Решение № 2201 от 24.07.2025, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 2201

Русе, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - VI състав, в съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

При секретар БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛИЦА ДИМИТРОВА административно дело № 20257200700064 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Производството е образувано по жалба на Е. Д. В. от гр.Русе лично и чрез процесуален представител адв. В. П. от АК-Пловдив срещу ревизионен акт № Р-03001824003830-091-001/12.11.2024г., издаден от М. Т. Г. - Началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, възложил ревизията, и Е. Н. Г. на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 249/21.01.2025 г. на директора на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността му по чл.19 ал.8 ДОПК за дължими и непогасени задължения за данъци и осигурителни вноски на „Разиел ФМ 9“ ЕООД в общ размер 750 513,13 лева, от които главница 628 754,43 лв. и лихва в размер на 121 759,54 лв. формирана от : 1. Отговорност по корпоративен данък по ЗКПО за 2022г. в размер на 626 977,65лв. главница и лихва в размер на 121 317,52лева / общо 748 295,17 лева/, 2. Отговорност за данък по ЗДДФЛ –главница 0.00 лева, лихва от 36,47лева за д.п. м.10/22г.- м.04/2023г., 3. Отговорност за ДОО за осигурители за д.п. м.10/22г.-м.03/23г. в размер на главница 1076,85 лева и лихва 245,79лв. лихва, 4. Отговорност за вноски ЗО за същия данъчен период м.10/22г.-м.03/23г. в размер на главница 430 лева и лихва - 98,31 лева , 5. Отговорност за УПФ за същия период м.10/22г.-м.03/23г. в размер на 269,22 лева главница и 61,45 лева лихва.

В жалбата първоначално се прави искане за прогласяване на нищожност на РА, респ. неговата отмяна поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения в административнопроизводствените правила и се претендират разноски.

Оспорва се материалната компетентност на органите по приходите като се твърди, че ЗВР № Р-03001824003830-020- 001/31.07.2024г. /л.2 от преписката/ издадена от М. Т. Г. –началник сектор ревизии при ТП на НАП-Варна, за което е представена и заповед № Д-10/02.01.2024г. от В. Н.-директор на ТД на НАП Варна, приложена по делото и в рев.произв., не съдържала годно доказателствено средство за установяване на властническата компетентност на длъжностното лице съгласно чл.112 ал.2 ДОПК и така се оспорва заповед № Д-10/02.01.2024г. от В. Н.-директор на ТД на НАП Варна, с оглед на липса на достоверна дата на полагане на КЕП, което оспорване в последствие не се поддържа, след представяне на заповедта на електронен носител.

Оспорват се направените изводи като фактически състав по чл.19 ал.8 ДОПК на база ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2022г., подадена на 28.06.2023г. с оглед декларираното увеличение като непризнати разходи, като неотговаряща на счетоводни записвания и/ или разходи несвързани с дейността. Счита, че неправилно са възприети и интерпретирани фактите, установени по отношение на правомощията и функциите на ревизираното лице към дейността на „Разиел ФМ 9“ЕООД и генерираните от него публични задължения. Твърди, че ревизираното лице не може да носи отговорност само на база подадена от управителя на ТД декларация без да е налице проведено ревизионно производство, тъй като неблагоприятно декларирани факти обвързват само автора на декларацията и в тази връзка възразява срещу процедурата. Твърди, че в ревизионната преписка липсват каквито и да било доказателства, че РЛ Е. В. е бил съпричастен по какъвто и да било начин към изготвянето и подаването на ГДД за 2022 г. с вх. № 1800И0517362/ 28.06.2023 г. на „Разиел ФМ 9" ЕООД и тя няма доказателствена сила по отношение на него с оглед на твърдяните установявания в рев.производство. В тази връзка са и развити доводи за допуснато съществено нарушения на административнопроизводствените правила, а именно въпреки поискване не е представена ГДД по чл.92 от ЗКПО, годишен отчет за дейността за 2022г. до НСИ. Сочи се, че всички публични задължения на „ Разиел ФМ 9“ ЕООД, за които е ангажирана отговорността му по чл. 19 ал.8 ДОПК са установени с подадени декларации по чл.105 ДОПК, без анализиране на финансовия резултат на основното задължено лице, без анализ на движения по сметка 702 и 304 и при непризнаване на разходи, липса на собствени мотиви на решаващия орган, смесване на понятия и правни институти. Твърди, че задълженията на дружеството е следвало да бъдат установени с РА, дори и по реда на чл.122 ДОПК и едва след това евентуално да бъдат му вменени като отговорност. Подчертава, че не е доказано, че ТД е било неплатежеспособно към датите на извършените тегления и разплащания, което изключвало хипотезата на „скрито съучастие с неплатежеспособен длъжник“, както и липсвали доказателства за участието на РЛ в управлението на дружеството. Твърди неправилно смесване на понятията “скрит пълномощник “и „ скрито съучастие“ и противоречива интерпретация на установени взаимно изключващи се фактически констатации, до степен на неясност коя от хипотезите на чл.19 ДОПК се визира и необосновано презюмиране на „ недобросъвестност“ само на база свързаност на лица.

