Решение № 202 от 25.07.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Бургас, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Георгиева Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора Десислава Евг. Трифонова като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600430 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия С. К. С., адв. Любен Казанлиев от САК, против присъда № 196/30.11.2023 г., постановена по н.о.х.д.№ 1647/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас.

С посочената първоинстанционна присъда подс. С. К. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.172б, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е бил осъден на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок на основание чл. 66, ал. 1 от НК, както и на глоба в размер на 2 500 лева. Осъден е да заплати и направените по делото съдебни разноски, както и е приложена разпоредбата на чл.

172б, ал. 3 от НК, като са отнети в полза на държавата и веществените доказателства по делото.

Във въззивната жалба, изходяща от адв. Казанлиев от САК като защитник на подсъдимия С. се твърди, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон. Счита, че наложените наказания лишаване от свобода и глоба са прекомерни и не отговарят на целите на наказанието по чл. 36 от НК. Извършен е анализ на европейската и местна съдебна практика (по Директива 2004/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 29.04.2004 г., както и на ТР № 1/31.05.2013 г. на ВКС по т.д. № 1/2013 г. от ОСНК), относно упражняването на права върху интелектуалната собственост и предвидения механизъм за обезщетение на вреди. Цитира се и Решение от 19.10.2023 г. по дело № С-655/21 г. на СЕС, където съдът е приел, че предвидените в националното законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно 1 преследваните от същото това законодателство цели, като при определяне на наказанието и на размера на глобата следва да се отчитат конкретните обстоятелства по случая. Според СЕС предвиденото в българското законодателство наказание за този вид деяния е прекомерно. Освен това от страна на прокуратурата не е доказано по безспорен начин, че процесните стоки са имитиращи /фалшифицирани/ такива, като е следвало да се установи техният произход. Твърди се, че според практиката на СЕС при първоначалната продажба на дадена стока, маркопритежателят получава възнаграждение за нея и няма право на друго такова, а всеки, който е придобил такава стока законно, може да я препродава свободно в рамките на ЕС. На тези основания защитникът прави искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият С. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение и да бъде постановено връщане на отнетите му стоки.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. Любен Казанлиев от АК - София, поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения и с формулираното със същата искане за постановяване на нова оправдателна присъда. При условия на алтернативност, ако съдът приеме, че подсъдимият е осъществил състав на престъпление, се иска изменение на първоинстанционната присъда, като се намали наложеното наказание до адекватен размер, който съдът прецени.

Подсъдимият С. се присъединява към становището на защитника си. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира жалбата за неоснователна. Счита присъдата на първоинстанционния съд за законосъобразна и обоснована,а наложеното наказание за справедливо,поради което пледира за потвърждаването й.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна.

Въззивният съд установи,че с протоколно определение от 23.05.2022 г.

Районен съд – Бургас е постановил спиране на производството по НОХД № 1647/2021 г. по описа на съда до произнасяне на Съда на Европейския съюз по отправеното с определение № 140/14.10.2021 г. по НОХД № 323/2021 г. на Районен съд - Несебър преюдициално запитване. Съдът е приел, че предметът на настоящото производство е идентичен с предмета на НОХД № 323/2021 г. по описа на НРС, защото касае повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 2 от НК и поставените преюдициални въпроси по посоченото дело са от съществено значение за изхода и на настоящото производство.

С решение от 19.10.2023 г. по дело C-655/21, Съдът на Европейския съюз (СЕС) се е произнесъл по горепосоченото преюдициалното запитване, отправено от Районен съд - гр. Несебър, като е постановил, че: 1) член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията допуска национално законодателство, което предвижда, че - в случай на използване на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право - едно и също поведение може да бъде определено както като административно нарушение, така и като престъпление, когато посоченото законодателство не съдържа критерии, позволяващи да се разграничи административното нарушение от престъплението, тъй 2 като нарушението е описано по сходен, дори еднакъв начин в наказателния закон и в закона за марките; 2) Член 49, параграф 3 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална законова разпоредба, която предвижда наказание лишаване от свобода с минимум от пет години в случай на използване повторно или със значителни вредни последици - на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право.

С произнасянето на Съда на Европейския съюз по цитираното дело C-655/21 е отпаднало основанието за спиране на производството по настоящото дело, поради което и с определение от 19.10.2023 г. Районен съд - Бургас е възобновил производството по НОХД № 1647/2021 г. по описа на съда.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по общия ред. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При собствения анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка, която съответства с възприетата в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд:

Подсъдимият С. К. С. е роден на ***** г. в гр. *****, с постоянен адрес в гр.

****, ул. „****“ № ***. Подсъдимият С. бил управител на търговско дружество „****“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление в гр. ****, ул. „****“ № ****, занимаващо се основно с търговия на стоки.

На 01.09.2014г. в гр. Бургас, между „ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ - ИНТЕРКОМ РОУД“ ЕООД, представлявано от управителя П. Н., чрез св. И. С. И., и „*****“ ЕООД, представлявано от подс. С. С., бил сключен договор за наем на склад, находящ се в гр.

****, „****“, част от имот с идентификационен № *** (том 1, л. 96-98 от ДП). В този склад подс. С. съхранявал стоки, които предлагал за продажба в онлайн магазин с адрес: http://****.com. Стоките, съхранявани в склада, били въвеждани в онлайн магазина, с адрес: http://****.com, от служител на „*****“ ЕООД, чрез публикуване на снимки на стоките и посочване на цените, за които се продават.

Поръчката на стоки от клиенти на онлайн магазина се извършвала посредством попълване на електронна заявка с посочване на желаната за закупуване стока.

Електронната заявка била преглеждана от св.Й. Я. - служител на „****“ ЕООД, която вземала поръчаната стока от склада и я изпращала на клиента чрез куриерската фирма „****“ ООД.

На 19.08.2016г. подс. С., като управител на „****“ ЕООД, съхранявал в горепосочения склад различни стоки с цел да бъдат предложени за продажба в онлайн магазин с адрес: http://****.com., а именно:

-80 броя мъжки чанти, с изобразени марки „GIORGIO ARMANI“ /Джорджио Армани/, „GA“ /Джи Ей/ и „EMPORIO ARMANI“ /Емпорио Армани/, сходни на съответните регистрирани търговски марки, притежание на „GIORGIO ARMANI S.p.A“;

-27 броя мъжки чанти, с изобразени марки „GIORGIO ARMANI“ /Джорджио Армани/, „GA“ /Джи Ей/ и „EMPORIO ARMANI“ /Емпорио Армани/, сходни на съответните регистрирани търговски марки, притежание на „GIORGIO ARMANI S.p.A“;

- 420 броя дамски портфейли, с изобразени марки „MICHAEL KORS“ и „МК MICHAEL KORS“ /Ем Кей Майкъл Корс/, сходни на съответните регистрирани търговски марки,притежание на

„MICHAEL

KORS

(SWITZERLAND)

INTERNATIONAL GmbH, US“;

- 120 броя дамски портфейли, с изобразени марки „MICHAEL KORS“ и „МК 3

MICHAEL KORS“ /Ем Кей Майкъл Корс/, сходни на съответните регистрирани търговски марки,притежание на

„MICHAEL

KORS

(SWITZERLAND)

INTERNATIONAL GmbH, US“;

- 29 броя мъжки чанти,с изобразени марки „LOUIS VUITTON“ /Луи Вютон/, „LOUIS VUITTON PARIS" /Луи Вютон Парис/ и „LV“ /Ел Ви/, сходни на съответните регистрирани търговски марки, притежание на „Louis Vuitton Malletier, FR“;

-14 броя мъжки кожени колани, с изобразени марки „DIESEL“ /Дизел/ и „DIESEL ONLY THE BRAVE“ /Дизел онли дъ брейв/, сходни на съответните регистрирани търговски марки, притежание на „DIESEL S.p.A., IT“;

- 70 броя малки чантички, с изобразени марки „MICHAEL KORS“ /Майкъл Корс/ и „МК MICHAEL KORS“ /Ем Кей Майкъл Корс/, сходни на съответните регистрирани търговски марки, притежание на „MICHAEL KORS (SWITZERLAND) INTERNATIONAL GmbH, US“;

- 193 броя спортни раници с изобразени марки „ADIDAS“ /АДИДАС/, сходни на съответните регистрирани търговски марки, притежание на „Adidas AG, DE“ и „Adidas International Marketing B.V. - The Netherlands“;

-175 броя раници с изобразени марки „ADIDAS“ /АДИДАС/, сходни на съответните регистрирани търговски марки, притежание на „Adidas AG, DE“ и „Adidas International Marketing B.V. - The Netherlands“;

- 118 броя чанти - раници, с изобразени марки „adidas“ /адидас/, сходни на съответните регистрирани търговски марки, притежание на „Adidas AG, DE“ и „Adidas International Marketing B.V. - The Netherlands“;

- 30 броя спортни раници,с изобразени марки “CONVERSE“ /Конвърс/, „ALL STAR“ /Ол Стар/ и „CONVERSE ALL STAR“ /Конверс Ол Стар/, сходни на съответните регистрирани търговски марки, притежание на „All Star C.V., USA“;

- 99 броя малки чанти, с изобразени марки „CALVIN KLEIN“ /Калвин Клайн/, „СК CALVIN KLEIN“ /Си кей Калвин Клайн/ и „СК“ /Си Кей/, сходни на съответните регистрирани търговски марки, притежание на „CALVIN KLEIN TRADEMARK TRUST, US“;

- 37 броя спортни раници, с изобразена марка „NIKE“ /Найк/, сходна на съответната регистрирана търговска марка, притежание на “NIKE Innovate C.V., USA”;

- 41 броя раници, с изобразена марка „NIKE“ /Найк/, сходна на съответната регистрирана търговска марка, притежание на “NIKE Innovate C.V., USA”;

- 26 броя спортни раници с изобразена марка „PUMA“ /Пума/, сходна на съответната регистрирана търговска марка, притежание на „PUMA SE, DE“;

- 370 броя детски чанти, с изобразени марки „DORA“ /Дора/ и „DORA THE EXPLORER“ /Дора дъ експлорер/, сходни на съответните регистрирани търговски марки, притежание на „VIACOM INTERNATIONAL INC. US“;

- 7 броя мъжки чанти, с изобразена марка „PRADA“ /Прада/, сходна на съответната регистрирана търговска марка, притежание на “PRADA S.A., LU”;

- 260 броя детски чанти, с изобразена марка „SpongeBob“ /Спонджбоб/, сходна на съответната регистрирана търговска марка, притежание на „VIACOM INTERNATIONAL INC. US“;

- 12 броя спортни раници, с изобразена марка „CALVIN KLEIN“ /Калвин Клейн/, сходна на съответната регистрирана търговска марка, притежание на „CALVIN KLEIN TRADEMARK TRUST, US“;

Разпечатката съдържа 55 от 134 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f90adeaf-273e-4911-9a37-8c7a4344ea8e