Решение № 1390 от 08.03.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1390 гр. София, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Хрипсиме К. Мъгърдичян

Членове:

Димитър Ковачев

Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20221100505545 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 07.01.2022 год., постановено по гр.дело №11208/2021 год. по описа на СРС, ГО, 168 с-в, е допуснато извършването на съдебна делба между Н. С. Г., М. Б. М., Е. Б.

М., Н. Б. Ц., В. Б. С., Н. Т. Р., Л. Т. Ц., С. С. С., Е. Б. Г. и В. Г. Б. на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед №РД-18-18 от 25.01.2012 год. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 2 960 кв.м., находящ се в с.Житен, район Нови Искър, ул.“Доброславски път“, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, предишен идентификатор няма, с номер по предходен план 517 при следните квоти:

36/108 ид.ч. – за Н. С. Г.;

9/108 ид. ч. – за М. Б. М.;

9/108 ид.ч. – за Е. Б. М.;

9/108 ид.ч. – за Н. Б. Ц.;

9/108 ид.ч. – за В. Б. С.,

12/108 ид.ч. – за Н. Т. Р.;

12/108 ид.ч. – за Л. Т. Ц.;

4/108 ид.ч. – за С. С. С.;

1

4/108 ид.ч. – за Е. Б. Г. и

4/108 ид.ч. – за В. Г. Б..

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците Е. Б. М., М. Б. М. и Н. Б. Ц.. Жалбоподателите поддържат, че за процесния недвижим имот имало одобрен дворищно-регулационен план, съгласно който имотът бил нанесен като ПИ с №517, от който били обособени три самостоятелни парцели /УПИ/, като за част от имота било предвидено да попадне в улица, а други части – да бъдат придадени към съседни парцели. Доказано било, че имотът бил в регулация.

Производството по съдебна делба представлявало особено исково производство, за което в ГПК били създадени специални правила – чл. 341 – чл. 355. Извън уредените в закона специфики, делбеното производство се развивало по общите правила на исковия процес. В съдебното решение по допускане на делбата съдът следвало да опише делбеното имущество посредством възприетите в практиката белези, необходими и достатъчни за неговата индивидуализация, така че да бъде отграничено от друго имущество от същия вид. Затова исковата молба следвало да съдържа тези индивидуализиращи белези, от които по-важни били местонахождението, вид, граници и площ. Когато за съответната територия имало одобрена кадастрална карта, в исковата молба трябвало да бъде посочен идентификаторът на имота, а когато той бил регулиран следвало да се посочат неговите индивидуализиращи белези по заварения от ЗУТ регулационен план или по одобрения при действието на ЗУТ подробен устройствен план. Когато имотът се намирал в територия, за която нямало одобрена кадастрална карта, индивидуализацията се извършвала в зависимост от неговото местоположение и според действащите планове за съответния вид територия. Във всички случаи ако във хода на делото настъпила промяна в индивидуализиращите белези на делбения имот, в съдебното решение той се описвал според актуалното му състояние.

Изискването за подробно описание на делбените имоти в тяхното актуално състояние било от значение в три насоки – за точното определяне на предмета на делбената маса; за оповестителното действие на вписването на исковата молба за делба и решението за извършване на делбата, както и за прецизното съдържание на решението по допускане на делбата, респ. решението по извършване на делбата, което представлявало документ за собственост. Когато исковата молба не съдържала достатъчно данни за делбения имот, тя била нередовна и съдът трябвало да процедира по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, като бездействието на ищеца можело до доведе по последицата по чл. 129, ал. 3 ГПК. При наличието на спор между страните относно актуалното състояние на делбения имот съдът можел да назначи и експертиза. В частност в исковата молба делбеният имот бил индивидуализиран с предвидените в чл. 60 ЗКИР белези – посочени били идентификатор, местонахождение, адрес, границите на поземления имот, площ. Даденото описание съответствало и на представената скица, която отразявала данните по кадастралната карта.

Ответниците били въвели довода, че за имота има влязъл в сила регулационен план и това обстоятелство следвало да бъде взето предвид от първоинстанционния съд, тъй като в интерес на всички страни било да бъде уточнен актуалния статут на имота съгласно 2 действащия регулационен план за местността. Ето защо молят обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което да бъде допусната делба на процесния имот съгласно актуалния му регулационен статут. Претендират и присъждането на направените разноски по делото.

Ответницата по жалбата Н. С. Г. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд бил допуснал делба на поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри, допълнително конкретизиран по площ, граници и административен адрес. Актуалният статут на имот бил от значение за втората фаза на делбеното производство, когато имотът щял да се разпределя в реални дялове на съделителите. В тежест на съделителите било да предприемат необходимите действия за нанасяне в кадастралната карта на отредените съгласно регулационния план за техния поземлен имот урегулирани поземлени имоти. Ако страните били предприели това, то до делба щели да бъдат допуснати трите урегулирани поземлени имота, отредени за техния поземлен имот, всеки един от тях със свой идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Необходимите другари на жалбоподателите И. М. М. /встъпил по реда на чл. 227 ГПК в правата на починалата в хода на въззивното производство първоначална ответница В. Б. С.

– виж определение по делото от 14.07.2022 год./, Н. Т. Р., Л. Т. Ц., С. С. С., Е. Б. Г. и В. Г. Б. не изразяват становища по въззивната жалба.

С протоколно определение на СГС от 15.11.2022 год. на основание чл. 227 ГПК като жалбоподатели по делото /ответници/ са били конституирани К. Л. З., Л. К. Л., В. К. Л. и И.

К. Л. до размера на наследствените им права от наследството на починалата в хода на въззивното производство първоначална жалбоподателка Н. Б. Ц..

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е разглеждане иск за делба с правно основание чл. 69, ал. 1 ЗН във фазата на допускането.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно. Във връзка с доводите в ъ в въззивната жалба е необходимо да се посочи следното:

Безспорно е във въззивното производство и и въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото въззивният съд приема за установено, че с влязло в сила решение №1852 от 23.12.1993 год. но ПК-Нови Искър е било възстановено правото на 3 собственост на наследниците на Ц.К.Т. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху следния недвижим имот: нива от 2 960 кв.м., находяща се в с.Житен, в кв.17, имот 43 по кадастралния план, изработен през 1929 год., при граници: имот пл.№42, имот пл.№50, имот пл.№47, парцел VІІ-46, парцел ІХ-45, парцел Х-44 и улица.

Видно е от представените по делото удостоверения за наследници, че Ц.К.Т. е починал на 19.05.1966 год. и е оставил за свои наследници по закон: 1/ сина си С.Ц.К.; 2/ дъщеря си В.ка Ц. В. и 3/ дъщеря си Е.Ц.В..

С.Ц.К. е починал на 15.06.2015 год. и е оставил за свои наследници по закон дъщерите си Н. С. Г. /ищцата/, като последната е получила 1/3 ид.ч. /или 36/108 ид.ч./ от наследството.

В.ка Ц. В. е починала на 11.03.1984 год. и е оставила за свои наследници по закон дъщерите си М. Б. М., Е. Б. М., Н. Б. З. и В. Б. С., които са получили по 1/12 ид.ч. /или 9/108 ид.ч./ от наследството.

Е.Ц.В. е починала през 1988 год. и е оставила за свои наследници по закон: 1/ дъщеря си Н. Т. Р., която е наследила 1/9 ид.ч. /или 12/108 ид.ч./ от наследството; 2/ дъщеря си Л. Т.

Ц., която е наследила 1/9 ид.ч. /или 12/108 ид.ч./ от наследството и 3/ дъщеря си Л.Т.Р., която е починала на 01.09.2017 год. и е била наследена от децата си С. С. С., Е. Б. Г. и В. Г.

Б., които са получили по 1/27 ид.ч. /или 4/108 ид.ч./ от наследството.

Следователно между страните по делото е възникнала съсобственост, произтичаща от наследяването. Всяки от съделителите с оглед разпоредбите на 69, ал. 1 ЗН /виж и чл. 34, ал.

1 ЗС/ може да иска делба на общата вещ, респективно на наследството. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че релевираната делбена претенция се явява основателна, като процесният недвижим имот следва да бъде допуснат до делба между страните по делото и при отразените в решението квоти.

Ищцата е индивидуализирала процесния имот съобразно действащата кадастрална карта, което в разглеждания случай обосновава както извод за редовност на исковата молба, така и за законосъобразност на изводите на СРС, че до делба следва да бъде допуснат имот по кадастралната карта, поради следните съображения:

Целта на делбеното производство е да прекрати съществуваща съсобственост. С решението по допускане на делбата съдът установява между кои лица, при какви дялове и върху кой конкретен имот съществува съсобственост /виж императивната норма на чл. 344, ал. 1 ГПК/. Съдът е длъжен да изясни в какви предели се простира правото на собственост върху конкретен делбен имот и да допусне делбата му в границите, в които е съсобствен между страните.

В Решение № 50008 от 01.02.2023 год. на ВКС по гр. дело № 1745/2022 год., I г. о., ГК, Решение № 68 от 10.06.2021 год. по гр. дело № 3619/2020 год., І г. о., ГК, Решение № 50031 от 26.04.2023 год. на ВКС по гр. дело № 1835/2022 год., ІІ г. о., ГК и Решение № 50041 от 17.07.2023 год. на ВКС по гр. дело № 2812/2022 год., ІІ г. о., ГК, е прието, че в съдебното решение съдът следва да опише делбеното имущество според възприетите в практиката белези, необходими и достатъчни за неговата индивидуализация, посредством които да бъде 4 отграничено от друго имущество от същия вид. Затова исковата молба трябва да съдържа тези индивидуализиращи белези, от които най-важни са неговото местонахождение, вид, граници и площ. Когато за съответната територия има одобрена кадастрална карта, в исковата молба следва да се посочи идентификаторът на имота, а когато той е урегулиран – индивидуализиращите белези по заварения от ЗУТ регулационен план или по одобрения при действието на ЗУТ подробен устройствен план. Одобрението на кадастралната карта няма вещно-прехвърлително действие, нито може да погаси или измени правото на собственост върху имотите по действащия регулационен план /ПУП/, нито въз основа на него може да възникне съсобственост, като при действащи регулационен план /ПУП/ и кадастрална карта границите на собственост на имотите се определят съобразно действащия регулационен план /ПУП/, а не по кадастралната карта. Поради това предмет на делба може да бъде само имот в границите му по действащия регулационен план /ПУП/ на населеното място. По изключение предмет на делба може да бъде и имот в границите му по кадастралната карта /имот по кадастрална карта, обхващащ части от няколко парцела или УПИ/, но само когато отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е отпаднало по силата на § 8 ПР на ЗУТ, в резултат на което правото на собственост на придадената по регулация част от парцела се възстановява на собственика на парцела, от който е била отнета. Само в този случай границите на собственост на имота се определят не по границите на УПИ, а по имотните граници на имота след отпадане на отчуждителното действие на дворищната регулация. Несъответствията между действителното правно положение и отразеното в картата няма правопораждащо или правопрекратяващо действие. В производството по иск за делба правото на собственост се установява с доказване на правопораждащите го факти.