Определение № 3027 от 20.10.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3027 гр. София, 20.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно наказателно дело № 20231100605558 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7, във вр. с ал. 6 от НПК.

Образувано е по постъпила в СРС въззивна частна жалба № 252217/12.09.2023 от Е. И. И. чрез адв. П. К. срещу Определение № 2682, постановено по ЧНД 2321/2023г. по описа на Софийски районен съд, 101-ви състав. С процесното определение жалбата на Е. И. срещу Постановление на СРП от 29.12.2022г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство ЗМ № 556/2021г., по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 49910/2020г., по описа на СРП е била оставена без разглеждане като процесуално недопустима.

Първоинстанционният съд е мотивирал този извод с това, че депозираната от Е. И. жалба изхожда от нелигитимирано да обжалва прокуроското постановление лице.

С настоящата жалба се иска отмяна на определението на СРС, като се излагат аргументи, че независимо от приетата от прокуратурата квалификация на деянието, жалбоподателката се е жалила за извършено престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК, от което тя се явява пострадало лице. А това обстоятелство, от своя страна, й дава право да взема участие в процедурата по издирване, разследване и обжалване в процеса.

Видно от приложените по делото материали по отношение на връчването на първоинстанционния съдебен акт, жалбата е подадена в рамките на законоустановения седмодневен срок, уреден в чл. 243, ал. 7 от НПК. В допълнение, настоящият съд намира, че е сезиран от лице, което е процесуално легитимирано да инициира въззивна проверка на първоинстанционния съдебен акт. В този смисъл настоящият въззивен съдебен състав намира, че жалбата е ДОПУСТИМА, а относно основателността й приема следното:

1

След запознаване с материалите по делото, Съдът намери за установена следната фактическа обстановка:

Досъдебното производство е било инициирано с тъжба на Е. И. срещу Г.Д., в която се моли след проверка на изложените от нея факти да бъде образувано досъдебно производство срещу Г.Д. за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК.

В хода на разследването са били събрани редица писмени доказателства /протоколи по водено в Софийски районен съд гражданско дело за процесното деяние, документи от Столична община – район „Витоша“ във връзка с преустройството на канализационната система на жилищната сграда от страна на Г. Д., доброволно предадени документи от Г. Д. и К.З. и др./, разпити са свидетелите Е. И., Г.Д., Й.Д., Н.К., З.З. и К.З..

С постановление от 29.12.2022г. прокурор от СРП е прекратил досъдебното производство на основание чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, като е счел, че проведеното разследване е довело да извод за несъставомерност на деянието както с правна квалификация по чл. 216 ал.1 от НК, така и по чл. 323 ал. 1 от НК.

Процесното постановление е било обжалвано от Е. И., чрез адв. К. пред първоинстанционния съд, който с определение от 28.04.2023г. е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството, като се е мотивирал с това, че жалбата е била адресирана до СГП, поради което и СРС се явява некомпетентен да разгледа същата, а тя следва да бъде изпратена на СГП за осъществяване на правомощията й по чл. 200 от НПК.

При въззвивен контрол на това определение състав на СГС го е отменил определението и е върнал делото на същия състав за ново разглеждане.

С определение от 14.08.2023г. първоинстанционният съд отново е оставил жалбата без разглеждане, като я е намерил за процесуално недопустима. В мотивната част на определението съдът е изложил доводи относно системното място на чл. 323 в българския Наказателен кодекс, а именно в глава X от Особената част на НК „Престъпления против реда и общественото спокойствие“, като намира, че при самоуправството обект на посегателство са обществени отношения, чрез които гражданите упражняват своите субективни права, но по установения от закона ред. На база на изложено първоинстанционния съд е приел, че в състава на престъпление по чл. 323 от НК не може да има пострадало лице по смисъла на чл. 74, ал.1 от НПК и с оглед на това жалбоподателката не може да се ползва от разпоредбата на чл. 243, ал.4 от НПК.

Настоящият съдебен състав не споделя правните изводи на първоинстанционния съд. В действителност нормата на чл. 323 от НК има за цел да защити обществени отношения, свързани с правото на собственост, а не конкретна личност.

Но не може да бъде игнорирано обстоятелството, че жалбоподателката Е. И. е сезирала районна прокуратура с молба да бъде разследвано извършено спрямо нейно имущество престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК.

Разследващият прокурор, без да назначи стоково оценъчна експертиза, се е позовал на приета такава по гражданско дело № 62064/2020г. по описа на СРС. И като е взел за 2 меродавна стойността на вещта от тази експертиза е изложил в постановлението си за прекратяване мотиви, че ниската стойност на инкриминираната вещ водят до извод за несъставомерност на деянието като престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК. След това е изложил мотиви за липса и на престъпление по чл. 323 ал. 1 от НК.

Въпреки че настоящият въззивен съдебен състав не е сезиран с разглеждане на постановлението за прекратяване на наказателното производство по същество, не може да се игнорира обстоятелството, че това постановление не е влязло в сила. Тоест, наказателното производство, водено по жалба на Е. И. за извършено престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК е висящо. А като такова, по същото все още има пострадало лице в лицето на инициатора на производството.

Поради гореизложено Съдът намира, че жалбоподателката Е. И. притежава качеството на пострадало лице и е процесуално легитимирана да обжалва прокурорското постановление за прекратяване на досъдебното производство. В този смисъл въззивната частна жалба на жалбоподателката Е. И. срещу определението на СРС е основателна и определението на СРС, с което е оставил без разглеждане подадената от същата жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство на прокурор от СРП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд, който следва да разгледа жалбата по същество като изхождаща от лице, имащо право на обжалване по чл. 243, ал. 4 от НПК и след анализ на събраните доказателства, възприетата фактическа обстановка и изложените мотиви в прекратителното постановление да прецени налице ли са основания за прекратяване на досъдебното производството.

По изложените съображения и на на правно основание чл. 243, ал. 7, във вр. с ал. 6 от НПК, Съдът :

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло Определение от 14.08.2023г. по НЧД 2321 по описа за 2023г. на СРС, НО, 101 състав, с което жалбата на Е. И. И., подадена чрез адв. П. К. срещу Постановление на СРП от 29.12.2022г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство ЗМ № 556/2021г., по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 49910/2020г., по описа на СРП е била оставена без разглеждане.

ВРЪЩА делото на същия съдебен състав при СРС за разглеждането му по същество.

3

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4