Решение № 526 от 27.09.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. Враца, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Емил Кр. Ангелов при участието на секретаря М. Т. К. като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20231420100799 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба вх. №3928/ 27.03.2023 г. от З. А.

Л. с ЕГН ********** от гр.В****** ул.*************,чрез адв.Х. П. Й. от САК гр.София бул.”Александър Стамболийски”№125-2 ет.5 офис 5-3,против ”АДЕССО Кредит България”ЕООД,ЕИК 202250289,със седалище и адрес на управление гр.Ботевград бул.”Трети март”№83, представлявано от Л.В. Л..

Ищецът твърди,че на 25.08.2022 г. между страните бил сключен договор за паричен заем.Страните били договорили заем в размер на 2 000 лв.,размер на погасителна вноска 136.07 лв.,17 бр. вноски.Ищецът следвало да върне общо 2 313.19 лв..

В чл.4 от договора било уговорено,че страните се съгласяват заемът да бъде обезпечен,както и че при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение,ищецът дължи неустойка в размер на 1 188.81 лв.,начислена във всяка от погасителните вноски.

На ищеца била начислена такава неустойка,при което следвало да върне общо 3 502 лв./месечна вноска от 206 лв./.

Ищецът бил изплатил част от задълженията си по договора.

1

Ищецът намира клаузата за неустойка нищожна поради противоречие с добрите нрави и поради това,че била сключена при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК във връзка с чл.22 от ЗПК,както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП.

По ЗПК,кредиторът имал задължение да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и евентуално да откаже да сключи договор.С уговарянето на неустойка, опасността от свръхзадължаване се увеличавала,поради което клаузата била нищожна.

На следващо място,неустойка,несвързана пряко с претърпени вреди,накърнявала добрите нрави,тъй като излизала извън присъщите й обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции и цели и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване.Вредите от неизпълнение се обезщетявали чрез мораторна лихва,в този смисъл кумулирането с неустойка било недопустимо.

Неустойката била и уговорена по начин,показващ,че страните не са имали реално намерение да бъде предоставено обезпечение.Всъщност се касаело за допълнително възнаграждение,дължимо под условие. Неустойката била и необосновано висока,не била и индивидуално уговорена,отделни основания за нищожност на клаузата.

Намира и че е налице основание целият договор да се приеме за недействителен,доколкото посочването на ГПР било съзнателно погрешно,като не били посочени вкл. компонентите в него/вкл. неустойката/.

Искането е да бъде обявена нищожността на неустоечната клауза на чл.4 в договора.

Претендират се и разноските по делото.

Искът е с правно основание чл.22 във връзка с чл.23 от ЗПК.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответникът е представил отговор,чрез адв.Г. Д. Д. от САК гр.Ботевград пл.”Саранск”№5г ет.1.Оспорва иска като неоснователен.Не смята,че са налице основания клаузата за договорната неустойка да се счита нищожна,предвид уговорени размер и функции.Оспорва и да е била поставяна като условие за сключването на договора.Била и индивидуално уговорена, както било посочено в чл.4.2.

2

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните доказателства,намира за безспорно от фактическа страна следното:

Съдът е докладвал делото,като е посочил,че ищецът вкл. е следвало да докаже наличието на договорни отношения между страните,вкл. задълженията на страните по договора.Както и че е изправна страна/че е платил/. Договорните отношения и изпълнението от страна на ищеца /освен на задължението да представи обезпечение/ не са спорни между страните и Съдът ги е отделил като такива,но е посочил и че следва да бъде представен и самия договор.

По искане на ищеца е задължил ответникът да представи неговия екземпляр от договора.Ответникът не е изпълнил дадените указания.

Ищецът е представил погасителен план към договор за кредит 02016174/25.08.2022 г.,сключен с ”АДЕССО Кредит България”ЕООД ,видно от който се касае за кредит в размер на 2 000 лв.,със срок за погасяване от 09.09.2022 г. до 20.04.2023 г./17 бр. вноски от по 206 лв.,вкл. 136.07 лв. вноска и 69.93 лв. оскъпяване при непредставяне на обезпечения/.Планът не е подписан от страните по договора за кредит.

При тези фактически констатации се налагат правните изводи,че искът е допустим/като предявен от валидно представлявано лице с правен интерес/.

По основателността му:

Съдът намира иска неоснователен,като недоказан и по основание,и по размер.

При непредставянето на договора между страните,Съдът не може да направи обоснован извод за съдържанието му, вкл. за клаузата за начисляване на неустойка при непредставяне на обезпечение,въпреки че наличието на договор е безспорно между страните.

При непредставянето на договора от ответника,Съдът не може да приложи чл.161 от ГПК във връзка с чл.190 ал.2 от ГПК.

Действително,с определението по чл.140 от ГПК,Съдът е уважил искането на ищеца да бъде задължен ответникът да представи неговото копие от договора.Съгласно чл.190 ал.1 от ГПК,всяка страна може да иска от съдът да задължи другата да представи намиращ се у нея документ,като обясни значението му за спора.Този ред е приложим само за документи,за които не 3 се спори или са налице данни,че вече съществуват и се намират в държане на съответната страна.Но и ищецът би следвало да разполага с копия от договора,погасителния план и СЕФ,доколкото твърди,че е страна по договора.И явно разполага,доколкото е представил погасителен план.Способът за събиране на доказателства,регламентиран в чл.190 ал.1 от ГПК,не е предвиден,за да бъде улеснена страна по делото,като другата страна вместо нея бъде задължена да представи документи,които се намират и у двете страни.По този начин се подменя и тежестта на доказване.Освен това,съгласно чл.154 о т ГПК всяка от страните следва да проведе пълно главно доказване относно обстоятелствата,на които основава своите искания или възражения,като извлича изгодни за себе си правни последици.От установяване на нищожност на посочената в исковата молба клауза в процесния договор за заем се претендират изгодни за ищеца правни последици,а не изгодни за ответника,поради което ответник ът няма задължение да представи съответния договор.Задължението за представяне на процесния договор в случая е именно в доказателствената тежест на ищеца.

Същият претендира изгодни за себе последици от обявяване за нищожна на клауза от договора,по който е страна. Доколкото изгодните за ищеца последици се основават на установяване на твърдян от него факт,то именно ищецът носи доказателствената тежест за установяване на този факт.Преценката за нищожност или не на клаузата на чл.4 от договора се извършва въз основа на представен от страната договор.

Последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес е,че за съда е осъществено само онова фактическо твърдение,което той може да приеме за безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства.По силата чл.154 о т ГПК,всяка от страните следва да проведе пълно главно доказване относно обстоятелствата,на които основава своите искания или възражения,като извлича изгодни за себе си правни последици.Главното доказване следва да бъде винаги пълно: да създаде абсолютна достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността или неистинността на съответното фактическо твърдение,само насрещното доказване може да се задоволи да бъде непълно.Ако страната не се справи с доказателствената тежест,дори да съществува вероятност,но не и несъмненост,то в резултат на последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес,за съда 4 този факт или обстоятелство не се е осъществило,ако трябва да се установи настъпването му,съответно се е осъществило,ако трябва да се установи липсата му.Следователно тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства, а е въпрос за последиците от недоказването.

С оглед изложеното,последица от непредставяне на посочения в исковата молба договор от ищецът,който носи доказателствена тежест за установяване на твърдяния от него изгоден факт - нищожност на клаузата на чл.4 от договора влече отхвърляне на предявения от ищеца иск за установяване на нищожност на посочената в договора клауза.

По горните съображения,предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Касателно разноските по делото : при този изход на делото,на репариране подлежат само сторените от ответника разноски.Ответникът е доказал разноски 400 лв. адвокатско възнаграждение,но доколкото не ги е претендирал /единственото изявление от страна на ответника е подаването на отговор,в който не се открива искане за присъждане на разноски/,разноски не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното,Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от З. А. Л. с ЕГН ********** от гр.В***** ул.******* против ”АДЕССО Кредит България”ЕООД,ЕИК 202250289,със седалище и адрес на управление гр.Ботевград бул.”Трети март”№83, представлявано от Л. В. Л.,иск с правно основание чл.22 във връзка с чл.23 от ЗПК - да бъде обявена нищожността на неустоечната клауза в чл.4 от сключен на 25.08.2022 г. между страните договор за заем.

Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 5