Решение № 142 от 29.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Пловдив, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20235330206855 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №5717103, с който на П. С. П., ЕГН:********** е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 300 (триста) лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва издадения срещу него електронен фиш (ЕФ), като незаконосъобразен и прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалният му представител – адв. С. П.. Преди съдебното заседание от последния по делото е постъпила молба, с уверение на това, че не може да присъства в съдебната зала, поради служебна ангажираност и че не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие. В молбата са изложени съображения за отмяна на атакувания електронен фиш, като се претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата. Пледира ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. При условията на 1 евентуалност прави възражение за намаляване на присъдените в полза на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение до размера на минимално предвидения такъв. Претендира направените в настоящото производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна (лице, което е било санкционирано ) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 23.03.2022г. в 09:43 ч. на път ІІ – 86, км. 19+240, обл. Пловдив, с посока на движение от гр.

Пловдив към гр. Асеновград, установено и заснето с автоматизирано техническо средство – видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „MultaRadar SD580“ с №00209D32АСЕ1, за превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч при управление на МПС лек автомобил „Ауди А6“ с рег.№ ****. Лекият автомобил се движел в извън населеното място с установена скорост от 121 км/ч след отчетен толеранс от минус 3 % при разрешена скорост 90 км/ч.

Установено било, че горепосоченото МПС е собственост на П. С. П., на когото е бил издаден ЕФ. Жалбоподателят не е посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползва от правото си да обжалва така издадения против него електронен фиш.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката писмени доказателства, които съдът кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна.

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като същият се е движил със скорост от 121 км/ч при разрешена в 2 извън населено място скорост от 90 км/ч.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП – посочени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, нарушителят /ангажиран на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП/, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начин за доброволното й заплащане. За по–голяма прецизност е необходимо да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, длъжност и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените изисквания за неговата форма, същият вече е административен акт, годен да породи съответните правни последици.

Електронният фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя като собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се установява последният да се е възползвал от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП. По делото има приложена справка за собствеността на МПС – то.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба. Както се посочи по – горе нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „MultaRadar SD580“ с №00209D32АСЕ1 /вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №4888/. За техническото средство е било издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.12.4888, както и Протокол от последваща проверка №27 – С – ИСИС от 09.08.2021г. Въпреки, че издаденото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.12.4888 е с изтекъл срок на валидност към датата 3 на нарушението, съдът счита видеорадарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения за одобрен тип, предвид разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията /„когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип“/. За точността на измерване автоматизираното техническо средство е преминало последваща периодична проверка, приключила със заключението за съответствие с одобрения тип, за което е съставен протокол №27 – С – ИСИС от 09.08.2021г.

След като в рамките на периодичната последяващата проверка, изрично посочено в протокола към дата 09.08.2021г. е установена изправност на автоматизираното средство за измерване, то по правилото на чл.43, ал.4 от ЗИ същото се счита изправно до изтичане на срока за провеждане на следваща периодична проверка. Не се формира спор, че нарушението е установено на 23.03.2022г., т.е. в срока на изправност на средството за измерване. Противно на разбиранията на жалбоподателя, годността за употреба на провереното средство за измерване изхожда от последващата проверка, а не от първоначалната проверка, чиито срок на действие е изтекъл. Не може да бъде споделено и твърдението на жалбоподателя, че правилото на чл.43, ал.1 от Закона за измерванията налага последяващата проверка да бъде удостоверена чрез поставяне на знак в протокола от проверката. Текстът на закона е ясен и не буди съмнение, че знакът следва да бъде поставен върху провереното средство за измерване, като евентуалното му унищожаване се явява едно от основанията по чл.43, ал.3 от ЗИ за извършване на нова последваща проверка.

По отношение на възражението на жалбоподателя, че представените по административнонаказателната преписка писмени доказателства за годността на средството за измерване не могат да бъдат съотнесени към цитираното в електронния фиш автоматизирано техническо средство, следва да се отбележи, че се касае за едно и също измервателно техническо средство, което е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №4888, с място на монтаж път ІІ – 86, км 19 +240 КЦМ /посочено както в протокол от проверка №27 – С – ИСИС от 09.08.2021г., така и в приложената снимка за извършеното нарушение/ и с №00209D32АСЕ1 /отново ясно отразен в приложената снимка/.

Възражението за липса на протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата съдът намира за неоснователно, тъй като се касае за използване не на мобилно, а на 4 стационарно АТСС.

Неоснователно е и направеното възражение досежно мястото на извършване на нарушението. Мястото на извършване на нарушението е конкретно и точно посочено в атакувания електронен фиш – път ІІ-86, км.19+240, с посока на движение от гр. Пловдив към гр. Асеновград. Повече конкретизация не е необходима, за да се приеме, че е ясно отразено мястото на нарушението. За да е изпълнено изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП, досежно мястото на извършване на нарушението, не е необходимо нито да са посочени GPS координатите, нито пък общината на чиято територия е извършено нарушението. Ясно е, че нарушението е извършено в рамките на извън населено място и когато нарушението е извършено в рамките на извън населено място и се изразява в превишаване на общото ограничение на скоростта от 90 км/ч, какъвто е процесния случай, точното място на разполагане на АТСС е без съществено значение, доколкото деянието се явява съставомерно на цялата територия на извън населеното място. Точните координати на разполагане на АТСС са правно значими само в случай, че нарушението се изразява в превишаване на специално ограничение на скоростта, въведено с нарочен пътен знак, доколкото в този случай като условие за законосъобразност на ЕФ следва да са спазени изискванията на чл.8 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В този смисъл е практиката на контролиращата инстанция – Решение №658 от 08.04.2020 г. по к. адм. н. д. №3825/2019г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение №848 от 15.04.2019г. по к. адм. н. д. №156/2019г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

За така установеното нарушение е приложена коректната санкционна норма на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, която предвижда административно наказание “глоба” в размер на 300 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост в извън населеното място от 31 до 40 км/ч. В конкретния случай разрешената максимална скорост (90 км/ч) е била превишена с 31 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер. Размерът на наложеното наказание не може да бъде изменен, тъй като съгласно разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказанието глоба под 5 предвидения най-нисък размер. Следователно наложената санкция е индивидуализирана в единствения й възможен размер, което е съобразено в атакувания електронен фиш.

В случая неприложим се явява институтът на маловажния случай, с оглед изричната норма на чл.189з от ЗДвП и сторената законодателна преценка, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за нарушенията по ЗДвП. Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не се и установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на атакувания електронен фиш.

При този изход на спора и съобразно с чл.63д, ал.4 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, която предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева. Производството по делото е продължило в едно съдебно заседание, в което не се е явил процесуалният представител на въззиваемата страна, като от същия е приложено единствено писмено становище, с изложени съображения по съществото на делото. Поради това следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80 лева.