Определение № 2090 от 21.08.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2090 гр. Бургас, 15.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501164 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, подадена чрез пълномощник ю.к.Нели Атанасова, против разпореждане № 6059 от 05.06.2023 г. , постановено по ч.гр.д.№ 3314/2023 г. по описа на БРС, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника И. П. И. от гр.***, ж.к. ***, бл.**, ет.*, ап.*, ЕГН **********, за заплащане на сумите от 6.88 лв. – договорна лихва и 162.71 лв. –мораторна лихва, дължими на основание Договор за потребителски кредит № 537717/18.06.2021г.

В жалбата е посочено, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се подробни аргументи за неправилност на извода на съда за недействителност на договора за потребителски паричен заем и противоречие на искането с нормите на ЗПК. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението вземания за договорна лихва и за мораторна лихва.

Съгласно разпоредбата на чл.413 , ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 3314/2023 г. по описа на РС-Бургас е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против И. П. И., за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 537717 от 18.06.2021 г. , сключен между длъжника и „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, вземанията по който са прехвърлени от заемодателя на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Договор за 1 покупко-продажба на вземания /цесия/ от 26.08.2021 г. и Приложение към него с № 1/14.06.2022 г.: 387.30 лв. – главница, 6.88 лв. – договорна лихва за периода от 25.06.2021 г. до 24.09.2021 г., 162.71 лв. – лихва за забава за периода от 26.06.2021 г. до подаване на заявлението – 31.05.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

В заявлението е посочено, че претенцията произтича от Договор за потребителски кредит № 537717 от 18.06.2021 г., сключен между И. П. И. и „Сити кеш“ ООД, по силата на който на длъжника е отпусната заемна сума в размер на 400 лв., която длъжникът се е задължил да върне заедно с договорна лихва от 25.23 лв., като общата стойност на плащанията по кредита е 425.23 лв., платими на 14 едноседмични погасителни вноски, от които първата вноска е в размер на 3.12 лв., а останалите 13 вноски са в размер на 32.47 лв. всяка. Посочено е, че крайният срок за издължаване на целия заем е до 24.09.2021 г. Твърди се, че на 14.06.2022 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 26.08.2021 г. на основание чл.99 ЗЗД между „Сити кеш“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с който вземането по процесния договор за заем е прехвърлено на заявителя, за което длъжникът е уведомен.

Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 1613/02.06.2023 г. за главница от 387.30 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението – 31.05.2023 г. до окончателното плащане, както и съдебни разноски от 52.16 лв. съобразно с уважената част от заявлението.

С постановеното по делото разпореждане № 6059/02.06.2023 г., инкорпорирано в издадената заповед по чл.410 ГПК, БРС е отказал издаване на заповед за изпълнение за сумата от 6.88 лв. – договорна лихва и за сумата от 162.71 лв. – мораторна лихва. За да отхвърли заявлението в посочената част, съдът е приел, че искането е основано на договор за потребителски кредит, който е недействителен на основание чл.10а, чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.19, ал.4, чл.22 и чл.23 ЗПК и потребителят дължи връщане само чистата стойност на кредита, респ. неплатения остатък. В тази връзка е прието от БРС, че договорът за кредит е сключен в разрез с целите на чл.2 ЗПК, при неизгодни за потребителя условия, които икономически по-силната страна е наложила – предоставяне на невъзможно обезпечение, неизпълнението на което да доведе до заплащане на неустойката по чл.11 от договора, която всъщност е част от възнаграждението за предоставения кредит, умишлено обособена като отделно вземане с цел заобикаляне ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК, установяващ лимит на ГПР, тъй като тази неустойка е изначално известна и дължима, понеже разсроченото й плащане е включено в погасителния план към договора и фактически е дължима не при неизпълнение, а за да доведе до недопустимо увеличение на възнаграждението на кредитора, като неустойката не фигурира в общите разходи по кредита. Поради това, БРС е приел, че договорът за кредит е изначално недействителен и не се дължи връщане на договорното възнаграждение, чиято дължимост е обусловена от валиден договор,както и на мораторна лихва.

Въззивният съд намира така постановеното от БРС разпореждане за неправилно, като не споделя изводите за отхвърляне на заявлението за претендираната договорна лихва и мораторна лихва, поради недействителност на договора за кредит.

С оглед изложените в заявлението обстоятелства и представените към него писмени доказателства, настоящата инстанция приема, че в случая не е налице нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, процесният договор за паричен заем е действителен и не е налице хипотезата на чл.23, вр. чл.22 ЗПК, като приетият от БРС извод в обратния смисъл е неправилен. Искането не противоречи закона и добрите нрави, касае се за вземания основани на клаузи, изразени по ясен и разбираем начин, като съдът не констатира обстоятелства, даващи основание да се приеме, че същите са неравноправни. Не е налице и противоречие на искането със закона или добрите нрави. В съответствие с чл.11, ал.1, т.1-10 2

ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент – 40.05 %, годишния процент на разходите – 49.79 %, който е съобразен с чл.19, ал.4 ЗПК, условия за издължаване на кредита, ведно с погасителен план, както и останалото съдържание по чл.11, ал.1, т.11-26 ЗПК.

Неправилен е извода на БРС за сключване на договора за кредит в противоречие с целта на чл.2 ЗПК, при неизгодни за потребителя условия, което да води до недействителност на целия договор. В случая, вземане за неустойка не е претендирано с подаденото заявление, но дори и да се приеме, че уговорено предоставяне на обезпечение води във всички случаи до заплащане на неустойката по чл.11 от договора, то само тази клауза би била недействителна, което не се отразява на валидността на целия договор, доколкото в погасителния план е направено разграничение на вноските отделно от неустойката, като на същото основание не е налице и заобикаляне на закона.

Предвид изложените съображения, съдът намира за неправилни изводите на заповедния съд, че поради недействителност на процесния договор, на основание чл.23 ЗПК заявителят има право да получи само чистата стойност на кредита.

Видно от договора, уговореният годишен лихвен процент е 40.05 %, а годишния процент на разходите е 49.79 %, като последния отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл.19, ал.4 ЗПК. След като уговорения в договора ГПР, който включва в себе си и годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, то изискването на чл.19, ал.4 ЗПК е спазено, поради което не е налице противоречие на искането със закона. Ето защо, районният съд неправилно е отказал издаване на заповед за изпълнение в тази част, поради което разпореждането следва да бъде отменено, като заявлението се уважи за претендираното възнаградителна лихва от 6.88 лв.

Въззивният съд намира, че БРС неправилно е отказал издаване на заповед за изпълнение и по отношение на законната лихва за забава от 162.71 лв. В производството по чл.410 ГПК съдът издава заповед за изпълнение, с която разпорежда на длъжника да заплати на кредитора конкретна сума, само въз основа на твърденията на кредитора. В този смисъл, заповедният съд не следи служебно за съответствието на размера на претендираното вземане с действителното фактическо положение. В случая, в подаденото заявление се твърди, че поради неизпълнение длъжникът е изпаднал в забава за заплащане на погасителните вноски по договора за кредит, поради което дължи лихва за забава в размер на 162.71 лв. за периода от 26.06.2021 г. до подаване на заявлението. С оглед така изложените твърдения, лихвата следва да се присъди в претендирания в заявлението размер, а дали в действителност такава се дължи, в какъв размер и за какъв период са въпроси, които следва да се разрешат в исковото производство, ако длъжникът подаде възражение.

С оглед горното, въззивната инстанция намира, че разпореждането на БРС от 02.06.2023 г. следва да се отмени като неправилно , като се разпореди издаването на заповед за претендираните със заявлението суми.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 6059 от 05.06.2023 г. , постановено по ч.гр.д.№ 3314/2023 г. по описа на БРС, инкорпорирано в издадената по същото дело заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 1613/02.06.2023 г., с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед 3 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника И. П. И. от гр.***, ж.к. ***, бл.**, ет.*, ап.*, ЕГН **********, за заплащане на сумите от 6.88 лв. – договорна лихва и 162.71 лв. –мораторна лихва, дължими на основание Договор за потребителски кредит № 537717/18.06.2021г.,

КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, против длъжника И. П. И. от гр.***, ж.к. ***, бл.**, ет.*, ап.*, ЕГН ********** , за заплащане на сумата от 6.88 лв. – договорна лихва за периода от 25.06.2021 г. до 24.09.2021 г. и сумата от 162.71 лв. – лихва за забава за периода от 26.06.2021 г. до подаване на заявлението – 31.05.2023 г., дължими по Договор за потребителски кредит № 537717 от 18.06.2021 г., сключен между длъжника и „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, вземанията по който са прехвърлени от заемодателя на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 26.08.2021 г. и Приложение към него с № 1/14.06.2022 г.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Бургас за издаване на допълнителна заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4