Протокол № 268 от 15.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 268 гр. Пазарджик, 15.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди Д. и ш. година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20265200500248 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателят М. Г. Т., редовно призована чрез особен представител Е. П., не се явява. За нея се явява адв. Е. П., назначена за особен представител, надлежно упълномощена да я представлява от първата инстанция.

Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД, редовно призовани, не изпращат представител.

Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, редовно призовани не изпращат представител.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение на Пазарджишки районен съд рег.№ 1650 / 30.12.2025 г. постановено по гр.д.№ 20255220101434 по описа на същия съд за 2025 година, Е ОСЪДЕНА М. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Д-р К. С.“, бл. 9, вх. А, ет. 1, ап. 2 ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК 831609046, с адрес гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор В. К. и И. И. Е. - председател на Управителен съвет, следните суми: 242,70 лева, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба 1 25.06.2024 г. до изплащане на вземането, 41,90 лева мораторна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 23.04.2023 г., 29,75 лева главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба - 25.06.2024 г. до изплащане на вземането, като СА ОТХВЪРЛЕНИ исковете за главница за дялово разпределение за сумата над 29,75 лева до претендирания размер от 33,23 лева и за периода от 01.03.2021 г. до 31.05.2021 г., за мораторна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за сумата над 41,90 лева до претендирания размер от 42 лева, както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 7,37 лева за периода от 16.05.2021 г. до 23.04.2024 г., като неоснователни.

Със същото решение са отхвърлени предявените от „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК 831609046, с адрес гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор В. К. и И. И. Е. - председател на Управителен съвет, против И. Г. К., с ЕГН **********, с адрес с. И., общ.

Пазарджик, ул. „Д. и ш.“ № 10 искове за осъждане ответницата да заплати на ищеца следните суми: 242,70 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.10.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 25.06.2024 г. до изплащане на вземането, 42 лева мораторна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 23.04.2024 г., 33,23 лева главница за дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 25.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 7,37 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2021 г. до 23.04.2024 г., като неоснователни.

ОСЪДЕНА Е „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК 831609046, с адрес гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор В. К. и И. И. Е. - председател на Управителен съвет ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. К., с ЕГН **********, с адрес с. И., общ. Пазарджик, ул. „Д. и ш.“ № 10 сумата в размер на 400 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

ОСЪДЕНА Е М. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Д-р К. С.“, бл. 9, вх. А, ет. 1, ап. 2 ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК 831609046, с адрес гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор В. К. и И. И. Е. - председател на Управителен съвет, сумата в размер на 1161,49 лева, представляваща сторени по делото разноски.

Решението е постановено при участието на трето лица-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, с ЕИК 130036512, със седалище и адрес на управление град София, ул. “Проф. Георги Павлов“ № 3.

Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№1147 от 15.01.2026 г. от ответницата М. Г. Т., с ЕГН **********, чрез назначения й особен представител адвокат Е. П. от АК-Пазарджик В ЧАСТТА МУ, с която е 2 осъдена М. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.”д-р К. С.”, бл.9, вх.А, ет.1, ап.2 да заплати на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 83 1609046, с адрес гр.София, ул.”Ястребец” № 236, представлявано от изпълнителния директор В. К. и И. И. Е. - председател на Управителен съвет, следните суми:

242,70 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба - 25.06.2024 г. до изплащане на вземането, 41,90 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 23.04.2023 г., 29,75 лв. главница за дялово разпределение за периода от .06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба 25.06.2024 г. до изплащане на вземането. Като се моли да се отмени решението в обжалваната като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и се постанови друго такова, с което да се отхвърлят предявените искове 1/ изцяло в обжалваната част или 2/ да се отхвърли искът за главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2020 г. до 30.04.2023 г. за размера над 171,64лв., и искът за мораторна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 23.04.2023 г. за размера над 21,78 лв.

