Решение № 5895 от 30.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5895 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100504645 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 18149/05.11.2023 г. по гр. д. № 20299/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 173 състав, е признато за установено на основание чл. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. И. А. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот апартамент в град София, ж.к. ******* аб. № 122272, следните суми: 1091,71 лева за главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 10.2019 г. - м.

04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (27.01.2023г.) до окончателното им изплащане;

154,53 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. - 16.01.2023 г.; 30,07 лева за главница за дялово разпределение за периода м.08.2020 г.- м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (27.01.2023г.) до окончателното им изплащане; 5,68 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2020 г. - 16.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 11.02.2023г. по ч. гр. д. №4258/2023г. на СРС. Със същото решение са отхвърлени искът за главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за горницата над 1091,71 лева до пълния му предявен размер от 1273,82 лева и за периода м.05.2019г.-м.09.2019г., както и искът за лихва върху тази главница за горницата над 154,53 лева до пълния му предявен размер от 180,31 лева.

Решението е постановено при участието на „Топлоконтрол“ ООД - трето лице-помагач на страната на ищеца.

В частта, с която предявените от “Топлофикация София” ЕАД искове по реда 1 на чл. 422 ГПК са отхвърлени до пълния им заявен размер, решението не е обжалвано от заинтересованата страна и е влязло в сила.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, ответникът А. И. А., чрез адв. Я. Ч., обжалва решението в частта му, с която исковете срещу нея са уважени до посочените в него суми. Не оспорва качеството си на “потребител”, произтичащо от притежаваното от нея право на собственост върху имота. Излага съображения по отношение на извършения от третото лице - помагач “Топлоконтрол” ООД отчет, като сочи че е налице невярно дялово разпределение, дължащо се на разлика в проектната мощност.

Неправилно е изчислена такса мощност сградна инсталация, която надвишвава стойността, определена от Държавния регулатор. Счита, че е нарушена Наредба № ЕЕД-04-01 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, според която абонатите с неотчетени индивидуални уреди заплащат загубите, които Топлофикация ЕАД търпи, а не се разпределят между всички абонати. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна - ищец “Топлофикация София” ЕАД подава отговор с искане жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Молят за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице – помагач на страната на ищеца по делото - “Топлоконтрол” ООД, не взема становище по подадената въззивна жалба.

Софийски градски съд, като обсъди становищата и доводите на страните, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна с правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно императивната норма на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по неговата допустимост - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Това означава, че в решаващата си дейност въззивният съд следва да се ограничи до преценка на валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, а на неговата правилност - само по посочените в жалбата конкретни доводи за неправилност на това решение. Служебно въззивният съд проверява правилността на решението само по отношение на приложението на императивните материалноправни норми, защото прилагането на тези норми е в обществен, а не в личен интерес и поради това не може да зависи от волята на страните. Само в този случай диспозитивното начало и състезателността, като доминиращи принципи на гражданско-процесуалното право, следва да отстъпят пред принципа на служебното начало.

В конкретния случай, обжалваното първоинстанционно решение е валидно, като постановено от съд в кръга на правораздавателната му компетентност, обективирано е в писмена форма, носи подписа на постановилия го съдия, съдържа ясно изразена правна воля.

Същото е и допустимо в атакуваната от ответниците-въззивници част, с оглед обстоятелството, че компетентният съд се е произнесъл в рамките на спора, с който е бил сезиран, по заявените от ищеца факти в обстоятелствената част на исковата молба.

От служебно извършената проверка не се установява и нарушение на императивна материалноправна норма, като не е налице и основание за съда да следи служебно за интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

В процесния случай, изложените в жалбата възражения по правилността на постановения съдебен акт касаят извършеното дялово разпределение от дружеството, 2 конституирано като трето лице - помагач на страната на ищеца - “Топлоконтрол ” ООД и неправилно прилагане на различни цени към потребеното количество топлинна енергия.

Въззивният съд намира изложените доводи за неоснователни по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл.

139 - чл. 148/. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.

Според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач.

Съгласно нормативната уредба всички собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост независимо дали техния имот се отоплява или не са длъжни да заплащат пропорционално и такса сградна инсталация.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр.74/2006 г., 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация.

Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.

В конкретния случай, от приетата и неоспорена от страните Съдебнотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена от лице, притежаващо необходимите специални знания, се установява, че дяловете за топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Вещото лице сочи, че през процесния период топлинната енергия за имота е била определяна по прогнозни данни, предоставяни от ФДР “Топлоконтрол” ООД, като след всеки отоплителен сезон е извършвано дялово разпределение и е определяна реалната стойност на потребеното количество топлинна енергия - общо и по компоненти, както и остойностяването й в лева.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допусната и приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните и следва да се кредитира изцяло като обективно и компетентно, че жилищната сграда, в която се намира процесното жилище, е топлофицирана. Експертът е посочил, че делът на ответника за отопление на имота, за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на действащата Наредба №е-РД-04-1 от 12.03.2020г.

Технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на топлопреносното предприятие. Количеството топлинна 3 енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминавал през изискуемата метрологична проверка за исковия период. Ищцовото дружество не е начислявало топлинна енергия за отопление на имот, тъй като в жилището всички отоплителни тела са били демонтирани. Потребеното количество топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е определено въз основа на показанията на монтирания водомер за топла вода, който е бил отчитан в края на всеки отоплителен сезон. Сумата за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е била изчислена от фирмата за дялово разпределение въз основа на приложимата според Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. методика. Направен е извод, че сумите за потребена топлинна енергия в имота на ответника била начислявана на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имота и една изравнителна сметка. Експертното заключение е изготвено въз основа на приложените по делото документи, включително и при съобразяване на изисканите от вещото лице допълнителни данни от акта за разпределение на кубатурата на имота, ежемесечните показания на общия топломер, изравнителни сметки. Констатирано е, че топломер с фабричен №4015615 е преминал метрологична проверка и не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

В т. 2 от експертното заключение е посочено, че по решение на ЕС (протокол от 25.11.2016г.) ТЕ от щранг лирата се разпределят към ТЕ от сградна инсталация.

Посочено е, че в банята има щранг лира с размери 2 елемента ф3/4 с инсталирана мощност 310 вата, поради което оплакването във въззиваната жалба за липса на щранг лира в банята се явява неоснователно.

Относно оплакването за начислена такса „мощност“ вещото лице изрично е посочило, че във фактурите, изготвени от „Топлофикация София“ ЕАД няма начислявана такава мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г.

Сумата за сградна инсталация е винаги дължима, независимо дали потребителят ползва отделно топлинна енергия за отопление в имота си или не.

Титулярят на права върху отделни обекти в сградата може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. Дори делът на разходената за сградна инсталация топлинна енергия да надвишава 50 % от потребената такава, клиентите на топлинна енергия продължава да дължат заплащане на стойността ù (ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 2).

Заключението на вещото лице следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и обосновано. В същото е направен категоричен извод, че начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16 334/06.04.2007г., Наредба № 16-334 от 06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия.