъобразност на жалбата, като просрочена в писмено становище / л. 2/ , като претендира и разноски.

Съдът със свое Определение № 1320 от 11.08.2020 г. по настоящото дело е оставил без разглеждане жалбата на Д.М.З. на осн.чл.159, т.5 против Заповед № ЗРИ-285/29.04.2020 г. на кмета на Община Пловдив, район „Източен“ и е прекратил съдебното производство . По реда на касационното обжалване с Определение № 12691/14.10.2020 г. по адм.дело № 10310/2020 г. на ВАС, Второ отделение горното определение е отменено и делото е върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид горното Съдът счита , че жалбата е подадена от лица с правен интерес, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото и в административната преписка доказателства , приема за установено от фактически страна на следното:

Предмет на процесното оспорване е Заповед № ЗРИ-285/ 29.04.2020 г. на кмета на Община Пловдив, район „Източен“ с която е наредено да се премахне незаконен строеж , представляващ „Ламаринена ограда с монолитна бетонова основа“, административно определена под № 1 , на ***, по плана на МЗ „Изток“ , гр. Пловдив.

Ответната страна е приложила цялата админ.преписка , по пълнотата на която спор между страните няма.

С констативен акт / КА/ №40 от 25,03,2020г. е установен незаконен строеж на „Ламаринена ограда с монолитна бетонова основа“, административно определена под № 1 , на ***, с приблизителни размери дължина 18 метра , височина 2,20м, построена в имот общинска собственост с идент. № 56784,525,52 отреден за улица, по плана на МЗ „Изток“ , гр. Пловдив потвърден с Решение №43 на Общински съвет Пловдив , взето с протокол № 7 от 27,03,2008г.

В акта е посочено, че строежът е изпълнен от жалбоподателя, че той е възложител , че няма строителен надзор и съгласувани и одобрени проекти , че няма разрешение за строеж и съгласуване с контролните органи, няма открита строителна линия и няма заповедна книга.

На л. 14 е положен подпис от жалбоподателя , че е получил лично КА на 28,04,2020г.

Издадена е процесната заповед в която е посочено че се издава въз основа на констатациите в КА № 40. Посочено е че няма депозирано възражение срещу КА , че извършеното незаконно строителство не отговаря на предвижданията на ЗРП за процесния имот с идент. № 56784,525,52 , отреден за улица, по плана на МЗ „Изток“ , гр. Пловдив, потвърден с Решение №43 на Общински съвет Пловдив , взето с протокол № 7 от 27,03,2008г.

Посочено е че няма висяща процедура по пар. 184 от ПЗР на ЗИД и че строежа не подлежи на узаконяване, както и че не е търпим строеж по пар. 16 от ПР на ЗУТ и пар. 127 , ал. 1 от ПРЗ на ЗИДЗУТ, въз основа на становището на главния архитект на района архитект Б. / л. 10/.

В съдебната фаза по искане на жалбоподателя е допусната СТЕ със задача да установи следното: Съобразен ли е строежът с правилата и нормите действали към момента на застрояването му и към настоящия момент, съобразен ли е с подробния устройствен план на терена, на който е построен ?

Прието по делото е СТЕ / л.59/ на арх. Б.К. от което се установява че :

Съгласно КРП на Източна индустриална зона, одобрен със Заповед №168 от 16.03.1973г., сегашният ПИ с ИД *** включва източната част от имот с пл.№156, целия имот с пл.№157 и западната част от имот с пл.№160 и попада в голям терен, отреден за кожухарски завод „Васил Коларов", по-късно „Пулпудева" в кв.2.

Съгласно КРП на Източна индустриална зона - II част, одобрен със Заповед №675/14.07.1982г., същият терен (източната част от имот с пл.№156, целия имот с пл.№157 и западната част от имот с пл.№160) в по-голямата си част попада в отреждане за улица , снимка на л. 61. С червен контур от ВЛ е показано очертанието на сегашния ПИ с ИД ***.

