Присъда № 16 от 10.03.2023, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда № 16/09.03.2023г. по НОХД № 86/2023г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Г.К.Г., ЕГН **********, за това, че за времето от 07.04.2022 г. до 10.04.2022 г. в гр . Разград, в условията на опасен рецидив, противозаконно е присвоил чужда движима веща, коя го е владеел 1 бр. лек автомобил марка «Фолксваген», модел «Голф», с регистрационен номер **, на стойност 5 300.00 лева, собственост на «Симбо Карс»ЕООД, ЕИК: 202875910 с адрес на управление в гр. Разград, със собственик и управител С.И.В. - престъпление по чл. 206, ал.3, изр.2 вр. с чл.29, ал.1, б.

»А» и б. »Б» от НК.

Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371, т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия Г. да бъде наложено наказание в размер не по – малко от три години и шест месеца, след редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК. Наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Защитата на подсъдимия, пледира за наличие на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – признанието, както и лошото здравословно състояние. Моли съда да определи минимално наказание лишаване от свобода.

Подсъдимият Г.К.Г., признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не желае да се събират доказателства за тях, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Г.К.Г. е роден на ** български гражданин, образование основно, безработен, неженен, осъждан, с адрес за призоваване в страната: гр.

**, ЕГН **********

Съдът на основание чл. 373, ал.3 от НПК, приема за установена по делото фактическа обстановка, така както е описана в обстоятелствената част на обвинителния акт:

На 07.04.2022г. подс. Г. Г. посетил в гр. Разград, офис на „Симбо каре" ЕООД, който се намирал в покрайнините на града, в местността „Арменски лозя". Предмета на дейност на „Симбо каре“ ЕООД била отдаване под наем на леки автомобили, както и продажба на такива.

При посещението си в офиса подс. Г. Г. се срещнал със свидетеля С.И.В., който бил собственик и представляващ на горепосоченото дружество.

В разговор с него, подс. Г. Г. му казал, че желае да наеме лек автомобил под 1 наем за три дни. Св. Ст. В. му предложил лек автомобил „Фолксваген голф 5“ с ДК№ ** и подс. Г. се съгласил.

За постигнатата договорка помежду им бил сключен договор за наем на МПС, в който било посочено, че е сключен на 07.04.22г. в 10.00 часа, между „Симбо каре“ ЕООД, в качеството на наемодател и подс. Г. Г. като наемател.

В този договор било вписано, че лек автомобил „Фолксваген голф - 5" с ДК№ *** е предоставен за ползване на подс. Г. Г. за срок от три дни, считано от 07.04.22г. — 10.00 часа — до 10.00 часа на 10.04.2022г„ като на 10.04.22г. в 10.00ч, той следвало да го върне на „Симбо каре“ ЕООД.

При подписването на този договор подс. Г. Г. предоставил СУМПС с № ** издадено на негово име, както и личната си карта с № **, ксерокопия, които били приложени към договора. След това той заплатил сума в размер на 350лв., депозит в размер на 200лв. и 150лв. - наем за автомобила, на св.Ст.В..

След подписване на договора, св.Ст.В. предал лекия автомобил на подсъдимия. По този начин била предоставена фактическата власт на върху самия автомобил и същият бил предаден в негово владение.

На 10.04.22г. в 10.00 часа, след като подс. Г. Г. не върнал наетия от него автомобил, св.Ст. В. изчакал до 10.30 часа, след което се опитал да се свърже по телефона даден му от подсъдимия с номер ***, но установил, че телефона е изключен. Малко по-късно и до края на деня св. Ст.В. правил многократни опити да се свърже по телефона с подсъдимия, но не успял. В късния следобед на 10.04.22г. той посетил РУ на МВР-Разград, където сезирал органите на МВР-Разград с жалба за случая.

От полицейските служители била извършена проверка по случая, в хода, на която е било установено, че справката от камерите на АПИ сочи, че за лек автомобил „Фолксваген голф - 5“ с ДК№ *** има данни само от 07.04.22г. Същият се е движел в посока от гр. Разград - гр. Плевен и от гр.

Ботевград към гр. Видин и от гр. Видин към гр. София. От тогава други данни за движението на горепосочения автомобил не са били установени.

В хода на разследването е била приложена справка от АПИ, която е удостоверила изминатия маршрут на наетия от подс. Г. Г. лек автомобил на 07.04.22г. В процес на разследването не са били установени други данни за предвижването на лек автомобил „Фолксваген голф - 5 с ДК№ ***, на територията на страната.

От заключението на вещото лице по назначената в хода на ДП оценъчна автотехническа се установява, че стойността на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф -5" с рег . № **, определена по средни пазарни цени към дата 10.04.2022 г., възлиза на около 5300 лева /пет хиляди и триста лева/.

От заключението на вещото лице по назначената в хода на ДП съдебнопочеркова /графологична/ експертиза се установява, че саморъчният подпис за „наемател“ в „Договор за наем на МПС от 07.04.2022г. не е изпълнен от Г.К.Г..

Подс. Г.К.Г., ЕГН ********** осъждан.

2

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от свидетелските показания на свидетелите С.И.В. и Н.Г. К., Авто-техническа оценъчна експертиза, копие на договор за наем, Протокол за разпознаване на лица, Справка за съдимост, Характеристична справка, Декларация.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че от формална страна подс. Г.К.Г., ЕГН ********** е осъществил състава на престъплението по чл. 206, ал.3, изр.2 вр. с чл.29, ал.1, б. »А» и б. »Б» от НК.

От обективна страна – подс . Г. Г. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, като на 07.04.2022г. след като му е била предадена фактическата власт върху лекия автомобил и с подписания договор за същия, той се е задължил да го върне на 10.04.2022г., до 10.00ч., а не го е сторил.

След 10.04.22r., подсъдимият не само, че не е върнал автомобила, не е уведомил собственика за неговото местонахождението, но се е укрил от него, прекъсвайки всякаква възможност за контакт, като целта на това негово поведение е било противозаконно да присвои вещта, която се е намирала в негово владение.

Престъпният резултат се е изразил в невъзможност на собственика на предмета да се разпорежда с него и е настъпил вследствие на деянието.

Съгласно /РЕШЕНИЕ № 608 ОТ 12.07.1991 Г. ПО Н. Д. № 445/1991 Г„ I Н. О. на ВС/ - изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждането с вещта предмет на престъпление, така и в невръщането й.

От субективна страна подсъдимият е действал умишлено, при форма на вината пряк умисъл - същият е съзнавал, че предмет на престъплението е чужда движима вещ, че е нямал право да я задържи извън договорения срок, но го е направил в свой интерес.

Във волево отношение извършителят пряко е целял този резултат. В този смисъл деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал те да настъпят.

Извършеното престъпление от обв. Г. Г. е било извършено в условията на опасен рецидив, видно от справката за съдимост на същия.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 206, ал.3, изр.2 вр. с чл.29, ал.1, б. »А» и б.

»Б» от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от три година до десет години.

В конкретния случай, предвид богатото съдебно минало на подсъдимия, включително с наложени наказания лишаване от свобода за същото по вид деяние, ефективно изтърпени от него, проявената в този смисъл престъпна упоритост, отказа да се поправи и да спазва забранителните норми на закона, съдът намира, че следва да наложи наказание, ориентирано около средния в 3

НК. По тези съображения, съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на шест години. Това наказание бе редуцирано по реда на чл. 58а, ал.1 от НК и съдът определи наказание лишаване от свобода в размер на четири години, което следва да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение определено по съответния ред. Съдът счита, че така определеното по вид и размер наказание се явява съответно на извършеното с оглед неговото естество и е съобразено с личността на подсъдимия, както и, че ще осъществи целите на наказанието съгласно чл. 36 от НК.

По разноските:

Съдът осъди подсъдимият Г.К.Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на ОДМВР гр. Разград сумата 257,20 лева, представляваща разноски на досъдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 16 гр. Разград, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. Б.

Съдебни

МИГЛЕНА М. ИВАНОВА заседатели: СТОЯН Ш. ШИШЕВ при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА и прокурора П. М. У. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. Б. Наказателно дело от общ характер № 20233330200086 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Г. К. Г., роден на **, български гражданин, образование - основно, безработен, неженен, осъждан, с адрес за призоваване в страната: гр. **, ЕГН **********, за ВИНОВЕН за това, че: За времето от 07.04.2022 г. до 10.04.2022 г. в гр . Разград, в условията на опасен рецидив, противозаконно е присвоил чужда движима веща, която е владеел: - 1 бр. лек автомобил марка «Фолксваген», модел «Голф», с регистрационен номер **, на стойност 5 300.00 лева, собственост на «Симбо Карс»ЕООД, ЕИК:

202875910 с адрес на управление в гр.Разград, със собственик и управител С.И.В. - престъпление по чл. 206, ал.3, пр.2 във вр. с чл.29, ал.1, б. »А» и б.

»Б» от НК, поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на ШЕСТ ГОДИНИ и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК му намалява размера на наказанието с 1/3 и ОПРЕДЕЛЯ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо заведение определено по съответния ред.