Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 665 от 03.07.2023, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 1062/2022
Вид
Решение № 665
Подписан
03.07.2023
В сила
02.07.2024
Състав
МАРИЯ СТОЯНОВА ТАНЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 665 гр. Кюстендил, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20221520101062 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД срещу Ж. С.. В срок е постъпил отговор на искова молба от особения представител на ответника.

Ищецът твърди, че между него и Ж. С. ЕГН ................. е сключен договор за потребителски кредит № FL967303/05.02.2019 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 12 864 лв., изцяло усвоена на 05.02.2019 г. Ищецът сочи, че длъжникът не е погасявал задълженията си по кредита. Поради неплащане на вноска № 27 с падеж 05.05.2021 г. и вноска № 28 с падеж 05.06.2021 г. съгласно изготвения погасителен план, при спазване на чл. 19 от договора за кредит, банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, за което кредитополучателя е изрично уведомен чрез уведомление за предсрочна изискуемост, връчено му при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез ЧСИ Николай Савов. Сочи, че постоянният адрес на лицето е в Северна Македония. Твърди, че уведомлението е надлежно съобщено и следва да се приеме за връчено на 30.12.2021 г. като това е датата на предсрочната изискуемост.

Претендира заплащане на главница в размер на 8 085,93 лв., договорна 1 лихва 555.09 лв. за периода 05.05.2021 г.до 30.12.2021 г., мораторна лихва 849.24 лв. за периода 05.05.2021 г. до 26.05.2022 г., такси по договора 49,50 лв. за периода от 05.05.2021 г. до 26.05.2022 г., такса за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост - 36 лв., от които 6 лв. За извършване на справка в община Кюстендил за постоянен и настоящ адрес, 6 лв. такса по т. 2 от ТТРЗЧСИ, 24 лв. такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ; ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; съдебни и деловодни разноски в насточщия исков процес, от които 323,44 лв. държавна такса и 881,16 лв. адвокатско възнаграждение.

В срок е постъпил отговор на искова молба от особения представител на ответника. Оспорва иска като неоснователен и недоказан. Възразява, че липсват доказателства – кои вноски са платени и кои не са. Оспорва обявяването на предсрочната изискуемост. Прави възражение за наличие на нищожни клаузи, които не са индивидуално уговорени. Сочи, че не е представена методология за изчисляване на ГПР, не става ясно как в формиран ГПР и възнаградителна лихва, не е посочен вида лихвен процент, застраховка. Моли иска да бъде отхвърлен.

Съдът е допуснал и назначил съдебно-счетоводна експертиза, като заключението не е оспорено от страните.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, вр. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1от ЗЗД.

За да бъде уважен искът ищецът трябва да се докаже: наличието на валидно облигационно отношение по предоставяне на банков кредит за текущо потребление; предоставяне на сумата; неизпълнение на задълженията по кредита от страна на длъжника, изискуемостта на вземането; обявяване на вноските по кредита за предсрочно изискуеми и уведомяването на длъжника за това; размера на вземането; че клаузите в договора за възнаградителната лихва и годишният лихвен процент не са неравноправни и са уговорени индивидуално по см. на ЗЗП. В тежест на ответника е да докаже твърденията си.

1. По делото се установява, че на 05.02.2019 г. между Ж. С., ЕГН **********, и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, е сключен 2 договор за потребителски кредит № FL967303, по силата на който банката е предоставила на потребителя сума в размер на 12 864 лв., като последния се е задължил да върне сумата, ведно с дължимите лихви, в сроковете по договора, с краен срок на договора 05.02.2024 г., 60 погасителни вноски.

Горното се подкрепя и от установеното в съдебно-счетоводната експертиза, според която сумата е преведена и усвоена от ответника. Особения представител на ответника не оспорва сключването на договора и получаването на сумата по кредита.

2. Съгласно чл. 14 от договора за кредит при непогасяване на една или повече вноски по кредита банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем изцяло или частично. От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че длъжникът е преустановил плащанията си, не е платил вноска № 27 с падеж 05.05.2021 г. и вноска № 28 с падеж 05.06.2021 г.

3. Банката е уведомила длъжника за обявената предсрочна изискуемост чрез писмено изявление, съгласно чл. 19 от договора за кредит, чрез връчване чрез ЧСИ Николай Славов, по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съдът намира възражението на процесуалния представител на ответника относно нередовност на уведомяването за предсрочна изискуемост, за неоснователно.

Обявяването на вземането по кредита за предсрочно изискуемо е направено законосъобразно. В случая липсва конкретна правна норма, предписваща определен способ за връчване на писмени съобщения между страни във връзка с договорните им правоотношения или такава разпоредба, която да ограничава способите за това. В този смисъл кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения и то може да се извърши, чрез нотариална покана по силата на препращането в чл. 50 от ЗННД и приложение на правилата на ГПК за връчване на съобщения, или чрез възлагане на частен съдебен изпълнител съгласно чл. 18, ал. 5 и чл. 43 от ЗЧСИ, които също препращат към правилата на ГПК при връчването.

