Решение № 218 от 09.11.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Кърджали, 09.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Николина Данева като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20245140200700 по описа за 2024 година Обжалвано е Наказателно постановление № *********** от 16.07.2024г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- К. към ОДМВР- К., с което е наложено наказание глоба в размер на 150лв. на основание чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП и отнемане на 13 точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.20212г. на МВР на И. Г. Д. от ************ с ЕГН ********** за извършено нарушение на 04.07.2024г. в 13.45часа в гр.К. на чл.6 т.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят И. Д., който моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Излага съображения за това, че не отговаря на истината да е нарушил виновно правилата за движение по пътищата. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представя. Депозирал е писмена молба да се гледа делото в негово отсъствие и прилага писмени обяснения от негов свидетел Х. Х., които моли да бъдат взети предвид.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от юрисконсулт упълномощен от наказващия орган, с която моли съда да потвърди наказателното постановление, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

1

Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР- К., а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 04.07.2024г. свидетелите А. А. и С. С. били на работа като служители в сектор „Пътна полиция“- К., когато около обяд този ден заради натовареният трафик през града от и за Г. се намирали на бул.Б. в гр.К. срещу магазин „Л.“ част от път ***. Със служебният автомобил били на автобусната спирка там, но били излезли от него, когато около 13,45ч. двамата полицейски служители забелязали да се движи по бул.Б. в посока от кв.В. към Автогара ***** лек автомобил марка „***“ черно на цвят. В тази посока на движение имало само едно пътно платно, което било разделено от насрещното такова с маркировка М15. Въпреки това водачът на посоченото МПС решил да изпревари колоната от автомобили, която се движела пред него, като преминал по маркировката М15. Тогава свидетелят А. А. виждайки пресичането на забранената пътна маркировка се насочил към пътното платно, за да спре цитираното МПС, но водачът след като видял полицейския служител, направил разрешен завой наляво и навлязъл в намиращата се там бензиностанция „*****“, където без да спре преминал през нея и потеглил в обратна на първоначалното си движение посока, т.е. към кв.В.. Тогава без да го изпускат от поглед свидетелите А. А. и С. С. се качили в служебния автомобил, на който пуснали светлинен и звуков сигнал, и започнали да преследват лекия автомобил марка „***“, на който видели регистрационния номер ******. Водачът на това МПС спрял на автобусната спирка на ул.О. м. в гр.К., където му била извършена проверка от преследвалите го полицейски служители. Те установили, че жалбоподателят И. Г. Д. е управлявал този автомобил, в който имало още един мъж и две жени, които били на задната седалка. На место свидетелят А. А. съставил срещу водача Д. акт за установяване на административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, който бил подписан от послединя без възражения. На тази база било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка се установи на база свидетелските показания 2 на А. А. и С. С., и двамата очевидци на нарушението, от писмените доказателства- акт за установяване на административно нарушение серия ********** от 04.07.2024г., чиято доказателствена сила не бе оборена, както и другите документи по делото. Прочее по делото не бяха събрани никакви други доказателства оборващи установеното. Настоящата инстанция не следва да обсъжда и приема представените по делото обяснения от Х. Ц. Х., тъй като това лице не е допуснато като свидетел, а и тези обяснения не представляват доказателство по смисъла на НПК, тъй като не е събрано по надлежния ред.

От правна страна съдът установи следното: Процесната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са надлежно оформени и връчени според правилата на ЗАНН.

За да представлява едно деяние- действие или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление. Нарушеният текст на чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят И. Д. не е съобразил поведението си в качеството на участник в движението, а именно като водач на МПС, тъй като е преминал през маркировката М15, която е забранена за движение на пътни превозни средства. При правилно установена фактическа обстановка и доказано нарушение, административно наказващият орган е приложил относимата административно наказателна норма на чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП поради създадена опасност за останалите участници в движението.

Правилно административно наказващият орган е наложил наказание в единствено възможния фиксиран размер при отчитане на всички относими към деянието и дееца обстоятелства. Законосъобразно са отнети и 13 контролни точки на основание чл.6 ал.1 т.9 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.20212г. на МВР. Поради изложеното настоящата инстанция намира, че 3 обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди, тъй като при извършената служебна проверка на наказателното постановление в тази му част не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административно наказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.

Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр.ал.1 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседания, в което процесуалният представител на наказващия орган не е взел участие, но той е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение към минималния размер от 80лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР- К., именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *********** от 16.07.2024г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- К. към ОДМВРК., с което е наложено наказание глоба в размер на 150лв. на основание чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП и отнемане на 13 точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.20212г. на МВР на И. Г. Д. от ************ с ЕГН ********** за извършено нарушение на 04.07.2024г. в 13.45часа в гр.К. на чл.6 т.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА И. Г. Д. с адрес ************************* и ЕГН ********** да заплати на ОДМВР- К. сумата от 80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 5