Определение № 1080 от 08.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1080 гр. София, 08.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20258002901502 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Столична община против решение № 204/07.04.2025 г. по т.д.№ 121/2025 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1335/07.10.2024г. на Софийски градски съд, вместо което са уважени предявените от „Еридатранс„ ООД против Столична община искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като Столична община е осъдена да заплати на ищеца сумата от 524 813,17 лева с вкл. ДДС - дължимо, допълнително над заплатеното, възнаграждение за осъществяван от „Еридатранс„ ООД през 2021г. обществен превоз по основна градска автобусна линия № 260, с маршрутен пробег 7050571,66 км., на основание чл. 42, ал. 2 от договор за извършване на обществен превоз на пътници № РД – 56-447/04.06.2001 г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на исковата молба – 31.01.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 147 770,74 лева – обезщетение за забава в издължаване на главницата. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон чл. 20 ЗЗД, досежно даденото тълкуване на чл. 42, ал. 2 от договора на страните и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивният съд е приел, че с разпоредбата е уговорена автоматична промяна на дължимото възнаграждение, чрез индексиране с процента на годишната инфлация, но не е изложил мотиви, с оглед кои принципи на тълкуването по чл. 20 ЗЗД, е достигнал до този извод, освен съображението, че възприемане на противното би довело до икономическа неизгодност на договора за една от страните /ищеца/. От друга страна, в мотивите на отмененото първоинстанционно решение изрично се набляга на клаузата на чл. 65 от договора, за валидност на изготвени единствено в писмена форма 1 споразумения за изменение на договора, както и на обективираните изрично и в писмен вид предходни споразумения на страните, за изменение на дължимото възнаграждение, съгласно чл. 42, ал. 2, пр. първо от договора / допълнителни споразумения от 14.12.2006г. и от 16.05.2009г.. /. Не е отчетено буквалното съдържание на чл. 42, ал. 2 от договора, ползващ модалния глагол „мога“. Не е отчетена практиката за индексация на страните предходно на завеждането на делото - винаги с двустранно подписано споразумение, нито обстоятелството, че в продължителен период от време / след последното индексиране и до момента / ищецът не е съставял фактури за предоставяната услуга, включващи индексирано възнаграждение. Последното обстоятелство въззивният съд изобщо не е коментирал. В евентуалност, касаторът оспорва правилността на извода на съда, за дължимо индексиране на възнаграждението за 2021г. с процентите на годишна инфлация за периода 2009г. – 2018г.. Ако индексирането на възнагражденията се възприеме за договорено като настъпващо автоматично, то ищецът, за да избегне последиците на 3 - годишната погасителна давност за индексираните вземания, би следвало да предявява правото си на всеки три години, считано от последната индексация през 2009г., спрямо годината на индексиране. Като не го е сторил, правото му на индексиране възнаграждението за 2021г., с процентите годишна инфлация за периода 2009г. - 2018г. или до 3 години преди предявяването на настоящия иск, се явява погасено. При това, автоматичното индексиране предполага и съобразяване на периодите на дефлация, което въззивният съд е отказал да стори, изхождайки този път от буквалното съдържание на чл. 42, ал. 2 от договора, но игнорирайки израза „се променя„, който не е равнозначен на „се увеличава“. Дефлацията, като икономическо понятие означава отрицателна инфлация, а НСИ публикува статистически данни за годишна инфлация както с положителен, така и с отрицателен знак. Съдът, обаче, неоснователно е стеснил смисъла на термина „годишна инфлация„ в спорната разпоредба, до съобразяването единствено на положителна инфлация. Видно от заключението на СИЕ, съобразяването на периодите на дефлация би обосновало различен размер на претенцията на ищеца. В евентуалност е въведен и касационния довод за неправилен отказ на съда да приложи последиците на опрощаване, по смисъла на чл. 108 ЗЗД, на вземания от индексиране на възнаграждението за период до 17.08.2015г., на основание отправено от ищеца до ответника писмо рег. № СО15-26007885/17.08.2015г. и предвид изпълнено от ответника условие на опрощаването, съгласно писмото - плащането на сума от 642 253,74 лева дължимо възнаграждение за 2012г., 2013г. и 2015г.. Приложеното индексиране на възнаграждението, с натрупване на процентите годишна инфлация, при това само положителна такава, за продължителен период от време / 2009г. 2021г. /, страната намира за противоречащо на принципа за добросъвестността в търговските отношения, който не допуска „без ограничение във времето да се иска изменение на договора„.

Ответната страна - „Еридатранс„ООД - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, позовавайки се на влязло в сила съдебно решение по идентичен спор между 2 страните, но за предходен период. „Почти идентични случаи„ се твърдят разгледани в решения по гр.д. № 50254/2016г. на ІV г.о. и т.д.№ 268/2017г. на І т.о. ВКС.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :

Ищецът „Еридатранс„ ООД е предявил обективно съединени искове срещу Столична община, с правни основания чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД : 1/ за присъждане на допълнително възнаграждение, за осъществен обществен превоз на пътници през 2021г., съгласно сключен между страните договор РД - 56-447/04.06.2001г., формирано чрез индексиране на основното възнаграждение с процента на годишна инфлация за целия период от действието на договора, след предходна индексация с допълнително споразумение от 2009г. / сборуване на годишните проценти положителна инфлация / и 2/ за присъждане на обезщетение за забава в издължаване на главницата. Ищецът твърди, че уговорената в чл. 42, ал. 2 от договора индексация настъпва автоматично, без да е необходимо водене на преговори и сключване на изрично писмено споразумение за изменение размера на възнаграждението. Относно началния момент на забавата се позовава на чл.

