Определение № 14593 от 31.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14593 гр. София, 31.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Слави Г. Славов като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20251100505329 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - 278 от ГПК .

Образувано е по частна жалба с вх. № 406017/12.12.2024г., депозирана от “

Агенция за събиране на вземания “ ЕАД, с ЕИК: 203670940 представлявано от изпълнителния директор, чрез процесуален представител – юрк. И.Н., срещу разпореждане № 177519 от 03.12.2024г., постановено по ч. гр. дело № 38977/2024 г. по описа на СРС, 150-ти състав, в частта, с която е отхвърлено заявление по чл. 410 от ГПК с вх. 209489/26.06.2024г., на заявителя “ Агенция за събиране на вземания “ ЕАД, срещу Б.С.С. за следните парични вземания:

- сумата от 13 лв., представляваща договорна лихва за периода от 28.06.2022г. до 06.09.2022г.

- сумата от 144.38 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 29.06.2022г. до 26.06.2024г.

Жалбоподателят “ Агенция за събиране на вземания “ ЕАД, поддържа, че заповедният съд неправилно и незаконосъобразно е отхвърлил процесните 1 вземания. Смята, че в заповедното производство, съобразно неговата правна природа, не може да бъде определен точният годишен процент на разходите, поради което изводът на СРС за наличие на неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, е необоснован. Допълва, че въпросната клауза, въпреки че е част от договора, не е в сила и никога не е пораждала правни последици.

Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, а подаденото заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение– изцяло уважено. Не е отправена претенция за направените в настоящото производство разноски.

Съдът, след като разгледа частната жалба и съобрази представените документи по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законовия срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по ч.гр.д. № 38977/2024 г. по описа на СРС, 150-ти състав, е образувано по заявление на “ Агенция за събиране на вземания “ ЕАД, с ЕИК: 203670940 за издаване на заповед за изпълнение на парични вземания по чл. 410 от ГПК против Б.С.С. с ЕГН: ********** за вземания, които са възникнали от неизпълнени задължения по сключен договор за потребителски кредит № 694415 от 21.06.2022 г. Договорът е сключен между ‚ “ Сити Кеш “ ООД с ЕИК: 202531869, в качеството на кредитор и физическото лице, в качеството на кредитополучател. Вземанията за прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 14.06.2023г., за което длъжникът е уведомен с писмо от 23.06.2023г.

Претендираните от заявителя вземания, въз основа на договора за потребителски кредит, са както следва:

- 300 лв. - главница, заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане,

2

13 лв., представляваща договорна лихва за периода от 28.06.2022г. до 06.09.2022г.

144.38 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 29.06.2022г. до 26.06.2024г.

Претендирани са и разноски по делото пред СРС: 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението е представен договор за потребителски кредит № 694415 от 21.06.2022 г. ведно с Тарифа и приложимите общи условия на предприятието, както и погасителен план – неразделна част от договора, който е сключен между кредитора “ Сити Кеш “ ООД с ЕИК: 202531869 и Б.С.С. – длъжник. Във договора за кредит лихвеният процент е определен като фиксиран, в размер на 40, 05 %, а годишният процент на разходите – 49,87 %.

Посочен е и общия размер на кредита – 300 лв, а в член 3, ал. 2 е упоменато, че ГПР включва единствено уговорената възнаградителна лихва.

В обжалвания съдебен акт е посочено, че заповедния съд не издава заповед за изпълнение, когато искането за заявителя се основава на неравноправна клауза по договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. СРС е приел, че тази хипотеза е налице в процесния случай, тъй като при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита, неустойката, уговорена от страните в размер на 91, 66 лв. не е включена като разход по кредита. Уточнено е, че съгласно дадена в ЗПК дефиниция на „ общ разход по кредита“, тази допълнителна услуга е следвало да бъде включена в общия разход по кредита, тъй като е сигурен разход. Допълнено е, че ако този сигурен разход би бил включен, то годишния процент на разходите би бил различен.

Въззивният съдебен състав, след като извърши собствена правна оценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, установи, че длъжникът действително не е разполагал с пълна информация за всички компоненти, довели до изчисляване на годишния процент на разходите. .

3

Сумата от 91.66 лв., представляваща неустойка, не е включена като разход по кредита, видно от договора за потребителски кредит и разписания ГПР в него.

Включването й води до промяна в годишния процент на разходите.

Кредитополучателят от своя страна безспорно притежава качеството потребител, поради което разпоредбите на ЗПК са приложими в процесния случай. СГС намира, че Б.С.С. и „“ Сити Кеш “ ООД са били наясно, че неустойката ще се дължи, поради което същата е следвало да бъде включена като разход. Това се установява от изискването на чл. 5 от договора за потребителски кредит, което задължава длъжника да обезпечи дълга си с комплицирани по своя характер и естество мерки, което обезпечение следва да се осъществи в тридневен срок от сключване на договора – чл. 11. Срокът е прекомерно кратък и затруднява значително длъжника да изпълни задължението си по чл. 5 от договора за кредит, поради което СГС счита, че страните имплицитно са се съгласили неустойката по договора да бъде платена от Б.С.С..

С тази клауза се цели длъжникът да заплати уговорената неустойка, превръщайки последната в сигурен разход, поради което клаузата е неравноправна и правилно и законосъобразно договора е обявен за недействителен от СРС като съгласно чл. 23 от ЗПК заявлението е уважено единствено в частта, равняваща се на чистата стойност на отпуснатия кредит.

Въззивният съд също така счита, че договора противоречи на добрите нрави, поради което на още едно основание е недействителен, тъй като уговорената възнаградителна лихва е в размер на 40,05 %. В този размер лихвата не съответства на типичните си функции и е прекомерно завишена до степен противоречие с добрите нрави.

По отношение на възражението на жалбоподателя, че атакуваното разпореждане е неправилно, тъй като в заповедното производство съдът не събира доказателства и не решава материалноправния спор по същество, то същото не намира опора по отношение на настоящия случай. Първостепенния съд не е събрал допълнителни доказателства освен предоставените със заявлението, а от своя страна материалноправния спор, ако се стигне до него, ще се реши в бъдещ исков процес.

Въздигнато е и възражение, че тъй като приетата за неравноправна клауза за неустойка не е приложена, то същата не е следвало да бъде част от 4 проверка по отношение на заповедта за изпълнение. И това възражение въззивният съд намира за неоснователно, тъй като по своя характер и съгласно параграф № 1, точка 1 от ДР към ЗПК, неустойката е сигурен разход по кредита, поради което е следвало да бъде включена в общия разход. От друга страна, заповедния съд следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в потребителски договори, респективно отхвърля отчасти заявлението, когато такива се установят.

Всичко това води до единствения възможен извод – касае се за неравноправна клауза, която води до недействителност на договора за потребителски кредит, а уважаването на частта на заявлението за издаване на заповед за изпълнение единствено по отношение на главницата съобразно чл.

23 от ЗПК, е законосъобразно и правилно.

Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е изцяло неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

По разноските за настоящото производство:

Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски за настоящото производство, поради което такива не му се следват.

С тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 177519 от 03.12.2024г., постановено по ч. гр. дело № 38977/2024 г. по описа на СРС, 150-ти състав, в частта, с която е отхвърлено заявление по чл. 410 от ГПК с вх. 209489/26.06.2024г., на заявителя “ Агенция за събиране на вземания “ ЕАД, срещу Б.С.С. за следните парични вземания:

- сумата от 13 лв., представляваща договорна лихва за периода от 28.06.2022г. до 06.09.2022г.

5

- сумата от 144.38 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 29.06.2022г. до 26.06.2024г.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6