Кредиторът е положил дължимата грижа за откриване и уведомяване на длъжника (по см. на Решение по дело С-327/10 от 17.11.11 г. на СЕС) предприети са всички проучвания, изисквани от принципите на дължимата грижа и на добросъвестността. Направени са справки както за постоянен адрес на длъжника, така и за настоящ – последния е в Северна Македония, без конкретно посочено населено място и точен адрес.

3

Предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост са били налице към датата на волеизявлението на кредитора. Поради горното, съдът намира, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена на длъжника на 30.12.2021 г.

4. По делото е установено неизпълнение от страна на длъжника на задълженията му по договора за потребителски кредит. От съдебносчетоводната експертиза се установява, че длъжникът е преустановил плащанията си, не е платил вноска № 27 с падеж 05.05.2021 г. и вноска № 28 с падеж 05.06.2021 г. С помощта на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че задължението на кредитополучателя за целия период на действие на договора за потребителски кредит е в общ размер на 5263,43 лв. , от които: главница – 4006,30 лв., възнаградителна лихва - 1257.13 лв.

5. На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът е длъжен служебно да провери за неравноправни клаузи в договора. Налице са и възражения от страна на процесуалния представител на ответника за наличие на нищожни, неравноправни клаузи в договора.

5.1. Съдът счита, че договора за потребителски кредит е сключен при спазване на чл. 11, ал. 1, т. 1 - 6, т. 12, 16, 20 22 от ЗПК. Посочени са датата и мястото на сключването му; вида на предоставения кредит; името, единния граждански номер, постоянния и настоящия адрес на потребителя; името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора; срока на договора за кредит; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските; правото на предсрочно погасяване на кредита. В договора е посочен общия размер на кредита, условията за усвояването му.

5.2. По отношение на годишния лихвен процент:

От изложеното в съдебно-счетоводната експертиза се установява, че при сключването на договора се е прилагал годишен лихвен процент в размер на 7.7 %, като през различните периоди той се е променял, бил е 11.2 % и 10.7 %.

4

Според чл. 3, ал. 1 от договора за кредит, годишния лихвен процент е променлив, образува се като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6.550 %. Референтен лихвен е референтния лихвен процент „ПРАЙМ“ на Юробанк за необезпечени кредити, който процент към датата на подписване на договора е 1,150 %.

Референтния лихвен процент „ПРАЙМ“ се определя от орган на банката Комитет по управление на активите и пасивите. Съгласно чл. 3, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от договора възнаградителната лихва по кредита се формира от два компонента - фиксирана надбавка и променлив референтен лихвен процент (РЛП), наречен "Прайм", изчисляван по методология на банката, публикувана на интернет страницата й, и приложена към договора за кредит. От Методологията на банката за определяне на референтен лихвен процент (ПРАЙМ) по потребителски и жилищно-ипотечни кредити се установява, че ПРАЙМ се определя по формула, включваща следните компоненти: тегло на депозити от домакинства (w1), тегло на капитал (w2), лихвен процент по депозити на домакинства (R), минималните задължителни резерви в % (MRR), разход за фонд за гарантиране на влоговете в банките в % (DGF), безрисков лихвен процент, приложим за България (RFR), рисково тегло (RW), корекция за промяна на пределната цена на ресурса (MCA).

За да прецени дали договорна клауза е неравноправна на основание чл.

143 ЗЗП, съдът следва да установи наличието на следните предпоставки: 1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3/ да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията - съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена във вреда на потребителя (така и Решение № 378 от 28.03.2019 г. по т. д. № 2775/2017 г., II т. о. на ВКС). Изброяването на хипотези по т. 1 19 на чл. 143 ЗЗП не е изчерпателно и съдът дължи съобразяването на клаузите от потребителски договор с горепосочените общи критерии за неравноправност.

На първо място, банката не е установила, че клаузите по договора - чл.

3, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и сл. са индивидуално уговорени.

На второ място, съгласно чл. 143, ал. 2, т. 11 от ЗЗП неравноправна е клауза, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно 5 условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. В чл.

144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП се съдържа изключение от горното правило, тъй като не е неравноправна клауза, според която доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора. В случая не може да се приложи и изключението по чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП, тъй като банката не е предоставила възможност на потребителя, при едностранна промяна на годишния лихвен процент, незабавно да прекрати договора.

На трето място, дори да се приеме, че случая попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 13 от ЗЗП, а именно клаузата дава право търговеца или доставчика да увеличава цената и окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, то клаузата за едностранно изменение на годишния лихвен процент е неравноправна тъй като в договора не е уредено право на потребителят в тези случаи да се откаже от договора.

На четвърто място, според текста на чл. 33а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, щом кредиторът прилага референтен лихвен процент по определена от него методика, тя трябва съдържа ясна и разписана изчислителна процедура (формула), в която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори).