Решение № 1108 от 11.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1108 гр. Варна, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20233100501302 по описа за 2023 година

Образувано е по молба с вх. № 20718/25.08.2023 г., подадена от Б. Д. Б., в която e отправено искане за изменение в частта за разноските на Решение № 930 от 24.07.2023 г. по настоящото дело. Твърди се, че не са присъдени в цялост претендираните разноски пред ДРС и ВОС, в частност тези за адвокатско възнаграждение, което (според изразеното становище на страната) се дължи за всеки от исковете поотделно. Моли се съда да измени решението, като на молителя бъдат възстановени разноските до размера съгласно представените пред първа и втора инстанция списъци по чл. 80 от ГПК.

Въззивникът, чрез процесуания си представител е подал и молба с вх. № 21311/04.09.2023 г. с искане за поправка на допусната очевидна фактическа грешка, евентуално съдът да допълни по реда на чл. 250 от ГПК Решение № 930 от 24.07.2023 г. по настоящото дело, като се произнесе по претенцията за законна лихва върху главницата, присъдена по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от датата на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

Насрещната страна не е изразила становище по молбите в предоставените ѝ срокове.

За да се произнесе настоящият състав съобрази:

Молбите са депозирани в законния срок и изхождат от надлежна страна, поради което са процесуално допустими.

Въззивният съд с Решение № 930 от 24.07.2023 г. е отменил Решение № 45/21.03.2023 г., постановено по гр.д. № 829/2022 г. по описа на Районен съд - Девня, III състав В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на Б. Д. Б. против ОУ „Васил Левски“, с.

Михалич, община Вълчи дол с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване за незаконно на уволнението извършено със заповед № РД-10-288/07.06.2022г., 1 за възстановяване на длъжността която е заемал преди това и за изплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 6213.34 лева за периода от 08.06.2021 г. до 08.12.2021 г., като вместо него е постановил, че ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на Б.

Д. Б., извършено със Заповед № РД-10-288/07.06.2022 г. на Директора на Обединено училище „Васил Левски“, с. Михалич, община Вълчи дол на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ – със завръщане на замествания на работа, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Б. Д. Б. на заеманата до уволнението длъжност „Учител в прогимназиален етап на образованието” в ОУ „Васил Левски“, с. Михалич, община Вълчи дол, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и ОСЪЖДА Обединено училище „Васил Левски“ ДА ЗАПЛАТИ на Б. Д. Б. сумата от 6213.34 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа и за получаване на по-ниско възнаграждение при новия работодател за периода от 08.06.2022 г. до 08.12.2022 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ. ОБЕЗСИЛИЛ е Решение № 45/21.03.2023 г., постановено по гр.д. № 829/2022 г. по описа на Районен съд - Девня, III състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Б. Д. Б. против ОУ „Васил Левски“, с. Михалич, община Вълчи дол с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 3 от КТ за разликата над сумата от 6213.34 лева до пълния размер на претенцията от 9 744.96 лева и ПРЕКРАТИЛ производството в тази му част, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК.

ВОС е осъдил Обединено училище „Васил Левски“ ДА ЗАПЛАТИ на Б. Д. Б., както следва: сумата от 2424 лева с вкл. ДДС – разноски за първоинстанционното производство и сумата от 1788 лева с вкл. ДДС – разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на съдебната власт, както следва: сумата от 708 лева – държавна такса и разноски в първоинстанционното производство и сумата от 204.27 - държавна такса за въззивно обжалване, на осн. чл. 78, ал.

6 от ГПК.

По молбата с правно основание чл. 248 от ГПК:

Съгласно редакцията на чл. 2, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. МРАВ (ДВ, бр. 84 от 2016 г.) адвокатското възнаграждение се определя за всяка инстанция и за всеки иск поотделно, а с допълнение в ал. 5, публикувано в ДВ бр. 88 от 2022 г. е добавено, че няма значение каква е формата на съединяване на исковете.

Съгласно трайната практика на ВКС, която остава непроменена и след изм. и доп. ДВ бр. 88 от 2022 г. на Наредба № 1/2004 г. МРАВ /определение № 151/09.05.2016 г. по гр. д. № 5951/2015 г., III г. о., определение № 821/23.12.2015 г. по гр. д. № 5438/2015 г., IV г. о., определение № 732/28.06.2017 г. по гр. д. № 5545/2016 г., IV г. о., определение № 240/19.08.2020 г. по гр. д. № 3430/2019 г., III г. о., определение № 91/02.04.2020 г. по гр. д.

№ 2350/2019 г., IV г. о., определение № 307/28.02.2023 г. по ч. гр. дело № 4304/2022 г., IV Г.О. на ВКС и др./ минималното възнаграждение при обективно съединяване на искове за отмяна на уволнението, възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа се определя, както следва: на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ - общо една минималната месечна заплата за съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ; и по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата - за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, съобразно материалния интерес.

В настоящия двата иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са съединени, поради което и както правилно е постановил ВОС и е мотивирал решението си 2 на ищецът (въззивник в настоящото производство) се дължат разноски за едно възнаграждение за защитата по двата иска, както и едно за защитата по иска за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа. Тъй като исковете са били предмет на разглеждане от първа и въззивна инстанция основателно се иска присъждане на разноски за всяка от тях с оглед изхода на спора. Размерът им също е изчислен правилно от окръжния съд, подробно описан в мотивите към решението. Съобразявайки датата на сключване на договорите за правно обслужване – 08.08.2022 г. и 02.05.2023 г., в които са уговорени възнагражденията в полза на процесуалния представител, както и техния размер – за всеки от исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 от КТ в размер на минималната работна заплата за страната /710 лева за 2022 г. и 780 лева за 2023 г./, същите не надвишават минимума, установен в чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/2004 г. за МРАВ (в редакции: ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г. и ДВ бр. № 88 от 04.11.2022 г. ).

С оглед изложеното не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските, а молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК следва да се остави без уважение.

По молбата на страната за присъждане на законна лихва върху обезщетението за оставане без работа:

Допълване на решението по чл. 250 от ГПК страната може да поиска ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права. Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет.

Липсата се изразява в част от спорното право или до допълнителни на него искания, като лихви, плодове и т. н. За разлика от допуснатата очевидна фактическа грешка, при която съдът е изразил воля в мотивите към решението, но не я е обективирал в диспозитива или е направил грешка при отразяването , при непълното решение - липсва изобщо воля относно съответното искане.

В решението на въззивния съд не е разглеждано искане по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху паричното вземането по иска с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 3 от КТ. Поради това съдът приема, че е сезиран с искане за допълване на Решение № 930/24.07.2023 г., на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК.

Видно от петитума на исковата молба ищецът е направил искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението за времето, през което същият в качеството си работник е останал без работа, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Искането, обаче не е включено в доклада на първоинстанционния съд, нито същият се е произнасял по него в решението си. Не е отправяно искане по чл. 250 от ГПК към първоинстанционния съд с оглед непроизнасяне по претенцията с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Още повече, че процесуалният закон не предвижда производството по допълване на съдебно решение да се инициира служебно от съда /за разлика от това по чл. 247 от ГПК/, а това става само по изрично искане на страната.

Във въззивната жалба липсват оплаквания в тази насока, поради което и претенцията за законна лихва не е част от предмета на делото. Посочването на страница 2-ра от мотивите към решението на ВОС е изложение на петитума на исковата молба, без акцесорния иск да е приет за разглеждане от въззивния съд, той не е включен във въззивния контрол. Ето защо окръжният съд се е произнесъл по целия предмет на обжалване и молбата се явява неоснователна.

Поради по-горе изложените доводи съставът счита, че в решаващия акт на ВОС не е допусната и очевидна фактическа грешка, като се има предвид, че съдът не е изразил воля относно искане за присъждане на законна лихва върху главницата по чл. 344 ал. 1, т. 3 от КТ, която на свой ред да е пропуснал или погрешно отразил в диспозитива на решението си.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ: в

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 20718/25.08.2023 г., подадена от Б. Д. Б., която e отправено искане за изменение в частта за разноските на Решение № 3

930/24.07.2023 г., постановено по в. гр. дело № 1302/2023 г. по описа на ВОС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 21311/04.09.2023 г. от Б. Д. Б., с която е отправено искане за поправка по реда на чл. 247 от ГПК, а в евентуалност за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на Решение № 930 от 24.07.2023 г., постановено по в. гр. дело № 1302/2023 г. по описа на ВОС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, с изключение на частта, имаща характер на определение по чл. 248, ал. 1 от ГПК, което подлежи на обжалване в едноседмичен срок с частна жалба пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4