Съгласно действащия ПУП на

Многофункционална зона „Изток", одобрен с Решение №43, взето с Протокол №7/27.03.2008г., сегашният ПИ с ИД 56784. 525.52 попада изцяло в улична регулация , съобразно снимка № , на л. 62.

Въз основа на установеното по-горе вещото лице дава заключение, че строежът „Ламаринена ограда с монолитна бетонова основа" не е съобразен с предвиждането на действащия ПУП (каквото е и на предходния) за терена, на който е построен, както и с правилата за строителство, а в случая и за строителство в чужд имот.

В.л. посочва че към 15.01.2021г. – момента на оглед, оградата от ламарина описана в констативния акт е премахната и бетоновия фундамент почти изцяло е разрушен, като има само две части в източната и западната част на оградата по около метър, които не са премахнати – от фундамента.

Заключението е получено от процес.

Представител на жалбоподателя на 03,02,2021г., не е оспорено от него и от ответника , поради което няма пречка същото да бъде кредитирано от настоящия докладчик.

Констатираното частично премахване на процесната ограда не влияе на проверката за законосъобразност на оспорената заповед , а по скоро е доказателство за доброволното изпълнение на заповедта от жалбоподателя.

Спор между страните по фактите няма.

Спора е относно законосъобразността на оспорената заповед.

Съобразно установеното по-горе от фактическа страна , съдът от правна страна следва да изложи следното:

При извършваната съдебна проверка, съобразно разпоредбата на чл.

168 от АПК, съдът следва да провери дали оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона.

В случая заповедта е издадена от компетентен орган , т.е. лично от кмета на р-н източен –И.С..

Съдът има служебно задължение да изясни всички обстоятелства и факти, които имат значение за правилното решаване на делото, вкл. наличие или липса на предпоставки за прилагане на процедура по пар. 184 от ПЗР на ЗИД , по пар.

16 от ПР на ЗУТ и пар. 127 , ал. 1 от ПРЗ на ЗИДЗУТ.

В тежест на жалбоподателя е доказването, че строежът, изпълнен без проект и разрешение е търпим по § 16 ал. 1 ПР ЗУТ .

Няма данни и за осъществени процедури по § 184 ПЗР ЗИД , както и няма данни и за висяща процедура по заявление за узаконяване по реда на §127 ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ.

Извода на органа не е опроверган пред съда и съответства на събраните по делото писмени доказателства.

От изложеното следва извода, че административната процедура съответства на установените в ЗУТ правила: строежът е квалифициран на незаконен по признаците на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ; кмета на района се е позовал на констативния акт /КА/, поради което фактическите установявания в същия следва да се приемат като част от мотивите на заповедта. Следва да се отбележи, че няма допуснати съществени процесуални нарушения, по издаването на заповедта , както и следва да се има предвид че жалбоподателя в действителност сам и доброволно е премахнал почти целия незаконен строеж.

Следователно, като разпорежда премахването на строеж, който е незаконен и не е търпим, органът прилага материалния закон правилно, съответно процесната заповед е постановена без противоречие с материалноправни разпоредби и при липсата на съществени нарушения на изискванията за форма на административния акт, предвид наличието на изискуемите реквизити, включително посочване на фактическите и правните основания, послужили за издаването и, както и реда за нейното обжалване.

Ето защо, като издадена от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, оспорената в настоящето производство заповед се явява законосъобразен административен акт, а жалбата против същата е неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото , на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като М. С. не е юрисконсулт , а е секретар / л. 26/ на районната администрация.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172 , ал. 2 от АПК Съдът

Р Е Ш

И :

ОТХВЪРЛЯ жалба на Д.М.З. с ЕГН ********** *** срещу Заповед № ЗРИ-285/ 29.04.2020 г. на кмета на Община Пловдив, район „Източен“ с която е наредено да се премахне незаконен строеж , представляващ „Ламаринена ограда с монолитна бетонова основа“, административно определена под № 1 , на ***, по плана на МЗ „Изток“ , гр. Пловдив.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: