Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3399 от 17.07.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1261/2025
Вид
Определение № 3399
Подписан
17.07.2025
В сила
17.07.2025
Състав
Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.391, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.396, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3399 гр. Варна, 17.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501261 по описа за 2025 година Съдът е сезиран с частна жалба вх. №36361/23.04.2025г. на „Радеви Строй 2000“ ЕООД, ЕИК 206931559, с която се обжалвано частично определение №2025/13.02.2025г. по ч.гр.д.№ 1800/2025г. на Варненски районен съд, с което в полза на М. А. Т., ЕГН **********, е допуснато обезпечение бъдещите й осъдителни искове срещу дружеството – жалбоподател, в частта му досежно допуснатата обезпечителна мярка „запор на вземане, което бъдещият ответник има към „Пилотска станция Варна - П“ ЕООД, ЕИК 103088490“.

Основното оплакването се свежда до прекомерност на наложените обезпечителни мерки като се твърди, че само в една от банковите сметки наличността е достатъчна и покрива по размер обезпечените искови претенции. Иска се от въззивния съд да отмени определението в обжалваната му част.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от насрещната страна – молител в обезпечителното производство М. Т., чрез процесуален представител адвокат В. П.-Д., ШАК, е депозирано писмено възражение. Като сочи, че направените до този момент разходи по всички производства, които ищцата е предявила във връзка със защитата на правата си по съдебен ред (обезпечително, исково, производство по обезпечаване на доказателствата), възлизат на 5 090 лв., а е гарантирано само основното й вземане за 26 272,80 лв., счита, че при евентуална отмяна на втората обезпечителна мярка вземането й за разноски по образуваните дела ще остане необезпечено. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

Видно от данните по делото, длъжникът „Радеви Строй 2000“ ЕООД, ЕИК 206931559, гр. Варна е бил уведомен за налагане на допуснатите от съда обезпечителни мерки на 14.04.2025г. С оглед на това и предвид датата на 1 постъпване на частната жалба – 23.04.2025г., следва да се приеме, че същата е депозирана в преклузивния едноседмичен срок по чл.396, ал.1 от ГПК.

Частната жалба е подадена от ответника в обезпечителното производство, срещу съдебен акт, чието обжалване е изрично посочено в закона - чл.396, ал.1 от ГПК.

От данните по ч.гр.д.№ 1800/2025г. на ВРС се установява, че в дадения едномесечен срок молителят е депозирал искова молба, с която е заявил за съдебна защита обезпечените бъдещи искове. С оглед на това за ответника – настоящ жалбоподател е налице правен интерес да обжалва допуснатото спрямо него обезпечение.

При тези фактически констатации въззивния съд приема подадената частна жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се преценява и за основателна.

По молба на М. А. Т., ЕГН **********, с определение №2025/13.02.2025г. по ч.гр.д.№ 1800/2025г. сезираният Варненски районен съд е допуснал обезпечение на бъдещите й осъдителни искове срещу „Радеви Строй 2000“ ЕООД, ЕИК 206931559, с правно основание чл.55, ал.1, предл.3то ЗЗД, във вр. с чл.87 ЗЗД за връщане на сумата 12 201 лева като платена на отпаднало основание с оглед развалянето на сключения между страните неформален договор за изработка от м. ноември 2023 г., и с правно основание чл. 92, във вр. с чл. 262, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 14 071,80 лева договорена неустойка, чрез налагане на обезпечителни мерки запор върху банковите сметки на длъжника във всички банки и банкови клонове, действащи на територията на Република България, и запор върху вземането му от „Пилотска станция Варна - П“ ЕООД, ЕИК 103088490, до общия размер на бъдещите претенции от 26 272,80 лева. Обезпечението е допуснато в хипотезата на чл.391, ал.2 ГПК като е определена парична гаранция в размер на 2 600 лева, внесена от молителя.

От представените с настоящата частна жалба писмени доказателства се установява, че към 14.04.2025г. (датата, на която длъжникът е уведомен от ЧСИ за наложените обезпечителни мерки) наличността само в една от запорираните сметки е 26 282,76 лева, която сума покрива напълно общият размер на обезпечените искови претенции. Съобразявайки този факт, който съобразно и разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК следва да се вземе предвид при преценката на обезпечителната нужда, съдът намира, че с допуснатата обезпечителна мярка „запор върху всички банкови сметки на длъжника във всички банки“ заявеният кредиторов интерес е обезпечен в достатъчна степен.

Допускането и на втората обезпечителна мярка - запор на вземанията на длъжника от трето лице, се явява прекомерно спрямо размера на бъдещите искови претенции на кредитора, неоправдано ограничаваща имуществената сфера на длъжника

Неоснователно е възражението на молителя, че всички допуснати в негова полза обезпечителни мерки следва да бъдат запазени, тъй като същите 2 следва да обезпечават и сторените разноски в инициираните за защита на правата му съдебни производства. Предметът и обемът на дължимата от съда защита и съдействие се определя от молителя в обезпечителното производство. Видно от съзиралата компетентния районен съд молба, искането на молителя е ограничено в допускане на обезпечение на две бъдещи претенции – за връщане на част от платените суми по договор за изработка с оглед неговото разваляне от възложителя и за заплащане на договорената неустойка в размери съответно 12 201 лева и 14 071,80 лева. Ето защо произнасянето, което дължи съда е ограничено само по отношение на тези искови претенции. Всякакви други обусловени от тези искове претенции на молителя са извън предмета на това обезпечително производство по чл.390 ГПК. Същите биха могли да бъдат заявени от молителя за защита в рамките на образуваното вече исково производство по реда на чл.389 ГПК.

По изложените съображения съдът приема, че обезпечението на посочените главните бъдещи осъдителни претенции на молителя М. А. Т., ЕГН **********, е обосновано и достатъчно чрез налагане само на първата обезпечителна мярка. По отношение на допускането и на втора обезпечителна мярка, обезпечението се преценява като прекомерно, съответно неоснователно. Това налага частична отмяна на обжалваното определение, съответно частично обезсилване на издадената на молителя обезпечителна заповед.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №2025/13.02.2025г., постановено по ч.гр.д.

№1800/2025г. на Варненски районен съд, в частта му, с която е допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове на М. А. Т., ЕГН **********, от град Варна, срещу „Радеви Строй 2000“ ЕООД, ЕИК 206931559, със седалище град Варна, с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. чл.87 ЗЗД, за заплащане на сумата 12 201 лева, представляваща сума, подлежаща на връщане като платена на отпаднало основание по развален неформален договор за изработка от м.11.2023 г., както и с правно основание чл. 92 вр. чл.

262, ал.2 ЗЗД, за заплащане на сумата от 14071,80 лева - неустойка по неформален договор за изработка от м.11.2023 г., чрез налагане на обезпечителна мярка „запор върху вземане, което бъдещият ответник има към „Пилотска станция Варна - П“ ЕООД, ЕИК 103088490“, до достигане на общия размер от 26272,80 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №13645/13.02.2025г. по описа на ВРС, на М. А. Т., ЕГН **********, с адрес ***********, за допускане на обезпечение на бъдещи осъдителни искове спрямо „Радеви Строй 2000“ ЕООД, ЕИК 206931559, със седалище град Варна, с правно основание чл.55, 3 ал.1, пр.3 ЗЗД вр. чл.87 ЗЗД, за заплащане на сумата 12 201 лева, представляваща сума, подлежаща на връщане като платена на отпаднало основание по развален неформален договор за изработка от м.11.2023 г., както и с правно основание чл. 92 вр. чл. 262, ал.2 ЗЗД, за заплащане на сумата от 14071,80 лева - неустойка по неформален договор за изработка от м.11.2023 г., чрез налагане на обезпечителна мярка „запор върху вземане, което бъдещият ответник има към „Пилотска станция Варна - П“ ЕООД, ЕИК 103088490“.

ОБЕЗСИЛВА издадената обезпечителна заповед по определение №2025/13.02.2025г., постановено по ч.гр.д. №1800/2025г. на Варненски районен съд, само в частта й, с която е допуснато обезпечение чрез налагане на „запор върху вземане, което бъдещият ответник „Радеви Строй 2000“ ЕООД, ЕИК 206931559, със седалище град Варна има към „Пилотска станция Варна - П“ ЕООД, ЕИК 103088490“.

ДА СЕ ВДИГНЕ наложения по издадената обезпечителна заповед по определение №2025/13.02.2025г., постановено по ч.гр.д. №1800/2025г. на Варненски районен съд, ЗАПОР върху вземане, което бъдещият ответник „Радеви Строй 2000“ ЕООД, ЕИК 206931559, със седалище град Варна има към „Пилотска станция Варна - П“ ЕООД, ЕИК 103088490.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4