Решение № 818 от 22.10.2025, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 818 гр. Благоевград, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210103337 по описа за 2024 година

Производството по настоящото гр.д.№3337/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград е образувано по искова молба вх.№27982/06.12.2024г., подадена от Н. С. О., ЕГН **********, гр.Б, против О, представлявана от Кмета Мс която е предявен отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ищцата Н. С. О., че ответникът Оне е собственик на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор *** /петдесет и пет хиляди сто и седем, точка, петстотин и едно, точка, триста двадесет и осем/, по кадастрална карта и кадастралните регистри на с.Падеш, с ЕКАТТЕ 55107 /петдесет и пет хиляди сто и седем/, община Б одобрени със Заповед №РД-18-187/24.10.2022г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес на имота: с.П, с площ от 2 202 кв.м. /две хиляди двеста и два квадрати метра/, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 132 /сто тридесет и две/, кв.33 /тридесет и три/, съседи: ***, ***, ***, *** и ***.

В исковата молба се твърди, че от повече от 20г. ищцата Н. С. О. осъществява фактическа власт и владение върху гореописания недвижим имот. Твърди се, че ищцата владее имота непрекъснато повече от 20 години, като в годините назад и до настоящия момент е обработвала имота, ограждала е същия, върху него има посадени овощни дървета, като първоначално използвала този имот и като зеленчукова градина в по-голямата му част, а в последните години под дърветата има засадена трева и го ползва като ливада, независимо, че е част от урбанизираната територия на с.Падеш, общ.Благоевград. Твърди се, че за описания период от време, вкл. до момента, владението на ищцата е било явно, спокойно и с намерение за своене, като никой не се е противопоставял на същото, нито пък затова е имало спорове с който и да било.

Сочи се, че тъй като за описания имот не притежава документ за собственост, в края на м. юли 2024г. ищцата предприела действия за образуване на нотариално дело за издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, като за целта подала до Омолбадекларация за удостоверяване, че имотът не е актуван като общинска собственост. Сочи се, че след получаване на заверения екземпляр на молбата-декларация, установила, че в нея е отбелязано, че собственият й имот с идентификатор *** по КККР на с.Ппопадал в УПИ IV, в кв.33 по РП на с.Падеш, одобрен със Заповед №268/13.08.1985г., който бил общинска собственост, съгласно АДС №119/20.01.1986г. и §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, а останалата част от имота й попадала в улица, която била общинска собственост, съгласно чл.56, ал.2 от ЗОбС.

1

Твърди се, че АДС не легитимира общината като собственик, тъй като същият бил съставен без фактическо и правно основание за това. Независимо от това, наличието му било пречка ищцата да довърши процедурата по снабдяване с документ за собственост.

Ищцата се позовава на фактическо състояние – осъществяваното от нея владение върху имота и възможността да придобие имота, ако отрече правата на ответната община, които обстоятелства обуславяли правния й интерес от настоящия отрицателен установителен иск.

С оглед на горното, се иска от съда да приеме за установено, че ответникът О не е собственик на поземлен имот с идентификатор ***.

В отговора на исковата молба ответникът Община Благоевград оспорва предявения иск като неоснователен.

Твърди се, че Община Благоевград е собственик на процесния имот на основание чл.2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ във връзка с §7 от ПЗР на ЗМСМА във вр. с §42 от ПЗР на ЗИДЗОС, алтернативно във връзка с чл.6 от ЗС /в първата му редакция ДВ бр. 92/16.11.1951г./; евентуално, че Ое собственик на имота на основание чл.2, ал.2, т.5 от ЗОС /в редакцията до 05.11.1999г./, съгласно който недвижимите имоти на територията на общината, чиито собственик не може да бъде установен, са общинска собственост; евентуално – на основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС във връзка с чл. 25, ал.1 и чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Твърди се, че за имот с идентификатор *** по КККР на с.Падеж, общ.Благоевград е съставен Акт за частна общинска собственост №13848/05.09.2024г., съгласно който процесният имот е собственост на Община Благоевград на основание чл.56, ал.1 и чл.2, ал.1, т.7 от Закона за общинската собственост във връзка с §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, в който като предходен акт за имота е посочен АДС №119/20.01.1989г.

