Решение № 1541 от 07.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1541 гр. Пловдив, 07.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20225330105348 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от К. В. Х. против ЗД „Бул Инс“ АД, с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания вследствие на преживян инцидент, както и сумата от 391,60 лева, представляваща дължимо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени прегледи за специалисти, изследвания и лечения, ведно със законната лихва върху двете посочени главници от датата на уведомяване на застрахователя – **** г. до окончателното плащане, всички претендирани вреди произтекли в резултат на реализирано ПТП на датата ***г., около 16,30 ч., на автомагистрала Тракия в посока от гр. Б. към гр. П. при управление в лява пътна лента на лек автомобил с марка „Т.“, модел „А.“, с рег. № ****от водач П. Д. Д., който не успява да реагира и намали скоростта своевременно, при което настъпва сблъсък между посоченото МПС, в което ищцата е пътувала на задна лява седалка и намиращо се пред него в същата пътна лента друго МПС.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че при посоченото ПТП за ищцата са настъпили телесни повреди в пряка връзка, като непосредствено 1 след удара Х. е получила кървене от устата и силна болка в единия крак.

Болка чувствала и в зъбите, доколкото шината от вътрешната страна на зъбите й била с нарушена конструкция и не на мястото си. Веднага след инцидента ищцата постъпила в спешното отделение на УМБАЛ „Св. Георги“ – гр. Пловдив, където били извършени рентген на пръсти на лява ръка, който установил, че е налице фрактура през основа на дисталната фаланга на пръста й и е предписана имобилизация за 20 дни, покой и аналгетици. По-късно същия ден била извършена оперативна интервенция на рана на устните и устната кухина, като са поставени три шева на горна устна. Престоят в болницата продължил 3 дни, като бил съпроводен с болки и страдания; значителен оток на лицето, който започнал да спада след петия ден, през което време ищцата изпитвала затруднение при говорене и хранене. Отделно от това, се сочи при ПТП на ищцата да са причинени кръвонасядания в областта на гръдния кош, задните мишници и по долните крайници, като се сочи период от 10 дни на изпитвани интензивни болки, като част от кръвонасяданията не са отшумели до края на месец октомври. Поради разместената шина от вътрешната страна на зъбите на ищцата се наложило да проведе консултация с ортодонт. Наложило се да бъде заменен ритейнера на долната й челюст. Твърди се, че ищцата имала и временен проблем със зрението. Сочи се, че след пътния инцидент ищцата дълго време изпитвала уплаха да шофира или да се вози в МПС, защото се чувствала несигурна в следствие на изпитания при ПТП емоционален и психически стрес. По време на процеса на възстановяване ищцата чувствала болки във венците и зъбите при дъвчене и хранене, както и болки, тежест и изтръпване в крака, както и че има частично изместване на зъбите, което на този етап може да бъде поправено само с повторно поставяне на брекети, както и че имуществените вреди са, както следва: сумата от 330 лева –преглед при стоматолог за извършено шиниране с фибровлакно; 11,60 лева- за болничен престой потребителска такса; 50,00 лева - за освидетелстване и издаване на съдебномедицинско удостоверение. Сочи се, че към датата на ПТП „Гражданската отговорност“ за виновния водач П. Д. е покрита от валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № *****, сключен между ЗД „Бул Инс“ АД и собственика на посочения лек автомобил. Твърди се, че с молба с вх. № ****** г. ищцата е отправила писмена претенция до ответното дружество за изплащане на обезщетение, но до датата на исковата молба не е 2 получила отговор.

В срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД, с който посочените искове се оспорват, като неоснователни, както по основание, така и по размер. Оспорва се механизмът на ПТП; оспорва се, че виновен за ПТП е водачът на лекия автомобил „Т. А.“, както и че същият противоправно е увредил ищцата при процесното ПТП, доколкото в съставения нарочен протокол с пострадали лица е установен само един пострадал - Й. П. Д., която обаче била пътник в МПС 3. Относно претенцията за заплащане на неимуществени вреди се сочи същата да е силно завишена, несъответна на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Оспорва се началната дата на претендираната лихва за забава. В условията на евентуалност се предявява възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която е пътувала без поставен колан, като се сочи, че в противен случай е нямало да получи травма на главата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се подвежда под разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за 3 възникване на право на иск на увреденото лице.

Следователно съдът дължи проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай, установените в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – застрахователя не е заплатил претендираното обезщетение в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ.

