Определение № 147 от 21.05.2026, Районен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 147 гр. Монтана, 21.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СЕМОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Частно наказателно дело № 20261630200526 по описа за 2026 година

Производството е по реда и при условията на чл.243, ал.5 и сл. от НПК.

С Постановление на Районна прокуратура - М. от 16.04.2026г. е възобновено и прекратено наказателното производство по досъдебно производство (ДП) № 64/2014г. по описа на РУ - М., респ. пр. преписка вх.№ 226/2014г. по описа на РП - М., образувано за разследване на престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

Постановлението се обжалва от Н. Й. Ф., съпруга на починалия пострадал Д. Г. Д., с молба да бъде възобновено разследването и да бъде призована за даване на свителски показания.

Съдът като обсъди доводите наведени в жалбата на Ф., във връзка с доказателствата събрани по ДП № 64/14г. по описа на РУ – М., респ. пр. преписка № 226/14г. по описа на РП – М., преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление в законния срок, намира жалбата за допустима и основателна.

Жалбата е допустима защото съдът приема, че е подадена в срока по смисъла на чл.243, ал.4 от НПК от субект визиран в цитираната норма в качеството на наследник на починал пострадал – жалбоподателката Н. Й. Ф., съгласно служебно изисканите и приложени към делото, справки от ЕИСС и НБД.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

1

ДП № 64/14г. по описа на РУ – М. е образувано на 29.01.2014г. за това, че на 10.01.2014г. в гр.М., с цел да набави за себе си имотна облага въвел в заблуждение Д. Г. Д. от гр. М., че съпругата му е със счупен крак и за да я оперират трябвало веднага да даде сумата от 10 000.00 лв и с това му причинил имотна вреда в размер на сумата от 5 000.00 евро - престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.

С Постановление от 06.06.2014г. на РП – М., е спряно производството по ДП № 64/14г. по описа на РУ- М., респ. пр. преписка № 226/14г. по описа на РП – М., срещу неизвестен извършител, с разпореждане на РУ – М. за продължаване извършването на оперативно – издирвателни мероприятия по разкриване извършителя на престъплението.

С Постановление от 16.04.2026г. на РП – М., е възобновено и прекратено производството по ДП № 64/14г. по описа на РУ – М., респ. пр. преписка № 226/14г. по описа на РП – М., поради изтичане на предвидената в закона давност, приемайки, че погасителната давност е изтекла на 10.01.2024г.

Първоинстанционният съд споделя изложената фактическа обстановка от РП – М..

На 10.01.2014г. между 12:30 часа и 12:45 часа на домашния телефон на Д. Г. Д. се обадил непознат мъжки глас. Лицето се представило за д-р Д. от хирургията, като казал, че съпругата на св.Д. Г. Д. си е счупила крака на три места, настанена била в трета стая и там да я търсили близките. След това така наречения д-р Д. попитал св.Д. дали искал да чуе съпругата си, при което той казал да, като през това време чул от другата страна плач и стенания и женски глас, който казал ,,идвай бърже, идвай при мене”. Освен това тази жена, която помислил за съпругата си, му казала, че д-р Д. бил много добър лекар и да направи каквото му каже. В разговорът отново се включил мнимия ,,д-р Д.”, който казал на св.Д., че спешно трябвало да внесе 10 000.00 (десет, хиляди) лева в здравната каса. Когато св.Д. му казал, че не може да излезе, мнимият др му казал, че ще изпрати човек за парите или линейка. Въпреки, че на няколко пъти говорил с „жена си“, св.Д. не разбрал, че това не е съпругата му. Т. нар. доктор му казал до десет минути да приготви парите, че изпраща човек, а св.Д. казал адреса и къде ще се срещнат. Така без да се усъмни, че го мамят, св.Д. Г. Д. предал сумата от 5000 евро на непознатото лице, което уж било изпратено от доктора, за да вземе парите и да ги внесе в здравната каса. Освен 2 това, св.Д. предоставил и номера на личната си карта на това лице, тъй като последното му казало, че трябвало да се попълнят данните в здравната каса.

Преди да се прибере в домът си, на портата му дошли две лица, които се представили за служители на полицията - св.И.С. и инсп. И.И.. Последните били получили информация за подготвяна измама и поради това били предприети действия, но през това време вече срещата между пострадалия и непознатото лице се била осъществила и парите били предадени.

Служителите на полицията пристигнали малко след като срещата била осъществена и парите предадени от пострадалия. Дори първоначално св.Д. Г.

Д. отричал да е давал някакви пари. Дали указания на пострадалия да се прибере и да чака на телефона, тъй като извършителят/те може да поискат още пари. Едва тогава св.Д. разбрал, че е измамен, прибрал се в къщи и се обадил до работата на съпругата си Н. Ф.. По-късно същият ден отново бил посетен от служителите на полицията във връзка с извършената спрямо него измама, като била написана жалбата и снети обяснения от лицата, тъй като св.Д. бил опериран и не можел да се движи и отиде до РУ - М..