Сочи се, че съгласно съставения Акт за държавна собственост №119 от 20.01.1989г. на Общински народен съвет - гр.Б същият е изготвен на основание ПМС №1/1981г. и чл.77 от Наредбата за държавните имоти във връзка с Регулационен план, одобрен със Заповед №268/13.08.1985г. Сочи се, че процесният имот представлява незастроен жилищен парцел №IV, кв.33, с площ от 5000 кв.м. по регулационния план на с.П. Целият имот е представлявал държавна собственост, предоставен за оперативно управление на Общински народен съвет - гр.Бл, като в акта, в графа „бивш собственик“ е посочен АПК „Д. Благоев“, което означава, че имотът е бил част от АПК.

Излага се, че в справката към актовата книга за собственик на парцел IV е записано „ОНС- държавно“. Като държавна собственост били записани и останалите съседни на процесния парцели I-пл.135 и II-пл.139, кв.33, за които също има съставени актове за държавна собственост №177/20.01.1986г. и № 118/20.01.1986г. Посочва се, че единствено парцел III-140 от кв.33 е записан като частна собственост.

Твърди се, че със Заповед №268/13.08.1985г. на Председателя на Общински народен съвет - Бе одобрен застроителен, регулационен и кадастрален план на с.Падеж, в който процесният имот е отразен с пл.№133 и е част от УПИ IV в кв.33, отреден за имоти с пл.№130, 132, 133, 134 и 136, с предназначение за жилищно строителство, като части от имотите са предвидени за улица. Посочва се, че в разписния лист на имотите към този план за процесния имот с пл.

№133, както и за останалите имоти с пл.№130, 132, 134 и 136, включени в парцел IV, както и за неговите съседни парцели I-пл.135 и II-пл.139, като собственик е записано АПК. Посочва се, че целият квартал 33 е записан като собственост на АПК, с изключение на парцел III-140, който е записан като частна собственост на физическо лице /С/ с посочен нотариален акт за собственост.

Излага се, че със Заповед №РД-02-14-2217/22.11.1999г. на МРРБ е одобрен кадастрален план на с.Падеж, в който процесният имот е отразен с №132, като в регистъра на имотите към този план, имот №132 е отразен с площ от 2201.46 кв.м., населено място с.Падеж, начин на трайно ползване - нива, идентификатор 551070000132, без посочени данни за собственост.

Имотът е отразен с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на с.П одобрени със Заповед №РД-18-187/24.10.2022г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес на имота: с.П, с площ от 2 202 кв.м. /две хиляди двеста и два квадрати метра/, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:

Ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 132 /сто тридесет и две/, кв.33 /тридесет и три/, съседи: ***, ***, ***, *** и

2

***.

На основание чл.59, ал.1 от ЗОС, след влизане в сила на КККР на с.П, е съставен Акт за общинска собственост №13848/05.09.2024г., в който описанието на имота е съобразено с отразеното по одобрената КККР.

С оглед на горното се твърди, че процесният имот, представляващ имот с пл.№133, заедно с останалите имоти с пл.№130, 132, 134 и 136, включени в парцел IV, кв.33 и в улица по плана към 1985г. на с.П, са били държавна собственост.

Поради предназначението на имотите за жилищно застрояване и улица, според предвижданията на ЗРКП от 1985г. на с.П, с който е извършена първичната регулация, се твърди, че имотите са придобили статут на дворно място и въз основа на горепосочените доказателства се установява, че същите са били държавна собственост.

Излага се, че в конкретния случай се касае за имот - земеделска земя, който е бил част от АПК, но със ЗРКП от 1985г. е включен в строителните граници на с.Падеж и по силата на Разпореждане №404/28.10.1968г., изменена т.5 с пар.1 от ЗР на ПМС №1/1981г., и отменено с ПМС №122/03.12.1990г., т.23, е предаден на ОбНС, което обстоятелство е отразено в акта за държавна собственост.

Посочва се, че с оглед своите характеристики, процесният имот е бил с местно значение, предназначен за задоволяване потребностите на населението на с.П, като липсват каквито и да било данни имотът да е задоволявал обществени нужди от национално значение, а не такива на кметство с.Па като административна единица или на местното население.

Предвид посоченото, се твърди, че на основание §7, ал.1, т.3 от ПЗР на ЗМСМА, собствеността върху процесния имот е преминала в патримониума на общината по силата на самия закон.

В условията на евентуалност, се твърди, че върху процесния имот е възникнала общинска собственост по силата на §42 от ПЗР на ЗОС, обн. в ДВ бр.96/99г., в сила от 05.11.1999г. Навежда се, че с оглед предназначението на имота – за жилищно строителство и обществени и благоустройствени мероприятия на общината, по силата на закона е настъпила трансформация на собствеността от държавна в общинска.

Излага се, че на посочените основания, собствеността върху процесния имот е преминала в патримониума на Община Благоевград и същата се легитимира като негов собственик с Акт за частна общинска собственост №13848/05.09.2024г.

Ако не бъде приета гореизложената хипотеза, че имотът е бил част от АПК, респ. държавна собственост, се твърди, че следва да се разгледа хипотезата на чл.6 от ЗС, в първата му редакция /ДВ бр. 92/16.11.1951г./, а и в тази от 1991г. /ДВ бр. 77/07.09.1991г./, съгласно който държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик, и аналогичната на нея разпоредбата на чл.2, ал.2, т.5 от ЗОС /в първоначалната редакция до 05.11.1999г./, според която общинска собственост са недвижимите имоти, на територията на общината, чиито собственик не може да бъде установен.

В условията на евентуалност се твърди, че Община Благоевград е собственик на имота на основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС във връзка с чл.25, ал.1 и чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. Излага се, че за процесния имот с идентификатор *** по КККР на с.Падеж, който е част от парцел IV, в кв.33 и част от улица по план на с.Падеж от 1985г., не се установява за същия да е възстановена собствеността или да е придобита по реда на §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ.

Твърди се, че преди процедиране и одобряване на ЗРКП на с.Падеж, имотът е бил със статут на земеделска земя, която е включена в АПК. Посочва се, че от разписния лист към плана от 1985г. става ясно, че всички имоти, включени в парцел IV на кв.33 са записани на АПК.

Навежда се, че след одобрението на ЗРКП на с.Падеж, имотът е включен в границите на населеното място като урбанизирана територия и е загубил земеделския си характер.

Поради включването на земята в границите на населеното място, се твърди, че същата е предоставена за управление от АПК на ОбНС, съгласно действащите към момента нормативни правила.

Предвид изложеното, се твърди, че имотът като незастроен е подлежал на възстановяване в хипотезата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, а видно от приложените справки в КАИС - за съседните на процесния имоти с идентификатори *** и *** е възстановена собствеността на лицето Ник. Излага се, че тези имоти също представляват част от парцел IV в кв.33 и част от предвидената улица по ЗРКП на с.П 3

Твърди се, че процесният имот не е възстановен на бивши собственици.

Оспорват се наведените с исковата молба обстоятелства, че ищцата владее процесния поземлен имот, като се излагат съображения в тази насока.

Излага се, че от изложените в исковата молба обстоятелства не става ясно как, на какво основание, по какъв начин, респективно от кого е завладян имота, като се навежда, че единствено владението на имот, принадлежащ на физическо лице, може да изключи приложението на императивната правна норма на чл.86 от ЗС, предвиждаща забрана за придобиване по давност на вещ държавна или общинска собственост.