Поддържа се довод за неправилност на извода на съда, че предявените искове са основателни спрямо тази ответница, доколкото наследодателят на ответницата не е бил собственик на имота, за който са начислени разходи за топлинна енергия. И че след продажбата на недвижимия имот на трето неучастващо по делото лице Мартин Стефанов Велчев, Румен Кривошиев си е запазил правото на ползване върху имота. Поддържа, че по делото не се твърди, нито се установява по делото, наследодателят на жалбоподателката да има други права върху процесния недвижим имот, освен запазеното право на ползване върху продадения недвижим имот пожизнено и безвъзмездно. И че правото на ползване е уредено в чл. 56 и следващите от ЗС като самостоятелно ограничено вещно право. Акцентира, че носителят на правото на ползване е ограничен при упражняване на това вещно право, като той не може да променя вещта съществено, не може да я отчуждава нито с универсално, нито с частно правоприемство - чл. 56, ал. 1 и 2 ЗС, че това право не се наследява от наследниците на ползвателя - чл. 59 ал. 1 ЗС.

Позовава се и на разпоредбата на чл. 59 ал. I от ЗС, според която правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя, че същото не е наследимо. Заключава, че това право се погасява със смъртта на носителя си и не преминава в наследствената маса, поради което, който и да е наследник по закон на Румен Кривошиев, той няма да получи в наследство правото му на ползване върху процесния недвижим имот. Смята, че при погасяване на правото на ползване поради смъртта на лицето, правомощието на ползване на вещта се връща в патримониума на собственика на имота. Предвид изложеното се поддържа, че, ответницата Т. не е собственик на процесния имот или на идеална част от него нито по наследствено правоприемство от 3 племенника си Кривошиев, нито на друго придобивно основание. И че няма данни същата да е вещен ползвател или облигационен ползвател на апартамента. Поради изложеното заключава, че между Т. и ”Топлофикация София” ЕАД, гр. София липсва облигационна връзка относно процесния имот и същата не дължи процесните суми на ищеца. Цитира съдебна практика Решение № 4885 от 24.07.2025 г. по в. гр. д. 4714/2024 г. на Софийски градски съд.

На следващо място като неправилен се квалифицира изводът на съда, че възражението за изтекла погасителна давност на главницата за незаплатената топлинна енергия е неоснователно и че за да достигне до този извод съдът е приел, че срокът за давност не следва да бъде изчисляван при съобразяване месечните задължения и преценката за погасителна давност следва да бъде извършена, считано от изтичане срока за плащане по съответната обща фактура. Позовава се на ТР №3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГГК, и приетото с него, че вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111 б. ”в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност и че задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Заключава, че съгласно чл. 1 11, б. ”в”, пр. второ и трето от ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва е 3- годишният срок на погасителна давност. Акцентира, че ищецът е депозирал исковата молба на 25.06.2024 г. и от тази дата назад следва да се брои и специалният тригодишен давностен срок за вземанията за доставена топлинна енергия, доколкото се касае за периодични плащания, по отношение на които приложение намира чл. 111, б.”в” от ЗЗД Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.

Следователно погасени по давност са всички вземания за топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 25.06.2021 г. Допълва, че ИМ е подадена на 25.06.2024 г., следователно от този момент настъпва и материално правната последица от предявяването на иска прекъсването на давността съгласно чл. 116, б. ”б”, пр. първо от ЗЗД и че съгласно чл. 114 ал. 1 от ЗЗД давността е започнала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

За процесния период са приложими общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ- 1/27.06.2016 г. на ДКЕВР.

Съгласно чл. 33, ал. I от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Заключава, че погасени по давност се явяват вземанията на ”Топлофикация София” ЕАД за топлинна енергия за периода от м. 10.2020 г. до 25. 06.2021 г. Акцентира, че макар вземанията да се основават на обща фактура, изготвена след годишно изравняване, давността тече по ОУ, 4 а не от датата на издаване на съответната фактура, тъй като да се приеме обратното означавало да се даде възможност на кредитора сам да изменя началната дата на погасителната давност с издаването на последващ счетоводен документ, което е недопустимо и че тригодишният срок, посочен в чл. 111 б.”в” от ЗЗД, с изтичането на който вземанията се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане стане изискуемо. И че издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.

С издаването на изравнителна фактура съгласно чл. 32, ал. 2 ОУ не се новират задълженията по прогнозните фактури, нито с тях се създава отново задължение за същите суми, по който начин да се преодолее изтичането на погасителната давност за същите. Допълва, че с изравнителната сметка единствено е възможно да възникне ново задължение за доплащане, когато се установи, че клиентът е заплатил по-ниска сума от тази, дължима за реално потребеното количество топлинна енергия, за което съответно изискуемостта би настъпила в по-късен момент съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия.