Решение № 1096 от 05.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1096 гр. Бургас, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СТОЙКА Т. КАСЪРОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20252120107540 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от М. С. П., ЕГН *** от *** против “Банка ДСК“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, за приемане за установено, че ищцата не дължи на ответника сумите по издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело № ***г. на Районен съд Бургас, както следва: 6336.79 лева главница, 765.68 лева договорна лихва за забава за периода от 25.08.2009г. до 13.09.2011г. и 142.05 лева държавна такса, поради погасяването им по давност. Твърди се, че за събиране на тези суми е било образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ДСИ при БРС. Кредитор на вземанията е бил *** АД. По изпълнителното дело са били налагани запори на заплати и на банкови сметки и възбрана на имот. Последното изпълнително действие е извършено на 27.12.2019г.

През 2023г. съдебният изпълнител прекратил делото поради перемпция. След 27.12.2019г., когато е наложен запор на банкови сметки, други действия не са извършени, нито са поискани. Вземанията на Банка ДСК АД, като правоприемник на “***“ АД, са погасени по давност, която е изтекла на 27.12.2024г. Ищцата заявява, че представители на ответника системно й звънят по телефона, за да издължи сумите. Така ищцата е подложена на телефонен тормоз, което обуславя и интереса й да води делото. Моли исковете да се уважат.

Исковете са по чл.124 ГПК вр. чл.439 ГПК.

Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който е заявил, че признава иска като основателен. Моли разноските по делото да се възложат върху ищцата, защото не е дал повод за делото. Ответникът, както и праводателят му, не са предприемали принудителни действия по отношение на ищцата след като вземанията са били погасени по давност. След прекратяване на изпълнителното дело, ново такова не е било образувано. Така че банката не е дала повод за образуване на сегашното исково дело. Наличието на изпълнителен лист не е повод за предявяване на иска. Уважаване на иска няма да доведе до обезсилване на изпълнителния лист. В случая банката не е поискала връщане на изпълнителния лист и не е образувала ново изпълнително дело. Оспорва се твърдението в исковата молба, че ищцата е жертва на телефонен тормоз, като недоказано. Моли се за 1 присъждане на разноски.

По делото е представено копие от изп. дело № ***г. на ДСИ при СИС на БРС. То е било образувано по молба от кредитора “***“ АД против длъжниците Г. С. П. и М. С. П., настоящ ищец по делото. Кредиторът е представил изпълнителен лист от 17.09.2011г. на Бургаския районен съд, с който длъжниците са осъдени солидарно да заплатят 6336.79 лева главница, ведно със законната лихва от 14.09.2011г. до изплащането, 765.68 лева договорна лихва за периода от 25.08.2009г. до 13.09.2011г., както и 142.05 лева разноски по делото.

Последните извършени изпълнителни действия по делото са от 27.12.2019г., когато съдебният изпълнител е изпратил няколко запорни съобщения до различни банки, с които е наложил запор на банковите сметки на М. С. П.. След това изпълнителни действия няма извършени. На 14.05.2020г. е подадено писмо от “Банка ДСК“ АД, с което държавният съдебен изпълнител е бил уведомен, че “***“ АД се е вляла в Банка ДСК АД, която е поела всички нейни права и задължения. Ето защо ДСИ е конституирал “Банка ДСК“ АД като взискател по изпълнението. По-късно, с постановление от 12.06.2023г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство поради перемпция – чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

При съобразяване на становищата на страните, представените доказателства и закона, Бургаският районен съд намери следното:

Искът е основателен.

Както беше казано, с отговора си ответникът е признал иска за основателен. При това положение, на основание чл.237 ГПК, съдът трябва да се произнесе с решение съобразно признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че решението се основава на признанието на иска – чл.237, ал.2 ГПК.

Независимо от горното, събраните по делото данни сочат също на основателност на предявения иск.

Както беше установено, видно от изпълнителното дело, за последно съдебният изпълнител е пращал до няколко банки запорни съобщения за налагане на запор на сметките на ищцата. Това е станало на 27.12.2019г. Изпращането на запорните съобщения представлява същинско изпълнително действие и е довело до прекъсване на погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист. Оттогава е започнала да тече нова давност.

Повече не са извършвани изпълнителни действия, нямало е пречки давността да тече и след 5 години, на 27.12.2024г., тя е изтекла, като е погасила вземанията по изпълнителния лист.

Междувременно изпълнителното дело е погасено поради липса на искане от взискателя в продължение на две години да бъдат предприети изпълнителни действия.

Искът е основателен и трябва да се постанови решение, с което се прогласи, че П. не дължи на новия кредитор процесните суми, за които е бил издаден изпълнителен лист, а именно 6336.79 лева /3239.95 евро/ главница, 765.68 лева /391.49 евро/ договорна лихва за забава за периода от 25.08.2009г. до 13.09.2011г. и 142.05 лева /72.63 евро/ държавна такса, поради погасяването им по давност.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в настоящото производство за държавна такса от 180.44 евро. Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи разноски, защото не бил дал повод за завеждане на делото. Наистина изпълнителното дело е прекратено, но изпълнителният лист не е предаден на ищеца. Той се намира в кориците на изпълнителното дело и съществува възможност с него да се образува ново принудително изпълнение от страна на кредитора. Така че ответникът е дал повод за завеждане на настоящия процес. Както е прието с определение № 1220/05.12.2023г. на ВКС по ч.т.дело № ***г., наличието на изпълнителен титул в полза на ответника, винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на 2 срока на давността. Независимо от признанието на отрицателния установителен иск за недължимост на вземането кредиторът е дал повод за завеждане на делото, след като в негова полза има издаден изпълнителен лист. Така че разноски се дължат, понеже макар ответникът да е признал иска, е дал повод да се води делото. Както стана ясно, разноските покриват само такса за завеждане на делото. Тя е в размер от 180.44 евро и ответникът трябва да се осъди да я заплати на ищцата.