От представената претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от ищцата до ответника /л.23/, се установява, че на **** г. същата е уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и е поискала да й бъде определено обезщетение, респ. спазена е процедурата по чл. 380 КЗ.

В случая не е спорно между страните, че ответникът не е заплатил претендираното застрахователно обезщетение, поради което исковата претенция, депозирана на **** г., е предявена след изтичане на срока, установен в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ, считано от уведомяване на застрахователното дружество за претенцията по реда на чл. 380 КЗ.

Възникването на имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ се обуславя от положителното установяване на следните материалноправни предпоставки: 1. делинквента виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние и 2. гражданската отговорност на делинквента да е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника - застраховател.

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ застрахователят носи отговорност за всички вреди, причинени от лицето, чиято отговорност е застраховал. Това са всички преки и непосредствени вреди от увреждането, за което водачът на автомобила, респ. на основание договора за застраховка, застрахователят, отговаря. Следователно установи ли се извършването на противоправно и виновно действие от страна на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована, застрахователят отговаря за всички вреди.

Не е спорно между страните, че процесното транспортно произшествие е настъпило на датата**** г., около **** ч., на автомагистрала Тракия в 4 посока от гр. Б. към гр. П..

Оспорва се механизмът на ПТП, както и че ищцата се явява пострадала при същото.

Относно механизма на настъпване на ПТП се приема, че същото е настъпило при управление в лява пътна лента на лек автомобил с марка „Т.“, модел „А.“, с рег. № *** от водач П. Д. Д., който неспазвайки необходимата дистанция, блъска лек автомобил С. Л. с рег.№ ***, който впоследствие блъска лек автомобил М. С. с рег.№ ***, а той удря отзад лек автомобил Б. с рег.№ ***.

Горепосочените обстоятелства досежно дата, място, участници и механизъм на настъпване на ПТП се потвърждават от съставения от служители при ОД на МВР Сливен на ***г. протокол за ПТП с пострадало лице №*** ( л. 89 от делото). Протоколът е съставен от длъжностно лице, в кръга на изпълняваните от него служебни функции, поради което и същият съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Предвид това, същият се ползва и с материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както са описани в документа ( изрично в тази връзка- Решение № 71 от 16.08.2017г., по т.д. № 60343/ 2016г., по описа на ВКС, II- ро г.о.; Решение № 15/ 25.07.2014г., по т.д. № 1506/ 2013г., по описа на ВКС, I - во т.о. ). Констатациите, обективирани в протокола за ПТП се потвърждават и от съставените АУАН № ****г. и Наказателно постановление № *****, за което по делото няма данни да е обжалвано.

Изводите за механизма на ПТП се потвърждават и от разпитаните по делото двама свидетели – П. Д. Д. и А. П. П. – първият водач на МПС „Т.“, а вторият пътник в същото, чиито показания, в тази им част се кредитират, като преки, последователни и кореспондиращи на останалия събран по делото доказателствен материал и при съобразяване с чл. 172 ГПК, доколкото по делото не са събрани данни, които да ги опровергават. И двамата свидетели установяват, че МПС „Т.“ се е движело в лява пътна лента, по автомагистрала Тракия в посока Б. – П., в светлата част на денонощието, при сухо и ясно време, при което поради отклонение на вниманието и неспазване на необходимата дистанция водачът блъска намиращото се пред него МПС.

При така установените обстоятелства, съдът намира, че при движението си водачът на лекия автомобил “Т. А.” – свидетелят П. Д., е нарушил 5 правилата за движение по пътищата, установяващи нормите, които следва да бъдат съблюдавани от водачите на моторни превозни средства, като в отклонение с правилото, установено в разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, установяваща, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

Следователно деянието на водача на автомобила “Т. А.” е било противоправно, като последното съобразно установената в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция е било виновно, доколкото и последната не бе оборена в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.

От показанията и на двамата посочени свидетели също така се намира за категорично установено, че ищцата е била пътник в МПС “Т. А.”, като е пътувала на задна лява седалка в същото. Доказателства за извод в противоположен смисъл по делото не са събрани.

Относно причинените на ищцата травми и причинната им връзка с описаното произшествие по делото е прието заключение по съдебномедицинска експертиза (л.116 – 127 ), което се кредитира в коментираната част, като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. От същото се установява, че вследствие на настъпилото ПТП на ищцата е било причинено: разкъсно – контузна рана на горната устна, счупване на крайната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, кръвонасядания в областта на гръдния кош, горните и долните крайници.