45 от договора.

Ответникът Столична община оспорва твърдението за автоматично приложима индексация, като се позовава на чл. 65 от договора, изискващ задължителна писмена форма за материализиране на измененията му, както и на поведението на ищеца за предходен период, в който не е начислявал автоматично индексиране в издаваните данъчни фактури, а случаите на приложена индексация са били в резултат на водени преговори и подписани споразумения / през 2006г. и 2009г. /. В евентуалност противопоставя възражение за погасено по давност право за индексиране на възнаграждението с процентите годишна инфлация за периода 2009г.– 2018г.. Противопоставя се и възражение, че от лексикалното тълкуване на чл. 42, ал. 2 от договора следва извод, че се касае за промяна на възнаграждението – т.е. и в посока намаление на същото, при наличие на дефлация, а не единствено увеличаването му ,при наличие на инфлация с положителен знак. Съответно, ако би се счело за основателно автоматичното индексиране на възнаграждението за 2021г., с прилагане на процент инфлация, получен от сбора на инфлационните проценти за всички години, в периода 2009г. – 2021г., то следва да бъдат съобразени и периодите на междинна дефлация.

Ответникът се позовава и на отправено от ищеца предложение с писмо рег. № СО 15-2600-7885/17.08.2015г., за опрощаване на всички други задължения на Столична община, изискуеми по договора, за периода 2013г. – 2015г. вкл., при условие, че бъде заплатено възнаграждение за същия период, в размер на 642 253,74 лева. Ответникът твърди, че с изпълнение на условието, доказателства за което представя, е приел предложението за опрощаване, респ. е налице 3 договаряне по чл. 108 ЗЗД, което опрощаване - при възприето право на автоматично изменение на възнаграждението, с процента на годишна инфлация - следва да се приеме, че обхваща индексацията. Оспорва изпадането си в забава, поради неотправена от ищеца покана за заплащане на главницата, предходно на исковата молба.

Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, приемайки че чл. 42, ал. 2 от договора не предвижда автоматично изменение на възнаграждението с процента годишна инфлация, акцентирайки на чл. 65, според който, за всяко изменение на договора страните са уговорили изискуема писмена форма. Проследявайки сключените от страните допълнителни споразумения към договора, за промяна на възнаграждението на превозвача, съобразно годишни проценти инфлация, съдът е приел, че така установената между страните практика, в унисон с предвиденото в чл. 65 от договора, изключва воля за автоматично индексиране, а следва да е резултат от формирано изрично съгласие, материализирано в писмена форма. Съдът се е позовал и на буквалното съдържание на чл. 42, ал. 2 в тази му част, което предвижда възможност, а не задължение за промяна.

Въззивният съд е променил правният резултат, като е приел, че тълкуването на чл. 42, ал. 2 от договора, съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД, обосновава извод за договорена между страните автоматична промяна на възнаграждението, чрез индексиране съобразно годишната инфлация, споделяйки предложената от ищеца методика - определяне на приложимия процент за индексиране, чрез сборуване процентите на годишна / положителна / инфлация за периода 2009г. – 2020г., без съобразяване на периодите на дефлация. Спор относно размера на дължимото основно възнаграждение / без индексирането /, съобразно приетото в първоинстанционното производство заключение на СИЕ, не е пренесен във въззивната инстанция, вкл. с отговора на ответника на въззивната жалба на ищеца.

Чл. 42, ал. 2 от договора има следното съдържание: Цената на км./ пробег за срока, за който се сключва настоящия договор, не може да бъде променяна, освен с годишната инфлация или в случай на увеличаване цената на горивото за една календарна година с над 30 % или ако общото поскъпване на горива, смазочни материали, гуми и резервни части надвиши 50 % от стойността за съответната календарна година.

За да приеме, че клаузата материализира взаимна воля на страните за автоматично изменение на цената при наличие на годишна инфлация, при това само такава с положителен знак, не и при дефлация / установена за 2013г., 2014г. /, въззивният съд се е позовал на формулировката на договорната клауза, без да акцентира върху конкретен израз или дума. Посочил е определяемост на промяната, в първата от трите хипотези на чл.42, ал. 2 / при годишна инфлация /, макар че и за останалите две хипотези за изменение на възнаграждението в същата разпоредба , е приел изводима воля за автоматичното му изменение. Приел е, че сключените предходно писмени споразумения, съгласно чл. 65 от договора, за изменение на възнаграждението поради годишна инфлация, сами по себе си не обуславят 4 извод за противното, а обратно тълкуване би довело до икономическа неизгодност за изпълнителя, да продължи да изпълнява услугата на същата цена, независимо от повишените разходи и дори до възможност да го постави в риск да преустанови изпълнението. Приел е, че чл. 42, ал. 2 е клауза, сключена и в обществен интерес, предвид опасността, без индексация на цената по договора, да се преустанови предоставянето на услугата за превоз на пътници. Позовал се е и на принципа на добросъвестността, който не допуска в едно правоотношение едната страна да се обогатява неоснователно за сметка на другата, като се съблюдава равновесието между правата и задълженията на всяка от страните.