Решение № 705 от 27.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 705 гр. София , 24.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20201000503436 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 2682 от 29 април 2020г. по гр. д. № 9554/2018г.

Софийски градски съд, ГО, 11 състав е осъдил ЗД „Евроинс“ АД да заплати на Ю. М. А. (фамилното име е изписано неправилно в решението като Абтиходжиева), Е. М. Д., М. К. П. и Ф. М. П. като наследници на М. О. П., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от по 10 000,00 лева, на всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от М. О. П. от смъртта на внучката му К. И. М., настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие на 24.08.2013г., на път № 49031, в резултат на противоправното поведение на С. Ш. М., като водач на МПС „Фолксваген Поло“, с ДК № *******, ведно със законната лихва от 24.08.2013г. до окончателното плащане, както отхвърлил иска за неимуществени вреди до пълния предявен размер от общо 100 000 лева. С решението е отхвърлен и предявеният от Д. Р. М. срещу ЗД „Евр оинс“ АД иск с правно основание чл.

226, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата от 100 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца от смъртта на неговата сестра 1

К. И. М., настъпила вследствие на описаното пътно-транспортно произшествие от 24.08.2013г.; ответникът е осъден да заплати на адв. В. Н., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв , адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете в размер общо на 1 765,00 лева; осъден е да заплати и по сметка на СГС на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 1600 лева - държавна такса; ищците, чиито искове са частично уважени, са осъдени да заплатят солидарно на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 307,05 лева - разноски по делото;ищецът Д. Р. М. е осъден да заплати на ЗД „Евроинс“ АД , на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата в размер на 415,00 лева - разноски по делото.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на Д. Р. М., М. К. П., Ф. М. П., Ю. М. А. и Е. М. Д., които са подали въззивна жалба срещу решението по гр. д. № 9554/2018г. на СГС, I ГО, 11 състав в отхвърлителните му части. С доводи за неправилни изводи за липса на материалноправна легитимация на Д.М., з а нарушение на ПЕС и на решението по преюдициално запитване на СЕС, както и за нарушение на чл.

52 ЗЗД при определянето на обезщетението на дядото на починалата при ПТП, починал в хода на процеса, чийто правоприемници са останалите ищци, се иска отмяна на решението в обжалваните части и вместо това уважаване на исковете в пълните предявени размери.

ЗД „Евроинс“ АД е оспорил жалбата на ищците.

ЗД „Евроинс“ АД от своя страна е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част. С доводи, че ищецът не е материалноправно легитимиран да търси обезщетение от смъртта на внучка си към датата на ПТП от 24.08.2013г., евентуално, че определеното му обезщетение е завишено, иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска.

Насрещните страни – ищци в производството са оспорили жалбата на ответника.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на дядото на пострадалото от ПТП лице М. О. П., правоимащ, 2 съобразно гласните доказателства, да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата внучка К. И. М., която му се отразила изключително зле - поради установената връзка между тях като между баща и дъщеря, която той отгледал като свое дете, на която, с оглед възрастта си и нейните качества, е разчитал за помощ и подкрепа - е възникнало вземане в размер на 40 000 лв., определено и при съобразяване на икономическите условия в страната към датата на ПТП, както и лимитите на отговорността на застрахователя, като обезщетението е присъдено разделно на правоприемниците му, конституирани на негово място в хода на производството. Съдът е приел още, че братът на пострадалата при ПТП няма качество на увредено лице поради непроведено доказване за изключителна близост между тях, над обичайната за брат и сестра, съответно за претърпени неимуществени вреди над обичайните.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за неправилно в обжалваната осъдителна част и за правилно като резултат в обжалваните отхвърлителни части.

Предмет на обжалваното решение са предявени искове при правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от увредени лица (чл. 265, ал. 2 КЗ отм.) срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента, причинил ПТП на 24.08.2013г., от което е настъпила смъртта на К. И. М. – внучка, съответно сестра на първоначалните ищци М. О. П. и Д. Р. М.. Настъпването на ПТП, вредоносния резултат от него и наличието на застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на ПТП не е било спорно в производството. В спорния предмет и на въззивното производство е материалноправната легитимация на ищците да получат търсеното обезщетение от смъртта на родственицата си, оспорена още в срока за отговор на исковата молба с правоизключващи възражения, преповторени във въззивната жалба на ответника като обосновка на доводи за неправилност на обжалвания акт. Допълнително в жалбата му се поддържа, че ТР № 1 от 3

21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016г., ОСНГТК на ВКС, не е приложимо спрямо спорните правоотношения, предмет на делото, и за разрешаването на спора между страните, тъй като непозволеното увреждане и настъпилият вредоносен резултат предхождат приемането му. Поддържа се и по същество необоснован извод на съда за съществуване на връзка между починалия в хода на производството ищец и пострадалата, която да обуславя присъждане на толкова високо обезщетение, като съображенията на съда за присъждането му не са мотивирани. От своя страна жалбоподателите – ищци, позовавайки се на установеното по делото, поддържат, че неправилно е отречена легитимацията на Д.М. с оглед доказаната му изключителна близост с починалата. Считат още, че по отношение на определеното обезщетение за вредите, търпени от дядото на пострадалата, с оглед близостта между тях и изживянато от внезапната й смърт, е нарушен материалният закон – чл. 52 ЗЗД, при липса на действителен лимит за ограничаване на отговорността на застрахователя до определен размер, на какъвто се позовава в отговора на жалбата на ищците ответникът по исковете. Жалбоподателите – ищци изтъкват и, че не е била съобразена и икономическата конюнктура, съответно нивата на застрахователно покритие, към релевантния за определяне на обезщетнията момент.

Процесното застрахователното събитие е ПТП от 24.08.2013г., станало на път № 4931 в посока от гр.Сеново към с.Просторно, при което поради противоправно поведение на застрахования при ответника водач, навлязъл в лентата за насрещно движение (съгласно и заключението на автотехническата експертиза), С. Ш. М., управлявал л. а. „Фолксваген Поло“ с рег. № *******, починал при ПТП, е причинена и смъртта на пътничката негова съпруга К. И. М., починала от получените при ПТП травми.

В исковата си молба ищците М. П. – дядо на починалата и Д. Р. М. – брат на починалата, както е уточнено в молба от 14.02.2019г. (посочен първоначално като сестра на починалата) поддържат, че са имали изключително близки и топли отношения с К. М. и изживяват тежко внезапно настъпилата й смърт. Претендират заплащане на обезщетение от смъртта на пострадалата при ПТП в размер на по 100 000 лв. ведно със законната лихва от 24.08.2013г.

4

Ответникът по исковете, съо бразно горепосоченото, е оспорил правото на ищците да получат търсеното обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната родственица с правоизключващи спорното право възражения, че не е доказана изключителност на създадената връзка и на търпените болки и страдания от загубата, евентуално, че претендираните обезщетения са завишени, направил е и правопогасяващо възражение за давност по отношение на вземането за лихва, акумулирана преди 13.07.2015г., което не се поддържа във въззивното производство.

Спорният предмет на делото във въззивното производство следователно е концентриран около въпроса за правото на ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди – имат ли качество на увредени лица от посоченото ПТП в контекста на въпроса причинени ли са им неимуществени вреди от смъртта на К. М., родена на ********г., подлежащи на обезщетяване в настоящия процес. Ищците М. П., ЕГН ********** и Д.М., ЕГН **********, са дядо и брат (с когото, видно от удостоверение за родствени връзки, са едноутробни брат и сестра, като ищецът има още двама по-големи едноутробни братя) на пострадалата от ПТП К. М., като в хода на производството е настъпила смъртта на дядото на пострадалата, чието процесуално положение е преминало върху наследниците му по закон негови деца - М. К. П., Ф. М. П. (майка на К. и Д.), Ю. М. А., Е. М. Д..

Свидетелката Б. - годеница на ищеца М., с когото се познава от 2017г., е посочила, че е научила за сестрата на Д. и за случилото се с нея от случаен разговор между тях, в който той й разказал, че сестра му е починала заедно с мъжа си и те оставили две деца сираци. Свидетелката сочи, че познава и дядото М., който бил на 94 години, като се запознали, уважаван от цялото село, и той бил човекът, който им сложил пръстените. Доколкото свидетелката знае, той е отгледал К., защото баща й заминал за Турция и не се е връщал. Според нея той я приемал не само като своя внучка, но и като дъщеря, говорел много често за нея все още, споменал, че тя му е боядисала стаята малко преди трагедията. Тя живяла с Д., от когото била по-голяма с 13 години, в едно домакинство до момента, в който се е омъжила в същия град, но продължила да идва почти всеки ден при семейството си. Според свидетелката, коята сама е подчертала, че няма директни впечатления, отношенията на Д. с починалата са били повече от брат и сестра, тя се 5 грижила за него. Счита, че смъртта на К. е трагедия за цялото семейство, което е изключително сплотено, в къщата имало предимно нейни снимки и само за нея се говорело.

Според показанията на св. А. - братовчед на К. и Д. – син на Ю., дъщеря на М., К. е била единствена внучка на дядо си М. . Според него дядото уважавал изключително много К.. Тъй като баща й заминал за Турция и повече не са го виждали, дядото поел грижите за нея, тя му била повече от дъщеря, много държал на нея, била му слабост, много се разбирали, тя била много работливо момиче. Като била малка той я глезил постоянно, много я обичал, а след това тя даже му боядисвала стаята. К. и брат й били според свидетеля повече от брат и сестра, били сплотени, радостни, изключително добре се разбирали. Свидетелят е разказал, че се като се върнал на село след ПТП с К., отишъл да види дядо си, а той бил тотално разстроен и не бил на себе си. Според него той не преживял загубата на К., изцяло се променил, постоянно му били насълзени очите и започнал да води несвързани разговори.

Свидетелят е разказал и, че не можели да намерят Д., тъй като той се скрил и ревял, мисли, че и той доста трудно преживял случилото се със сестра му.

От показанията на св. С., призован по искане на ответника, - бивш съпруг на К. М., с която сочи, че са развели през 2010г., и тя се омъжила за С.

М., е установено, че всички живеели в един град - Глоджево. Според свидетеля отношенията между К., М. и Д. били добри, не знае да са се карали.

К., която била отгледана от баба си, дядо си и майка си, живеела със С. в едно домакинство, а Д. със своята майка Ф. в друго домакинство, близо един до друг.

Разпечатката съдържа 34 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f903747d-5ec6-4d88-90ac-d8dfb7109469