Така мотивиран Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Банка ДСК“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, че М. С. П., ЕГН *** от *** не му дължи сумите по издадени заповед за изпълнение от 15.09.2011г. и изпълнителен лист от 17.09.2011г. по ч. гр. дело № ***г. на Районен съд Бургас, както следва: 6336.79 лева /3239.95 евро/ главница, 765.68 лева /391.49 евро/ договорна лихва за забава за периода от 25.08.2009г. до 13.09.2011г. и 142.05 лева /72.63 евро/ държавна такса, поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА “Банка ДСК“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на М. С. П., ЕГН *** от *** сумата от 180.44 евро /сто и осемдесет евро и четиридесет и четири евроцента/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Бургас: __________(П)__________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 1096 гр. Бургас, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СТОЙКА Т. КАСЪРОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20252120107540 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от М. С. П., ЕГН *** от *** против “Банка ДСК“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, за приемане за установено, че ищцата не дължи на ответника сумите по издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело № ***г. на Районен съд Бургас, както следва: 6336.79 лева главница, 765.68 лева договорна лихва за забава за периода от 25.08.2009г. до 13.09.2011г. и 142.05 лева държавна такса, поради погасяването им по давност. Твърди се, че за събиране на тези суми е било образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ДСИ при БРС. Кредитор на вземанията е бил *** АД. По изпълнителното дело са били налагани запори на заплати и на банкови сметки и възбрана на имот. Последното изпълнително действие е извършено на 27.12.2019г.

През 2023г. съдебният изпълнител прекратил делото поради перемпция. След 27.12.2019г., когато е наложен запор на банкови сметки, други действия не са извършени, нито са поискани. Вземанията на Банка ДСК АД, като правоприемник на “***“ АД, са погасени по давност, която е изтекла на 27.12.2024г. Ищцата заявява, че представители на ответника системно й звънят по телефона, за да издължи сумите. Така ищцата е подложена на телефонен тормоз, което обуславя и интереса й да води делото. Моли исковете да се уважат.

Исковете са по чл.124 ГПК вр. чл.439 ГПК.

Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който е заявил, че признава иска като основателен. Моли разноските по делото да се възложат върху ищцата, защото не е дал повод за делото. Ответникът, както и праводателят му, не са предприемали принудителни действия по отношение на ищцата след като вземанията са били погасени по давност. След прекратяване на изпълнителното дело, ново такова не е било образувано. Така че банката не е дала повод за образуване на сегашното исково дело. Наличието на изпълнителен лист не е повод за предявяване на иска. Уважаване на иска няма да доведе до обезсилване на изпълнителния лист. В случая банката не е поискала връщане на изпълнителния лист и не е образувала ново изпълнително дело. Оспорва се твърдението в исковата молба, че ищцата е жертва на телефонен тормоз, като недоказано. Моли се за 1 присъждане на разноски.

По делото е представено копие от изп. дело № ***г. на ДСИ при СИС на БРС. То е било образувано по молба от кредитора “***“ АД против длъжниците Г. С. П. и М. С. П., настоящ ищец по делото. Кредиторът е представил изпълнителен лист от 17.09.2011г. на Бургаския районен съд, с който длъжниците са осъдени солидарно да заплатят 6336.79 лева главница, ведно със законната лихва от 14.09.2011г. до изплащането, 765.68 лева договорна лихва за периода от 25.08.2009г. до 13.09.2011г., както и 142.05 лева разноски по делото.

Последните извършени изпълнителни действия по делото са от 27.12.2019г., когато съдебният изпълнител е изпратил няколко запорни съобщения до различни банки, с които е наложил запор на банковите сметки на М. С. П.. След това изпълнителни действия няма извършени. На 14.05.2020г. е подадено писмо от “Банка ДСК“ АД, с което държавният съдебен изпълнител е бил уведомен, че “***“ АД се е вляла в Банка ДСК АД, която е поела всички нейни права и задължения. Ето защо ДСИ е конституирал “Банка ДСК“ АД като взискател по изпълнението. По-късно, с постановление от 12.06.2023г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство поради перемпция – чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

При съобразяване на становищата на страните, представените доказателства и закона, Бургаският районен съд намери следното:

Искът е основателен.

Както беше казано, с отговора си ответникът е признал иска за основателен. При това положение, на основание чл.237 ГПК, съдът трябва да се произнесе с решение съобразно признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че решението се основава на признанието на иска – чл.237, ал.2 ГПК.

Независимо от горното, събраните по делото данни сочат също на основателност на предявения иск.

Както беше установено, видно от изпълнителното дело, за последно съдебният изпълнител е пращал до няколко банки запорни съобщения за налагане на запор на сметките на ищцата. Това е станало на 27.12.2019г. Изпращането на запорните съобщения представлява същинско изпълнително действие и е довело до прекъсване на погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист. Оттогава е започнала да тече нова давност.