На следващо място сочи, че в приключилото спрямо управителя на ТД ревизионно производство по реда на чл.19 ал.2 ДОПК липсват твърдения за скрито съучастие и защо цялата сума не е търсена като солидарна отговорност на управителя. Подчертава, че в ревизирания период „ Разиел ФМ 9“ ЕООД е развивало стопанска дейност като е изкупувало диворастящи трюфели от физически лица-събирачи без да се подписват документи за получени от тях пари, поради тяхно нежелание, като изкупените трюфели били препродавани на едро на търговци в ЕС чрез реално осъществени ВОД, като са налице счетоводни записвания по съответните дебит и кредит. Твърди, че с оглед датата на подаване на ГДД неплатежоспособността на „Разиел ФМ 9" ЕООД е настъпила едва след 28.06.2023 г., когато дължимия корпоративния данък е бил предварително установен с подаване на ГДД за 2022 г., и е станал изискуем като неплатен в законоустановения срок. Сочи, че нормата на чл. 19, ал.8 от ДОПК, изисква действия на скрито съучастие с неплатежоспособно лице, но към момента на последното разпореждане с активи на дружеството от страна на Е. В., дружеството не е било неплатежоспособно. Твърди се, че срещу сумите, които е изтеглил от банковите сметки на „ Разиел ФМ 9“ ЕООД в ТБ“ Юробанк България“ по силата на даденото му пълномощно, са постъпвали трюфели, които са били продавани от името и за сметка на дружеството и срещу тях са постъпвали суми от продажбата, формиращи приходи, т.е изтеглените суми са били за разплащане при призната дейност по изкупуване на трюфели и ВОД с тях и дружеството не било неплатежеспособно. Потвърждава, че е представил ПКО за вноска по каса, които неправилно не били зачетени поради липса на реквизити. Поддържа тезата, че изтеглените парични средствата на дружеството не са били за негови лични нужди, а за обслужване на дейността на дружеството, осигуряваща му приходи, поради което не е налице „недобросъвестност“. Липсвали доказателства, че е сключвал търговски сделки, не е подписвал договори, бил е назначен по трудов договор като “склададжия“ и не е подавал данъчни декларации на дружеството, не е бил запознат с декларираните задължения, което изключвало хипотезата недобросъвестност само на база „свързани лица“ и на „скрито съучастие с неплатежеспособен длъжник“, като оспорва извода че изтеглените суми от банковата сметка на ТД са с характер плащане в пари от имуществото на ЕООД , представляващо скрито разпределение на печалба или девидент, с които имуществото на ДЗЛ е намаляло.

В съдебно заседание и в писмени бележки сочените основания се поддържат без искането за нищожност. Позовавайки се на приетата ССчЕ, счита за недоказани изводите на ответната страна. Поддържа се искането за отмяна на РА в цялост. Развиват се подробни съображения за неправилно определена данъчна основа без проведено по отношение на „Разиел ФМ9“ ЕООД ревизионно производство дори по реда на чл.122 ДОПК, като се поддържа тезата, че само въз основа на декларацията по чл.92 от ЗКПО не може да се ангажира отговорността на третото лице поради непротивопоставимост. Анализира се заключението на в.л. и се правят изводи, че няма данни жалбоподателят да е извършил каквито и да било действия за намаляване имуществото на дружеството при възникнали публични задължения, които да са му известни и не може да се търси отговорност по чл. 19 ал.8 ДОПК, тъй като ГДД приключва с данъчна загуба, а съобразно практиката на ВАС скрито разпределение на печалба и дивиденти има при реализирана данъчна печалба, каквато в случая няма. Не се отрича факта на свързаност на лицата, но това не обуславя знанието на Е. В. относно стопанския резултат на „Разиел ФМ 9“ ЕООД. Акцентира, че пълномощното пред банката е дадено по отношение на Е. В. само конкретно за движението на сумите, а по-нататъшното отчитане след получаването им, той извършва като склададжия – материално отговорно лице, и получените квитанции са достатъчно основание да счита, че няма задължения към дружеството. Заключението на вещото лице не сочи Е. В. като причина за намаляване активите на дружеството за периода към 31.12.2022 г., като много ясно е посочено на какви обстоятелства се дължи намалението на стойността на активите спрямо 31.08.2022 г. и от това обстоятелство не може да се прави довод във вреда на жалбоподателя. В жалбата пред директора на ОДОП Варна и в настоящето производство липсват оспорвания относно ангажирането на солидарната отговорност за задължения, произтичащи от дължими и непогасени такива за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от м. 10.2022г. до м.04.2023г., ДОО за осигурители, универсален пенсионен фонд за осигурители и здравно осигуряване за осигурители за периода от м.10.2022г. до м.03.2023г. Развиват се отново съображения относно недоказаност на изискуемите предпоставки по чл.19 ал.8 ДОПК и се иска отмяна изцяло на РА. Претендират се разноски по представен списък.

Ответникът по жалбата – директорът на дирекция " ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли обжалваният РА да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен по мотивите, изложени в решението на решаващия орган. В писмени бележки се акцентира, че РЛ е имало пълен контрол върху дейността на „Разиел ФМ 9“ЕООД, както на база свързаността между лицата и представените писмени доказателства, така и чрез допълнително представени такива и заключението на ССчЕ и счита, че всички предпоставки са доказани. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно материалния интерес .

Съдът установи, че ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си изцяло го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция „ОДОП“ Варна резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална допустимост.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-03001824003830-020- 001/31.07.2024г. /л.2/, издадена от от началник сектор ревизии при ТП на НАП-Варна М. Т. Г., надлежно оправомощен орган по приходите със заповед № Д-10/02.01.2024г. от В. Н.-директор на ТД на НАП Варна и връчена редовно на Е. Д. В. на 05.08.2024г. /л.З/, на когото, в качеството му на лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК, е извършена ревизия, приключила с оспорения РА № Р-03001824003830-091-001/12.11.2024г., издаден от М. Т. Г. - Началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, възложил ревизията, и Е. Н. Г. на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция, ръководител на ревизията/л.897- 903/. , след изготвен РД № Р-03001824003830-092-001/ 30.09.2024 г. от екип от ревизори: Е. Н. Г. - Главен инспектор по приходите(ръководител на ревизията) и П. П. И. - главен инспектор по приходите.