Решение № 755 от 11.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 755 гр. Пловдив, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Бранимир В. Василев

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20245300500435 по описа за 2024 година

Обжалвано е Решение № 5157/20.12.2023г. на Пловдивския районен съд, ІV.ти брачен състав, постановено по гр. дело №15116/2022г. в частта, с която се постановява, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата П. Г. С., ЕГН ********** предоставя упражняването на родителските права спрямо родените от брака малолетни деца, а именно: Х. С. С., родена на *****.2015 г., с ЕГН ********** и Г. С. С., роден на *****.2020 г., с ЕГН **********, на бащата С. Х. С., ЕГН ********** и определя местоживеенето на децата при бащата. определя режим за осъществяване на лични отношения между децата Х. С. С., родена на *****.2015 г., с ЕГН ********** и Г. С. С., роден на *****.2020 г., с ЕГН ********** и майката П. Г.

С., ЕГН **********, както следва: Всяка втора и четвърта седмица от месеца, от вторник от 16:00 часа до неделя в 18:00 часа, с преспиване на децата в дома на майката;

За първа седмица от месеца се счита седмицата, в която и събота и неделя носят дати от съответния месец.- два пъти по 15 дни през лятото /т.е. през месеците юни, юли и август/, които не съвпадат с времето, определено от бащата за почивка с децата;

Бащата се задължава до 31-ви май на всяка календарна година да уведоми майката за времето, през което ще ползва платения си годишен отпуск. Ако не стори това до уречения ден, то майката има право да определи в кои дни от летния период ще бъде с децата и да уведоми за това бащата до 5-ти юни на всяка календарна година. За времето когато бащата ще ползва определеното от него време за почивка с децата, майката няма да се ползва от определения й режим на лични отношения с децата всяка втора и четвърта седмица от месеца;- По време на Коледните празници на всяка нечетна календарна година, за времето от 10:00 ч. на 24-ти декември до 18:00 ч. на 29-ми декември, а за същия период от време през четните календарни години децата ще бъдат при бащата;- По време на Новогодишните празници на всяка четна календарна година, за времето от 10:00 ч. на 29-ти декември на съответната четна календарна година до 18:00 ч. на 2-ри януари на следващата нечетна календарна година, а за същия 1 период от време през нечетните календарни години децата ще бъдат при бащата;- По време на Великденските празници на всяка четна календарна година - първите два дни, считано от 10:00 ч. на Разпети петък до 10:00 ч. на Велика неделя, а за същия период от време през нечетните календарни години децата ще бъдат при бащата;- По време на Великденските празници на всяка нечетна календарна година - вторите два дни, считано от 10:00 ч. на Велика неделя до 10:00ч. Велики понеделник, а за същия период от време през четните календарни години децата ще бъдат при бащата;- Рождените и имените дни на децата – майката има право да бъде с децата по 4 часа от деня с децата и се ОСЪЖДА майката П. Г. С., ЕГН ********** да заплаща на детето си Х. С.

С., родена на *****.2015 г., с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител С. Х. С., ЕГН ********** издръжка в размер на 200 лева /двеста лева/ месечно, начиная от датата на влизане в сила на настоящото решение до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на други причини, водещи до промяна или прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане, както и на детето си Г. С.

С., роден на *****.2020 г., с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител С. Х. С., ЕГН **********, издръжка в размер на 200 лева /двеста лева/ месечно, начиная от датата на влизане в сила на настоящото решение до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на други причини, водещи до промяна или прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят П. Г. С. моли съда да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което прекрати брака по взаимна вина на съпрузите, да предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца на майката; да определи режим на свиждане на бащата с децата всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00 ч. до 18.00ч., както и двадесет дни през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката и се определи издръжка на по 250лв. месечно за всяко едно от децата платими до 30 -то число на всеки месец, а също така съдът да постанови семейното жилище в гр. ***** да се предостави на жалбоподателката и малолетните ú деца. Претендира разноски.

Въззиваемата страна С. Х. С. моли съда да потвърди обжалваното решение.

Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Страните са сключили граждански брак на *****.2012г. в гр. *****, като са родители на родените по време на брака деца Х. С. С. – на *****.2015г. и Г. С. С. роден на *****.2020г.

По въпроса за вината: Жалбоподатеката твърди, че неправилно районния съд е достигнал до извода, че единствено тя има вина за прекратяване на брака между страните, като не са обсъдени сочените от нея брачни провинения осъществени от насрещната страна, а именно игнорирането като брачен партньор, болезнена ревност, следене, ровене в личните вещи и агресивно поведение, изразяващо се рязане на дрехи и скандали.

Доказателства в тази насока не са ангажирани, особено за първото основание – 2 ингорирането като брачен партньор. Напротив, събрани са доказателства, и те не се оспорват от въззивницата, че тя е игнорирала съпруга си като е създала и поддържала извъбрачна връзка с лице на име С..

Доказателства в тази насока не са ангажирани, особено за първото основание – ингорирането като брачен партньор. Напротив, събрани са доказателства, и те не се оспорват от въззивницата, че тя е игнорирала съпруга си като е създала и поддържала извъбрачна връзка с лице на име С., което също не се оспорва от жалбоподателката, дори се признава пред експертът психолог (л. 149), макар да уточнява, че връзката ú със С. била само приятелска. Съществуването на такава връзка е нормално да провокира известна ревност у брачния партньор, като преглеждане на електронната кореспонденция на съпругата си и да се заинтересува как прекарва времето, когато тя не е вкъщи. Няма доказателства за агресивно поведение от страна на С. С. по отношение на съпругата си с изключение на един момент, след като е разбрал за проведен между П. и С. нецензурен разговор, е избухнал както сам въззиваемият споменава в насрещната си искова молба, но това може да се приеме за нормална реакция на наранен съпруг.

