Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3444 от 08.07.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2874/2025
Вид
Решение № 3444
Подписан
08.07.2025
В сила
05.08.2025
Състав
Анна Димитрова Дъбова

Цитирани разпоредби

  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • член 6, параграф 1, буква "г") · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 280, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 78, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 3444 гр. Пловдив, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330102874 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от А. М. У. против „Кредит Тайм“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 972, 64 лв. (след прието с Определение от 03.07.2025 г. на основание чл. 214 ГПК изменение на цената на иска чрез увеличение на неговия размер), представляваща недължимо заплатена сума по Договор за паричен заем № ***/17.05.2022 г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 13.02.2025 г., до окончателното й изплащане.

При условията на евентуалност са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД заплащане на сумата от 445, 20 лв. (след прието с Определение от 03.07.2025 г. на основание чл. 214 ГПК изменение на цената на иска чрез увеличение на неговия размер), представляваща недължимо заплатена сума по клауза за еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за одобрение на кредита по договор за паричен заем № ***/17.05.2022 г. и сумата от 445, 56 лв. (след прието с Определение от 03.07.2025 г. на основание чл. 214 ГПК изменение на цената на иска чрез увеличение на неговия размер), представляваща недължимо заплатена сума по клауза такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение по Договор за паричен заем № ***/17.05.2022 г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 13.02.2025 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Кредит Тайм“ ЕООД е сключен договор за заем № ***/17.05.2022 г. По силата на така сключения 1 договор в полза на ищеца бил отпуснат кредит в размер на сумата от 5 000 лв., за срок от 16 месеца или за период на погасяване от 21.06.2022 г. до 21.09.2023 г., при фиксиран годишен лихвен процент на заема от 10 % и годишен процент на разходите от 10, 16 %. Твърди, че в договора е установено задължение за заплащане на възнаградителна лихва от 361, 44 лв., при установена обща сума за погасяване от 13 433, 44 лв. с дължим размер на месечната вноска от 839, 59 лв. Поддържа, че в договора е установено задължение за заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за одобрение на заема от 4 032 лв. и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение от 4 040 лв., при което се достига до оскъпяване на кредита. Твърди, че в договора е установено, че при заплащане на месечните вноски преди падежа или на падежа е предвидена месечна отстъпка от 241, 10 лв. или месечната такса става в размер на сумата от 598, 49 лв., а общата стойност на плащанията от 9 575, 84 лв. Твърди, че задълженията по договора за кредит са изцяло предсрочно погасени на 1.07.2022 г., като е заплатена сумата от 5 000 лв. за главница, сумата от 80, 88 лв. – за възнаградителна лихва и сумата от 282, 61 лв. – за такси, от която сумата от 140 лв. за еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за одобрение на и сумата от 142, 61 лв. за такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение. Сочи, че сумата от 5 363, 49 лв. е заплатена от банковата сметка на Е. У.а – *** на ищеца, на която плащането е възложено от страна на ищеца, като последният и е предал в брой заплатената сума. Поддържа, че клаузите от договора, установяващи задължения за заплащане на такси заобикалят закона и накърняват правата на потребителя на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, като не е налице еквивалентност между стойността на начислените такси и вида на предоставената услуга.

Сочи, че тези клаузи са сключени при заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото представляват скрита договорна лихва и оскъпяват кредита, поради което последните са нищожни на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Излага съображения за нищожност на клаузите на основание чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, доколкото установяват допълнителен приход за потребителя за осъществяване на задължения на кредитора, представляващи присъща му дейност. Излага съображения за допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото установения в договора годишен процент на разходите не отговаря на действително приложения, като сочи, че с начисляване на посочените такси кредитът се оскъпява в нарушение на чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Сочи, че в установения в договора годишен процент на разходите е включено единствено задължението за заплащане на възнаградителна лихва, като установените задължения за заплащане на такси представляват разход по кредита, които следва да бъдат включени в годишния процент на разходите.

Твърди, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК като потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът „Кредит Тайм“ ЕООД е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба. Твърди, че исковата 2 претенция е недопустима, доколкото сумата е заплатена от Е. М. У.а, но в преводните нареждания не е посочено, че сумата се погасява от името и за сметка на ищеца, поради което третото лице е погасило чужд дъл и е налице хипотеза на суброгация по смисъла на чл. 74 ЗЗД. Поддържа, че извършеното плащане има погасителен ефект в правоотношението между длъжника и кредитора, доколкото за кредитора е без значение кой ще погаси задължението. Счита, че не става ясно какъв е правния интерес на третото лице за погасяване на задължението, от къде ищецът разполага с такава сума в брой и дали плащането не е извършено в нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Сочи, че не е ясно дали третото лице погасява чужди задължения или ползва паричен ресурс на брат си. Оспорва датата на представената по делото разписка. При условията на евентуалност и ако съдът прецени, че не е сезиран с иск по чл. 74 ЗЗД, оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва приложените по делото справки от calculator.bg като счита, че последните нямат доказателствена стойност.

Твърди, че в тези справки е посочено, че е погасена сума от над 10 000 лв., а всъщност са погасени суми в по-малък размер. Релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като оспорва обстоятелството, че ищецът има качеството материално затруднено лице.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право по предявените осъдителни искове се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание – при начална липса на валидно правоотношение между страните в настоящото съдебно производство.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца А.

М. У. и ответника „Кредит Тайм” ЕООД е сключен Договор за паричен заем № ***/17.05.2022 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 5 000 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на 16 месечни погасителни вноски – в размер от 839, 59 лв., ведно с начислена възнаградителна лихва и такса за индивидуално кредитно предложение и такса за разглеждане или сумата в общ размер от 13 433, 44 лв.

Установено е, че кредиторът предоставя отстъпка от 241, 10 лв. от месечната вноска в случай, че длъжникът заплаща последната преди или на датата на падежа, като в този случай погасителната вноска е в размер от 598, 47 лв., а общият размер на задълженията е от 9 575, 84 лв.

Установен е годишен лихвен процент от 10 % и годишен процент на 3 разходите от 10, 16 %, като в договора е посочено, че при така определения годишен процент на разходите, са взети предвид допусканията, че договорът ще е валиден в посочения в него срок и че всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно във връзка с изпълнението по договора няма да бъдат начислявани разходи за събиране на просрочени задължения, лихви за забава и неустойки за неизпълнение.

В Раздел 3 от договора е установено задължение за заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за одобрение на паричен заем от 4 032 лв. и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение от 4 040 лв.

По делото е представен и погасителен план към договора за кредит, в който е установен размерът на дължимите погасителни вноски, с падеж на първата погасителна вноска на 21.06.2022 г. и на последната – на 21.09.2023 г.

От изслушаната в производството по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по договора са извършени две плащания на обща стойност от 5 972, 64 лв., както следва: на 21.06.2022 г. сумата от 600 лв. и на 13.07.2022 г. сумата от 5 372, 64 лв. Вещото лице е определило какви задължения по договора са погасени със заплатената сума. Експертизата е установила, че в размера на годишния процент на разходите е включено единствено задължението за заплащане на възнаградителна лихва, като при включване на задълженията за такса за индивидуално кредитно предложение и такса за разглеждане, годишният процент на разходите при приложение на установената в договора отстъпка е от 178, 76 %, а без отстъпка е от 434, 83 %.

По делото е представено извлечение от банковата сметка на Е. М. У.а, от което се установява, че на 11.07.2022 г. по сметка на ответника е наредена сумата от 5 363, 49 лв. с посочено основание – предсрочно погасяване – кредит, А. М. У..

Представена е разписка от 11.07.2022 г., подписана от ищеца и от третото лице – Е. М. У.а, в която е удостоверено, че на датата на изготвяне на разписката ищецът е предал на своята *** Е. М. У.а сумата от 5 363, 49 лв. в брой, като с последната следва да бъде извършено плащане от страна на Е. М.

У.а на задължения на ищеца по договор за кредит от 17.05.2022 г., сключен с „Кредит Тайм“ ЕООД.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното 4 предоставяне.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.

23 ЗПК.

Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания