Решение № 24 от 20.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Благоевград, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20251200501263 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 и следващите от ГПК и е образувано по подадена от ОТ К. К. Т. - пълномощник на Т. С. И. - Длъжник по изп.д № 468/2020 г. на ЧСИ Г. Ц., против Разпореждане, с което е отказано приключване на изпълнителното производство до заплащане на сумата от 8057,60 лв. разноски, както и в частта, с която съдебният изпълнител не е вдигнал наложените по делото запори и възбрани върху имоти, моторни превозни средства и банкови сметки на длъжника.

Поддържа се, че атакуваното разпореждане е нищожно, а при условията на евентуалност – незаконосъобразно.

Твърди се, че изпълнителното производство е образувано на 04.09.2020 г., като последните изпълнителни действия по делото са извършени на 30.06.2021 г. – налагане на запор върху банкова сметка. След тази дата не са предприемани изпълнителни действия. Посочва се, че действията по конституиране на нови взискатели вследствие на договори за цесия не представляват изпълнителни действия по смисъла на чл. 433 ГПК, съгласно т.

10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и че взискателят не е отправял искания за прилагане на нови изпълнителни 1 способи.

При тези обстоятелства се твърди, че с изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от 01.07.2023 г., изпълнителното производство е прекратено по силата на закона (ex lege). Поддържа се, че прекратяването поради т.нар. перемпция настъпва автоматично, като актът на съдебния изпълнител има единствено декларативен характер, а след настъпване на прекратяването съдебният изпълнител е длъжен служебно да вдигне всички наложени запори и възбрани.

Излага се, че прекратяването на изпълнителното производство е различен правен институт от приключването му и че едно изпълнително дело не може да бъде едновременно прекратено и приключено. След прекратяването съдебният изпълнител не може да извършва валидни изпълнителни действия, включително да обуславя приключването на делото с плащане на такси. Поради това се поддържа, че съдебният изпълнител не е имал правомощие да откаже приключване на прекратено по силата на закона производство, поради което разпореждането е нищожно.

В жалбата се сочи още, че от атакувания акт не става ясно на какво основание е определена дължимостта на сумата от 8 057,80 лв. с ДДС.

Посочва се, че по изготвена справка за дълга от 17.10.2024 г. е начислена пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в размер на 7 725,13 лв., като съгласно Забележка 1 към т. 26 същата се събира само при извършено плащане от длъжника. Твърди се, че по изпълнителното дело не са извършвани плащания и при прекратяване на производството по чл.

433, ал. 1 ГПК тази такса не се дължи, съгласно трайната съдебна практика.

Излага се и довод, че дори при хипотетична дължимост, пропорционалната такса е определена неправилно, тъй като е начислена върху суми, за които с влязло в сила решение по т.д. № 103/2021 г. на Окръжен съд – Благоевград е признато, че длъжницата не ги дължи, поради погасяването им чрез плащане. Поддържа се, че начисляването на такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и върху тези суми е в противоречие със закона.

С оглед на изложеното в жалбата се иска обявяване на нищожност, респективно отмяна като незаконосъобразно, на разпореждането на ЧСИ Г. Ц., рег. № 702, постановено по изпълнително дело № 468/2020 г., в обжалваната му част.

2

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е не е депозирано възражение по делото.

В мотивите си ЧСИ Г. Ц. навежда доводи за неоснователност на жалбата.

ОС-Благоевград, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоначално изпълнителното производство е било образувано по искане на „ЮРОБНКА БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК000694749, в полза на който е издаден и изпълнителният лист.

След постъпила молба от „С.Г.ГРУП” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****, представлявано от Ю. Б. Ц. - цесионер, на който „ЮРОБНКА БЪЛГАРИЯ“ АД е прехвърлило вземанията си, „С.Г.ГРУП” ЕАД, ЕИК * е конституиран като взискател по делото с протокол от 29.11.2021 г.

Пред ЧСИ Г. Ц., въз основа на Изпълнителен лист издаден по гр. дело № 20191210103514 по описа н за 2019 г. на PC - Благоевград е образувано изпълнително дело № 468/20 г., с взискател „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от изпълнителният директор З. В. И. против длъжника Т. С. И., адрес: гр. Б., ул.

***.

По молба на взискателя били наложени възбрани върху четири броя недвижими имоти, както и запори върху банкови сметки.

На 17.10.2024 г. по делото е издадена сметка за размера на дълга, в която подробно са описани: размерът вземането, платените и дължими суми — такси и разноски.

На 27.06.2025 г. по делото е постъпила молба с вх. №05817 от пълномощника на длъжника с искане за прекратяване на изпълнителното производство.

С протокол от 07.07.2025 г. ЧСИ е прекратил производството по изпълнително дело № 468/20 г., но е отказал да го приключи, поради наличието на дължими и неплатени такси към ЧСИ в размер на 8057.80 лева с ДДС, които следва да бъдат платени от длъжниците.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

3

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимиран правен субект срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Изпълнително дело № 468/2020 г. е образувано по молба на взискателя въз основа на издаден изпълнителен лист. В хода на производството съдебният изпълнител е предприел изпълнителни действия, включително налагане на възбрани върху недвижими имоти, запор върху моторно превозно средство и запор върху банкови сметки на длъжника. По делото са извършвани и действия по конституиране на нови взискатели в резултат на сключени договори за цесия.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично предвидените от закона случаи.

