Решение № 13 от 12.03.2024, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Луковит, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. С. при участието на секретаря МАРИАНА ХР. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИО Д. С. Административно наказателно дело № 20234320200367 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58а и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба от И. Н. В. от село т,Лов.обл.,срещу наказателно постановление/НП/ № 23-0297-000441/04.09.2023г. на Началник-група в ОДМВР Ловеч, РУ Луковит.

Жалбодателят твърди,че обжалваният административен акт е незаконосъобразен,неправилен и необоснован,издаден е в нарушение на нормите на ЗАНН.Моли да бъде постановено решение,с което изцяло да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява,същият се представлява от адвокат Р. М.,който поддържа жалбата и доразвива съображенията си по същество на делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява.В съпроводителното писмо наказващият орган моли да бъде оставена жалбата без последствие и се потвърди наложеното наказание.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.08.2023 година в село т,Лов.обл. възникнал конфликт между две групи лица,което наложило намесата на органите на РУ на МВР-Луковит.Разпитаните в хода на съдебното производството свидетели М. А. И./актосъставител/,П. Г. Ц.,Ц. Д. С.,Г. х Г.полицейски служители при ЛУ на МВР Луковит и Л. п Р.,не са свидетели на инцидента,в т.ч. и на описваното в атакуваното наказателно постановление пътно-транспортно произшествие.

Според показанията на полицейските служители,при посещение на инцидента след изпращането им от оперативния дежурен при РУ на МВР-Луковит,въз основа и на обаждане 1 на телефон 112,във времеви интервал около 45 минути след инцидента, същите заварили в село т група лица,които държали тръби,мотики,били настроени конфликтно.Същите се намирали на улица „Г.Раковски“,на административен адрес №4.Полицейските служители констатирали материални щети,вследствие според показанията им блъскане на веранда на жилищна сграда и на лек автомобил марда „Опел“,модел „Зафира“с рег.№ СА4616СВ.

Полицейските служители твърдят,че присъстващите на мястото лица им обяснили,че щетите са нанесени от жалбодателя,който е управлявал МПС,чрез което и при управление на същото е блъснал верандата и лекият автомобил.„

Жалбодателят не бил установен на мястото от полицейските служители,а на по-късен етап.

На 14.08.2023г на жалбодателя е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/,в който са посочени за нарушени нормите на чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП и на чл.123,ал.1ь,т.3 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН е издадена и обжалваното наказателно постановление/НП/,с което на жалбодателят са вменени следните нарушение:

1.Участник в движението,който създава пречки за движението,имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората-чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП и 2.При наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска,не уведомява службата за контрол,както и на изпълнява указанията и-чл.123,ал.1,т.3 от ЗДвП.„ За посочените нарушения и на основание чл.185 от ЗД№вП на жалбодателя е наложено административно наказание „глобя“ в размер на 20.00 лева,а на основание чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП е наложено асдминистративно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

От приложено справка от РУ на МВР Луковит/стр.42 от делото/ се установява,че за въпросния инцидент е било образувано и досъдебно производство №221/2022г/вероятно е допусната техническа грешка при изписване на номера на година на образуване на делото/ по описа на РУ Луковит,водено за престъпление по чл.216,ал.1 от НК,което е било прекратено,като жалбодателят не е бил привличан като обвиняем по делото.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно кредитираните от съда свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справка за нарушител/ водач и всички останали приобщени писмени доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок , от надлежна страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник Група в РУ-Луковит към ОД на МВР-Ловеч, съгласно т.3.9 от заповед № 8121з-1632/02.02.2021г. на Министъра на вътрешните работи, АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, но не и в присъствието на 2 свидетели- очевидци, присъствал при установяване на нарушението .

Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителя и останалите разпитани свидетели по делото се установява, че АУАН е съставен от неочевидец , а така също вписаните в същия свидетели/полицейски служители при РУ на МВР-Луковит/също не са очевидци.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая актосъставителя не е очевидец на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.

Посочените в акта свидетели са служители на РУ на МВР Луковит ,които не са очевидци,което води до липса на свидетели при съставянето на АУАН, а липсата на свидетели се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.В показанията си тези цитирани свидетели изрично отбелязват,че на мястото на инцидента са присъствали около 80-100 души,които според тях са били очевидци на ПТП, именно те са посочили като извършител на деянието жалбодателя,но никой от тях не е бил вписан като свидетел-очевидец в АУАН.

Съдът стигна до извода, че не се доказа от обективна и субективна страна, жалбодателят да е извършил нарушението по чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП и по чл.123,а ,т.3 от ЗДвП. Липсват каквито и да са доказателства в тази насока.

Съставеният на жалбодателя В. акт за установяване на административно нарушение не се ползва с презумптивна доказателствена сила в производството пред районния съд.

Съгласно правната теория (П..Л.; И..Р, Процесът по ЗАНН, С, 2009 г.) съставеният по чл.36, ал.1 от ЗАНН акт има констатираща, обвинителна и сезираща наказващия орган функции, като се застъпва становището, че всяка от констатациите, залегнали в проверявания санкционен акт, следва да бъде доказана с всички допустими по НПК доказателствени средства, но не и с акта за установяване на административното нарушение. Приема се, че доколкото процесуалният административен закон (ЗАНН) не съдържа указания относно допустимите в административно-наказателното производство доказателства и доказателствени средства и способи за доказване, по отношение на процеса на доказване в съдебната фаза на производството, на основание препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН се прилагат правилата на НПК. Предвид съдържащите се в този кодекс указания, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила (чл.14, ал.2 от НПК), както и че тежестта да се докаже обвинението лежи върху субектите, осъществяващи обвинителна функция в процеса (чл.103, ал.1 от НПК) и приложимостта в адимнистративно-наказателното производство на презумпцията за невиновност, презумптивната доказателствена сила на акта следва да се счита за отречена (вкл. съгл. т.7 от ППВС №10 от 28.09.1973 г.). По тези съображения се приема, че актът за установяване на административното нарушение не само че няма презумптивна доказателствена сила, но и въобще не следва да се обсъжда от съдилищата като 3 доказателствено средство.

Настоящата съдебна инстанция споделя становището, че в процеса по обжалване на Наказателно постановление, издадено въз основа на АУАН, придаването на презумптивна доказателствена стойност на последния акт по силата на специалната разпоредба на чл.189, ал.2 от ЗДвП е в явно противоречие с разпоредба от по-висок ранг, каквато е тази по чл.14, ал.2 от НПК, приложима на основание препращането на чл.84 от ЗАНН.

В съдебния процес по обжалване на Наказателното постановление, АУАН няма обвързваща доказателствена сила, а за да се ангажира административно-наказателна отговорност на привлеченото лице е необходимо органът, върху когото лежи доказателствената тежест, да докаже пред съда по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното административно нарушение е извършено от соченото за нарушител лице. В процесния случай това не е сторено във въззивното производство въз основа на събраните допустими доказателства.

По изложените съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено,без съдът да коментира останалите възражения на пълномощника на жалбодателя,развити в хода на делото по същество.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2,т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно постановление №23-0297-000441 от 04.09.2023 година на Началник група в ОДМВР Ловеч,РУ Луковит,издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №GA988304 от 14.08.2023 година,с което за нарушение на чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП, на И. Н.

В.,ЕГН:********** от село т,Лов.обл. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20.00 лева,а за нарушение на чл.123,ал.1,т.3 от ЗДвП и на основание чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 100.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 3 месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Ловеч, на основанията, по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________

4