Видно от служебно изисканите от съда справки от НБД и от ЕИСС, пострадалия Д. Г. Д. е починал на 18.12.2014г., оставил наследници, в т.ч. съгруга, жалбоподателката Н. Й. Ф..

РП – М. е заключила, че са налице данни за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК, че извършителят не е разкрит, че няма привлечено лице в качеството на обвиняем, и че във времето е настъпила погасителна давност съгласно чл.80, ал.1, т.3 от НК, десет години, считано от 10.01.2014г., изтекла на 10.01.2024г.

Имайки предвид изложените по-горе факти и обстоятелства в контекста на съдебната практика съобразявайки вида производство, ограничен от рамките на приетото от РП - М. обвинение, съдът намира, че като неправилно, обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 64/14г. по описа на РУ – М., следва да бъде отменено. На практика РП – М. е следвало само да възобнови разследването по ДП, но не и да го прекратява поради изтекла давност, защото абсолютната давност по смисъла на чл.81, ал.3 вр. с чл.80, ал.1, т.3 от НК изтича на 10.01.2029г.

Съгласно чл.81, ал.3 от НК – „Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член.“

Съгласно чл.80, ал.1 от НК – „Наказателното преследване се изключва 3 по давност, когато то не е възбудено в продължение на: т.3 - десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години;“ Съгласно чл.209, ал.1 от НК (Изм. - ДВ, бр.28 от 1982г., бр.10 от 1993г., бр.26 от 2010г.) – „Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода от една до шест години.“

Като се имат предвид посочените разпоредби в контекста на данните по ДП № 64/14г. по описа на РУ - М., според настоящия съд едва след датата 10.01.2029г., ако извършителя на деянието не е разкрит, респ. няма привлечено лице в качеството на обвиняем, би могло да се обсъди дали са налице условията на чл.81, ал.3 вр. с чл.80, ал.1, т.3 от НК и производството по процесното ДП да се прекрати поради това, че наказателното преследване е изключено по давност, когато то не е възбудено в продължение на петнадесет години, считано от 10.01.2014г., а не на десет години (общата давност по чл.80, ал.1, т.3 от НК).

Дори да се приеме, че по процесното ДП давността не е спирана и прекъсвана на 28.04.2014г., имайки предвид данните по ДП № 64/14г. (л.39 – протокол за разпит на свидетел от 28.04.2014г.), според настоящия съд, следва да се съобразява разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, респ. петнадесет годишния срок по смисъла на чл.209, ал.1 НК вр. с чл.81, ал.3 вр. с чл.80, ал.1, т.3 от НК, независимо че няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

В контекста на изложеното и преценявайки събраните доказателства по ДП № 64/14г. по описа на РУ – М., респ. пр. преписка № 226/14г. по описа на РП – М., съдът установява, че неправилно е било прекратено наказателното производство по ДП, считайки, че е налице хипотезата на чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.3 от НПК.

Обжалваното постановление следва да се отмени, а ДП № 64/14г. да се върне на РП - М. за разпореждане разкриване извършителя на деянието по чл.209, ал.1 от НК, като в рамките на правомощията си може да разпореди и разпит на жалбоподателката Н. Й. Ф., съпруга на починалия постарадал Д. Г.

Д., поискала чрез процесната жалба да даде показания.

Обжалваното постановление в частта му на възобновяване, не е обжалвано, влязло е в сила и съответно не подлежи на съдебен контрол в рамките на производство по чл.243 НПК.

На основание горното и чл.243, ал.6, т.3 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УВАЖАВА като основателна жалбата (наречена обжалване) на Н. Й. Ф., с посочен адрес в гр.М. и ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на наказателно производство от 16.04.2026г. на РП – М. по досъдебно производство № 64/2014г. по описа на РУ - М., респ. пр. преписка № 226/2014г. по описа на РП - М., водено за разследване на престъпление по 4 чл.209, ал.1 от НК.

ВРЪЩА на РП – М. ДП № 64/2014г. по описа на РУ – М., респ. пр. преписка № 226/2014г. по описа на РП – М., за изпълнение на указанията визирани в обстоятелствената част на определението.

Определението може да се обжалва или протестира в 7 (седем) дневен срок пред МОС, от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Обявления за изготвено определение да се изпратят на: РП М. и жалбоподателката Н. Й. Ф., наследник на починалия пострадал Д. Г. Д..

След влизане в сила на определението, да се върнат на РП М. - ДП № 64/2014г. по описа на РУ – М., респ. пр. преписка № 226/2014г. по описа на РП – М. и препис от настоящето определение.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5