Решение № 365 от 17.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Велико Търново, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Любка Милкова

Явор Данаилов при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20224100500291 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260050/05.05.2021г., постановено по Гр.д.№1007/2020г. по описа на РС – С., ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „Е.Ф.К.“ ЕООД, с ЕИК ...... със седалище и адрес на управление гр.В., бул.“М.Л.“ №.., ет..., съществува вземане против В.

И. В., с ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.“Р.“ №.., вх..., ап.., за сумата 6,73лв. – главница по фактура с №1230127108/22.07.2017г., 1,85лв. – лихва от 09.08.2017г. до 27.04.2020г., 27,79лв. – главница по фактура с №1231850352/22.08.2017г., 7,43лв. – лихва от 09.09.2017г. до 27.04.2020г., 27,79лв. – главница по фактура с №1233567728/22.08.2017г., 7,19лв. – лихва от 10.10.2017г. до 27.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата по всяка фактура от 15.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението, съгласно заповед по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№694/2020г. по описа на РС – С., както и е осъден ответника да заплати на ищеца сумата 650лв., представляваща разноски в заповедното и исковото производства.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответника по делото В. И. В., чрез пълномощника му адв.П. Д. – ВТАК, с която го обжалва изцяло с развити оплаквания за неговата неправилност, като противоречащо на закона и като необосновано. Твърди се, че искът по чл.422 ал.1 ГПК е предявен от цесионера по втората цесия –„Е.Ф.К.“ ЕООД, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 15.07.2020г., която дата е релевантният момент, към който цесията е следвало да бъде съобщена по надлежният ред на длъжника. Сочи се, че след като това изискване на закона не било изпълнено към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, то и прехвърлянето на вземането, с оглед разпоредбата на чл.99 ал.4 ЗЗД, не е породило действие спрямо длъжника. Твърди се, че цесионерът „Е.Ф.К.“ ЕООД не е имал валидно придобито и изискуемо вземане срещу ответника към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, т.е. не е бил легитимиран да иска издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, с оглед на което съобщаването на 1 цесията в по – късен момент с връчване на препис от ИМ и от приложенията към нея в конкретния казус не може да се счита за новонастъпил факт по смисъла на чл.235 ал.3 ГПК.

Сочи, че ищецът твърди, че е цесионер на претендираното вземане на основание две цесионни сделки, но доколкото по делото не е събрано Приложение №1 към първата цесионна сделка, обективирана в Договор №4600008855/16.10.2018г. за цесия на вземания на БТК ЕАД, по делото не е доказано, още по - малко при условията на главно и пълно доказване, цедиране на вземане срещу ответника от първоначално заявения като негов кредитор „БТК“ ЕАД на цесионер „С.Г.Г.“ ООД, а от там не е доказано и качеството на ищеца на цесионер по втората цесия и на титуляр на процесното вземане спрямо ответника, предвид деривативният характер на договора за цесия между „С.Г.Г.“ ООД и „Е.Ф.К.“ ЕООД, което обуславя неоснователност на исковите претенции за главница и акцесорният иск за лихви за забава и отхвърлянето им изцяло. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени изцяло първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищеца „Е.Ф.К.“ ЕООД със седалище гр.В., чрез пълномощника му адв.И. Л. – САК, с който оспорва въззивната жалба изцяло като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено, като правилно, законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Оспорва наведените възражения във въззивната жалба като неоснователни по съображения по същество, развити в писмения отговор. Претендира разноски за двете инстанции, вкл. и за адвокатско възнаграждение.

В СЗ въззивникът В. И. В., редовно призован, не се явява, не се представлява.

В СЗ въззиваемата страна „Е.Ф.К.“ ЕООД със седалище гр.В., с писмена молба от 04.10.2022г., чрез пълномощника си адв.И. Л. – САК,поддържа изцяло писмения отговор на въззивната жалба. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Претендира съдебни разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Релевира евентуално възражение по чл.78 ал.5 ГПК, в случай, че заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение е прекомерно, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Предмет на разглеждане пред РС – С. са били предявени от „Е.Ф.К.“ ЕООД със седалище гр.В., чрез пълномощника му адв.Л. – САК, против В. И. В. по реда на чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 ГПК иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 62,31лв., представляваща незаплатена главница по Договор за телекомуникационни услуги от 08.11.2016г., сключен между длъжника и „Б.Т.К.“ ЕАД, въз основа на който са издадени фактури с №1230127108/22.07.2017г., №1231850352/22.08.2017г., №1233567728/22.09.2017г., и иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 16,47лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка една от главниците по издадените фактури, считано от датата на падежа по всяка една от тях до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 14.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, предмет на издадена в полза на ищеца заповед по чл.410 ГПК по Ч.гр.д.

2

№694/2020г. по описа на РС – С..

В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор на ИМ.

В първо СЗ пред първостепенният съд ответникът, чрез пълномощника си адв.П. Д. – ВТАК, е оспорил предявените искове като недоказани, доколкото, предвид непредставяне по делото на Приложение №1 към първата цесионна сделка, обективирана в Договор за цесия от 16.10.2018г., недоказано по делото е останало качеството на ищеца на кредитор на процесното вземане спрямо ответника, предвид деривативният характер на втората цесионна сделка от 26.08.2019г., от която ищецът черпи правата си.

Правно – релевантните за спора факти, установими от събрания по делото доказателствен материал, са следните:

По силата на сключен на 08.11.2016г. между „БТК“ ЕАД със седалище гр.С., ЕТ „С.Р.К. - заместван абонат, и ответника В. И. В., в качеството му на абонат Договор, заместваният абонат и абонатът се споразумяват, а БТК ЕАД се съгласява, абонатът В. И. В. да замести като страна по договора замествания абонат, считано от датата на подписване на споразумението, като задълженията, възникнали след датата на влизане в сила на споразумението, се фактурират на абоната. По силата на подписаното с БТК ЕАД споразумение от 08.11.2016г., БТК ЕАД се е задължило да предоставя на ответника – абонат телекомуникационни услуги за телефонен номер 888772755 по абонаментен план VIVACOM Smart S, + Data M абонамент, при месечен абонамент – 17,99лв. с ДДС.

От страна на „БТК“ ЕАД / “В.Б.“ ЕАД/ са издадени три процесни фактури с получател ответника в процеса В. И. В. за стойност на ползвани телекомуникационни услуги /месечен абонамент за мобилни услуги/, както следва: №1230127108/22.07.2017г. за сумата от 21,29лв. за отчетен период от 22.06.2017г. до 21.07.2017г., от която, според ищцовите твърдения сумата от 6,73лв. не е заплатена; фактура №1231850352//22.08.2017г. за сумата от 27,79лв. за отчетен период 22.07.2017г. – 21.08.2017г. , която според ищцовите твърдения не е заплатена, и фактура №1233567728/22.09.2017г. за сумата от 27,79лв. за отчетен период 22.08.2017г. – 21.09.2017г., която ищецът твърди да не е заплатена.

По силата на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ №4600008855/16.10.2018г., цедентът „БТК“ ЕАД е прехвърлил възмездно в полза на цесионера „С.Г.Г.“ ООД със седалище гр.М. вземанията, произтичащи от договорите, описани в Приложение №1 към този договор, като съгласно т.6 от д/ра, вземанията, предмет на договора за цесия, ведно с привилегиите и обезпеченията и другите принадлежности, ако има такива, преминават в патримониума на цесионера към датата на предоставяне на съответното Приложение №1, което е неразделна част от договора за цесия от 16.10.2018г., но не е представено от ищеца по делото. Налице е потвърждение по смисъла на чл.99 ал.3 ЗЗД за извършената цесия по договора за цесия от 16.10.2018г. от цедента БТК ЕАД на 21 653 броя вземания в общ размер на 10 663 623,41лв., индивидуализирани в Приложение №1 към д/ра. Цесионерът „С.Г.Г.“ ООД по договора за цесия от 16.10.2018г. е упълномощен от цедента БТК ЕАД да представлява БТК ЕАД пред лицата, чиито задължения към БТК са предмет на прехвърляне по договора за цесия при и по повод изпращане на уведомителните съобщения по чл.99 ал.3 ЗЗД.

С ИМ е представено уведомление за цесия по чл.99 ал.3 ЗЗД до ответника В. И. В. от цедента БТК ЕАД, чрез цесионера „С.Г.Г.“ ООД, относно Договор за цесия от 16.10.2018г., с което цедента уведомява длъжника, че, считано от 26.08.2019г., дългът му по процесните три фактури по Договор за телекомуникационни услуги с БТК ЕАД от 08.11.2016г. в общ размер от 62,31лв. с ДДС, е прехвърлен с Договор за цесия към „С.Г.Г.“ ООД.

По силата на Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 26.08.2019г., от който извлича правата си ищеца, „С.Г.Г.“ ООД като цедент прехвърля на цесионера – ищец по делото „Е.Ф.К.“ ЕООД възмездно и без право на регрес вземания от трети ФЛ и ЮЛ, 3 описани в Приложение №1 – „Списък на вземанията“, което е неразделна част от договора за цесия, в което Приложение №1 е включено и процесното вземане срещу В. И. В. в размер на незаплатена главница от 62,31лв. по процесните три фактури въз основа на Договор за телекомуникационни услуги от 08.11.2016г., сключен между длъжника и БТК ЕАД.

Цедентът по втория договор за цесия от 26.08.2019г. „С.Г.Г.“ ООД е упълномощил цесионера – ищец по делото „Е.Ф.К.“ ЕООД, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 26.08.2019г., да го представлява пред лица, чиито задължения към „С.Г.Г.“ ООД са предмет на прехвърляне по договора при и по повод изпращане на уведомления по чл.99 ал.3 ЗЗД

С ИМ е представено уведомление за цесия до ответника В. И. В. от цедента „С.Г.Г.“ ООД, относно Договор за цесия от 26.08.2019г., с което цедента уведомява длъжника, че, считано от 26.08.2019г., дългът му по процесните три фактури по Договор за телекомуникационни услуги с БТК ЕАД от 08.11.2016г. в общ размер от 62,31лв. с ДДС, е прехвърлен с Договор за цесия към ищеца „Е.Ф.К.“ ЕООД.

С ИМ не са представени писмени доказателства прехвърлянето по двата договора за цесия да е било съобщено на длъжника от предишните кредитори по двете цесионни сделки по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда.

По заявление на ищеца по чл.410 ГПК, подадено на 15.07.2020г., е образувано Ч.гр.д.