Принципът е, че длъжникът по изпълнителното дело отговаря за всички разноски, направени в хода на принудителното изпълнение, доколкото те са обусловени от необходимостта за реализиране на притезанието на взискателя.

В конкретния случай изпълнително дело № 468/2020 г. е образувано въз основа на редовен от външна страна изпълнителен лист. Съдебният изпълнител е предприел изпълнителни действия по принудително изпълнение, включително налагане на възбрани върху недвижими имоти, запор върху моторно превозно средство и запор върху банкови сметки на длъжника. Тези действия представляват изпълнителни способи по смисъла на ГПК и са извършени в рамките на предоставената на съдебния изпълнител законова компетентност.

Разноските, начислени по изпълнителното дело, са определени съгласно Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) и кореспондират на реално извършените действия по принудително изпълнение. Обстоятелството, че изпълнителното производство не е довело до събиране на суми по дълга, не освобождава длъжника от задължението да понесе направените разноски, тъй като законът не обвързва дължимостта на разноските с настъпването на удовлетворяване на взискателя, а с извършването на съответните изпълнителни действия.

4

По отношение на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да се отбележи, че същата е нормативно установена такса, дължима за извършените действия по принудително изпълнение, като размерът се определя въз основа на материалния интерес по изпълнителния лист - т. 26 урежда момента на събиране на таксата, но не изключва нейната дължимост в случаите, когато плащане от страна на длъжника не е постъпило. Събирането на таксата при плащане представлява техническо правило за начина на нейното реализиране, но не дерогира принципа, че таксата възниква като задължение в резултат на предприетите от съдебния изпълнител действия.

Неправилно е становището на жалбоподателката, че при прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1 ГПК пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не се дължи. Законът не съдържа разпоредба, която да освобождава длъжника от заплащане на вече начислени и дължими такси и разноски в резултат на прекратяването на производството. Прекратяването има действие занапред и не заличава последиците от валидно извършените до този момент изпълнителни действия, включително възникналите задължения за разноски.

Неоснователно е и възражението, че пропорционалната такса е начислена върху недължими суми. Съдебният изпълнител извършва изчисляване на дължимите такси въз основа на съдържанието на изпълнителния лист и данните по изпълнителното дело. Същият не разполага с правомощие да преценява материалноправната основателност на вземането или да редуцира служебно размера му въз основа на твърдения за погасяване, освен ако това не е установено с надлежно вписано в изпълнителното дело основание за погасяване. До този момент начисляването на таксите върху пълния размер на вземането по изпълнителния лист не може да бъде квалифицирано като незаконосъобразно.

Следва да се подчертае, че разноските по изпълнителното производство имат самостоятелен правен режим и са дължими независимо от изхода на изпълнението. Те са насочени към обезпечаване на дейността на съдебния изпълнител и покриване на извършените от него действия и разходи.

Допускането на възможност длъжникът да се освободи от задължението за разноски единствено поради липса на събрани суми би довело до неоправдано прехвърляне на финансовата тежест върху съдебния изпълнител и би 5 противоречало на принципите на изпълнителния процес.

С оглед на изложеното съдът намира, че начислените по изпълнителното дело разноски, включително пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, са дължими от длъжника, определени са при спазване на приложимата нормативна уредба и не са налице основания за тяхното отмяна или редуциране.

Следва да се отбележи и че вдигането на наложените в хода на изпълнителното производство възбрани и запори е обусловено от пълното заплащане на дължимите по делото такси и разноски. Съгласно общия принцип на чл. 79 ГПК и разпоредбите на Закона за частните съдебни изпълнители и Тарифата за таксите и разноските към него, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника и тяхното погасяване е предпоставка за окончателното уреждане на изпълнителното производство.

Макар в разпоредбата на чл. 433 ГПК да е предвидено, че при прекратяване на изпълнителното производство съдебният изпълнител вдига наложените обезпечителни мерки служебно, това служебно действие не може да бъде извършено преди уреждане на всички дължими разноски по делото.

До заплащането им съдебният изпълнител разполага с правомощие да запази наложените възбрани и запори като средство за обезпечаване събирането на вземанията си за такси и разноски по изпълнението.

В този смисъл задължението на съдебния изпълнител да вдигне служебно наложените възбрани и запори възниква едва след окончателното приключване на изпълнителното производство, което предполага не само липса на висящи изпълнителни действия, но и пълно заплащане на всички дължими по делото такси и разноски. Противното тълкуване би довело до лишаване на съдебния изпълнител от ефективна възможност да събере дължимите му по закон възнаграждения и би противоречало на принципа за понасяне на разноските от длъжника.

Поради това съдът намира, че отказът на съдебния изпълнител да вдигне наложените възбрани и запори преди заплащане на начислените разноски е съобразен със закона и не представлява незаконосъобразно действие.

С оглед на гореизложеното, жалбата, като неоснователна следва да се остави без уважение, а постановения отказ на съдебния изпълнител от 6