Определение № 82 от 20.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 82 гр. Благоевград, 20.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200501259 по описа за 2025 година

Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на етажните собственици на вх. сектор „***“ от сграда на ***, с административен адрес:

***, подадена чрез адв. Б. Б., срещу Решение № 272 от 08.08.2025 г. по гр. д. № 1295/2021 г. по описа на Районен съд Разлог. С обжалвания съдебен акт са отхвърлени исковете, предявени от жалбоподателите срещу С. Н., гражданин на С., роден на *** г., с адрес: ***, с адрес в *: ***, ***, **, последният да бъде осъден да им заплати сумата от 18 802,56 евро, от които: такса за управление и поддръжка за 2019 г., дължима към 31.12.2018 г. в размер на 4647,20 евро и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2019 г. до 31.03.2021 г. в размер на 2323,60 евро; такса за управление и поддръжка за 2020 г., дължима към 31.12.2019 г. в размер на 4647,20 евро и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2020 г. до 31.03.2021 г. в размер на 2119,12 евро, и такса за управление и поддръжка за 2021 г. дължима към 31.12.2020 г. в размер на 4647,20 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2021 г. до 13.03.2021 г. в размер на 418,24 евро, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Районният съд се е произнесъл и по разноските по делото, като е осъдил етажните собственици да заплатят на С. Н. сумата от 715 лв. – разноски направени пред първата съдебна инстанция.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал. Жалбоподателите намират исковете за доказани. Считат, че според районния съд решенията на ОСС са влезли в сила и подлежат на изпълнение.

Поддържат, че те пораждат задължение за ответника да заплаща определената с решенията на ОСС такса. Намират за неправилен извода на съда, че възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е доказано. Поддържат, че от 1 доказателствата не се установяват периодите, през които ответникът е пребивавал в *. Считат, че от доказателствата се установява, че имотът е бил обитаван повече от 30 дни през всяка от процесните години. Намират, че ответникът е признал, че е отдавал имота за ползване на трето лице. Сочи, че е налице индивидуална партида за консумирана ел. енергия, както и че през процесния период е била консумирана такава. Навеждат, че е възможно имотът да е бил обитаван от лице, което е различно от ответника, поради което считат, че погрешно съдът е уважил възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, след като е приел, че самият ответник не е пребивавал в страната. Считат, че ответникът носи доказателствената тежест да докаже това възражение, като се позовава на определение № 264 от 06.04.2021 г. по гр. д. № 3899/2020 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС. Сочат, че ответникът не е уведомил управителя на ЕС, че ще отсъства повече от месец. Посочват, че според ответника той е придобил имота в режим на СИО. Оспорват приетото в мотивите на съдебното решение, че ищецът следва да обори обстоятелствата, установени от ответника относно това възражение. Поддържат, че през процесния период имотът на ответника постоянно е бил използван, вкл. от трети лица. Считат, че от доказателствата по делото не се установява, че процесният имот не е бил използван. Навеждат, че претенцията на ищците не касае само консумативни разходи. Намират, че съдът неправилно е приел за доказано възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, като жалбоподателите считат същото за недоказано и неоснователно, с оглед на което поддържат, че ответникът дължи процесните задължения и неустойките към тях. Молят да се отмени първоинстанционното съдебно решение и да се уважат предявените искове.

Постъпил е отговор на въззивна жалба на С. Н., подаден чрез адв. А. Т., в който се излагат доводи за правилност на първоинстанционното решение.

Въззиваемият счита, че правилно районният съд е приел за основателно възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Поддържа, че е доказал, че процесният имот не е бил ползван повече от 30 дни през една календарна година през процесния период. Счита, че поради това той не дължи заплащане на претендираните разходи и че затова исковете следва да се отхвърлят като неоснователни. Навежда, че според удостоверение от Главна дирекция „Гранична полиция“ той е посещавал страната само 4 пъти, като найпродължителното му пребиваване е било в период от 4 дни. Намира възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС за доказано, а жалбата за неоснователна.

Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е допустима, понеже е подадена в срок от легитимирани страни с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовен е и представения отговор.

Страните не са направили доказателствени искания.

Предвид изложеното на основание чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което следва да се призоват страните, като им се връчат и преписи от настоящото определение, а на жалбоподателите следва да се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

Водим от гореизложеното, Окръжен съд Благоевград

2

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в. гр. д. № 1259/2025 г. на Окръжен съд Благоевград на 19.02.2026 г. от 09:00 ч.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по делото: етажните собственици на вх. сектор „***“ от сграда на ***, с административен адрес: *** – чрез адв. Б. Б.;

С. Н. – чрез адв. А. Т..

ДА СЕ ВРЪЧИ на етажните собственици, чрез адв. Б. Б., препис от настоящото определение и препис от отговора на въззивната жалба.

ДА СЕ ВРЪЧИ на С. Н., чрез адв. А. Т., препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 82 гр. Благоевград, 20.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200501259 по описа за 2025 година

Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на етажните собственици на вх. сектор „***“ от сграда на ***, с административен адрес:

***, подадена чрез адв. Б. Б., срещу Решение № 272 от 08.08.2025 г. по гр. д. № 1295/2021 г. по описа на Районен съд Разлог. С обжалвания съдебен акт са отхвърлени исковете, предявени от жалбоподателите срещу С. Н., гражданин на С., роден на *** г., с адрес: ***, с адрес в *: ***, ***, **, последният да бъде осъден да им заплати сумата от 18 802,56 евро, от които: такса за управление и поддръжка за 2019 г., дължима към 31.12.2018 г. в размер на 4647,20 евро и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2019 г. до 31.03.2021 г. в размер на 2323,60 евро; такса за управление и поддръжка за 2020 г., дължима към 31.12.2019 г. в размер на 4647,20 евро и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2020 г. до 31.03.2021 г. в размер на 2119,12 евро, и такса за управление и поддръжка за 2021 г. дължима към 31.12.2020 г. в размер на 4647,20 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2021 г. до 13.03.2021 г. в размер на 418,24 евро, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Районният съд се е произнесъл и по разноските по делото, като е осъдил етажните собственици да заплатят на С. Н. сумата от 715 лв. – разноски направени пред първата съдебна инстанция.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал. Жалбоподателите намират исковете за доказани. Считат, че според районния съд решенията на ОСС са влезли в сила и подлежат на изпълнение.

Поддържат, че те пораждат задължение за ответника да заплаща определената с решенията на ОСС такса. Намират за неправилен извода на съда, че възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е доказано. Поддържат, че от 1 доказателствата не се установяват периодите, през които ответникът е пребивавал в *. Считат, че от доказателствата се установява, че имотът е бил обитаван повече от 30 дни през всяка от процесните години. Намират, че ответникът е признал, че е отдавал имота за ползване на трето лице. Сочи, че е налице индивидуална партида за консумирана ел. енергия, както и че през процесния период е била консумирана такава. Навеждат, че е възможно имотът да е бил обитаван от лице, което е различно от ответника, поради което считат, че погрешно съдът е уважил възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, след като е приел, че самият ответник не е пребивавал в страната. Считат, че ответникът носи доказателствената тежест да докаже това възражение, като се позовава на определение № 264 от 06.04.2021 г. по гр. д. № 3899/2020 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС. Сочат, че ответникът не е уведомил управителя на ЕС, че ще отсъства повече от месец. Посочват, че според ответника той е придобил имота в режим на СИО. Оспорват приетото в мотивите на съдебното решение, че ищецът следва да обори обстоятелствата, установени от ответника относно това възражение. Поддържат, че през процесния период имотът на ответника постоянно е бил използван, вкл. от трети лица. Считат, че от доказателствата по делото не се установява, че процесният имот не е бил използван. Навеждат, че претенцията на ищците не касае само консумативни разходи. Намират, че съдът неправилно е приел за доказано възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, като жалбоподателите считат същото за недоказано и неоснователно, с оглед на което поддържат, че ответникът дължи процесните задължения и неустойките към тях. Молят да се отмени първоинстанционното съдебно решение и да се уважат предявените искове.

Постъпил е отговор на въззивна жалба на С. Н., подаден чрез адв. А. Т., в който се излагат доводи за правилност на първоинстанционното решение.

Въззиваемият счита, че правилно районният съд е приел за основателно възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Поддържа, че е доказал, че процесният имот не е бил ползван повече от 30 дни през една календарна година през процесния период. Счита, че поради това той не дължи заплащане на претендираните разходи и че затова исковете следва да се отхвърлят като неоснователни. Навежда, че според удостоверение от Главна дирекция „Гранична полиция“ той е посещавал страната само 4 пъти, като найпродължителното му пребиваване е било в период от 4 дни. Намира възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС за доказано, а жалбата за неоснователна.

Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е допустима, понеже е подадена в срок от легитимирани страни с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовен е и представения отговор.

Страните не са направили доказателствени искания.

Предвид изложеното на основание чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което следва да се призоват страните, като им се връчат и преписи от настоящото определение, а на жалбоподателите следва да се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

Водим от гореизложеното, Окръжен съд Благоевград

2

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в. гр. д. № 1259/2025 г. на Окръжен съд Благоевград на 19.02.2026 г. от 09:00 ч.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по делото: етажните собственици на вх. сектор „***“ от сграда на ***, с административен адрес: *** – чрез адв. Б. Б.;