Относно вината на съпругата следва да се имат предвид показанията на свидетеля Д., който макар и да е съпруг на сестрата на С. съдът ги кредитира, защото не противоречат на останалите събрани доказателства, като този свидетел установява комуникация между П. и С., които обсъждат свои съвместни панове.

Изложеното налага извода, че посочените в жалбата брачни провинения остават недоказани и поради това вина за разстройството на брака има единствено съпругата.

По отношение на родителските права.

Както е посочено в б. „л“ от ППВС № 1/12.11.1974г., което не е загубило своята сила, вината за дълбокото разстройство на брака е без правно значение за упражняването на родителските права. В настоящия казус това означава, че установената от съпругата извънбрачна връзка сама по себе си не може да обоснове предоставяне упражняването на родителските права на бащата. Това поведение на жалбоподателката обаче следва да се преценява като част от съвкупността от обстоятелства, които имат значение при избор на родителя, на когото следва да се предоставят родителските права.

От показанията на свидетелката Б. се установява, че майката се грижи за децата като пазарува, плаща сметки, осигурява ученическата униформа на Х.. Тази свидетелка, както и свидетелката П. и свидетелят П., който е баща на въззивицата установяват, че майката е взимала болнични при заболяванията на децата.

Свидетелите Д., Б. и Д. установяват, че децата познават приятеля на майка им – С., който е посещавал и жилището на семейството и е осъществявал контакт с децата, но те не установяват как това се отразява на психиката на двете деца и изобщо не 3 установяват, че те го приемат добре. От показанията на Д. и Д. става ясно, че майката повишава тон (крещи) на децата си, които съдът кредитира, защото съответства на установеното от вещото лице Д. при психологическото интервю с Х. С., при което детето, без да е задаван нарочен въпрос към нея споменава, че майка ú крещи и понякога ги удря (очевидното детето има предвид нея и братчето ú) – л. 146 от делото на районния съд. В същото време за баща си казва, че той никога не крещи и не удря.

Освен това вещото лице установява, че Х. е силно привързана към баща си, а Г. – към майка си, като привързаността на момчето експертът обяснява с малката му възраст.

Към обстоятелствата, които са от значение за при решаването на въпроса за родителските права, следва да се има предвид и това, че бащата живее в стаята с двете деца, което означава, че той много активно присъства в живота им и очевидно това се приема много добре от децата.

Свидетелят Д. установява отсъствия на П. от дома, без ясна причина и затова С. е водил децата в гр. *****, за да не търсят майка си. А бащата няма такива отсъствия.

Всичко изложено дотук налага извода, че макар и двамата родители да се грижат еднакво добре за децата, както и да притежават много добри родителски умения, упражняването на родителските права следва да се предоставя на бащата, тъй като той е малко по – всеотдайния родител, при който няма негови лични интереси, които да се конкурират с интересите на децата. Той е по – уравновесеният и ангажирания с децата родител. При майката не е така. Нейният личен житейски избор да ориентира живота си към друг мъж, понякога измества интересите на децата, които са основният критерий за избор на родителя, който ще упражнява родителските права. След като към настоящия момент не установено, че децата и най – вече малолетната Х. приема майка ú да споделя живота си с друг мъж, различен от баща ú, то това обстоятелство е още един аргумент в подкрепа на извода, че родителските права следва да се предоставят на бащата. Към тази група аргументи следва да се отчете и по – голямата привързаност на Х. към бащата, което се признава и от майката в заключението на вещото лице Д. - л.

152, а това, че малолетния Г. е по – привързан към майка си вещото лице психолог обосновава с ниската му възраст и доколкото според експертът случващото се с неговите родители е неразбираемо за него и затова не предизвиква безпокойство, то упражняването на родителските права от бащата не може да се очаква, че ще стресира детето. Подходът на възпитание при бащата също е са предпочитане, защото той не им крещи и не ги удря, за разлика от майката.

След като родителските права се предоставят на бащата местоживеенето на децата следва да се определи при него, а на майката съдът ще определи максимално разширен режим на лични отношения с децата, а именно този посочен в обжалваното решение.

4

Като е достигнал до същите правни изводи и е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата и е предоставил упражняването на родителските права на бащата, постановил е позлването на семейното жилище на бащата и е определил е местоживеенето на децата да е при баща им, като е определил разширения режим, указан в диспозитива на решението, районният съд е постановил правилно решение, което в тази част следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото въззивницата следва да заплати на въззиваемия разноските направени пред настоящата инстанция в размер на 1000лв.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5157/20.12.2023г. на Пловдивския районен съд, ІV.ти брачен състав, постановено по гр. дело №15116/2022г. в частта, с която се постановява, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата П. Г. С., ЕГН ********** предоставя упражняването на родителските права спрямо родените от брака малолетни деца, а именно: Х. С. С., родена на *****.2015 г., с ЕГН ********** и Г. С. С., роден на *****.2020 г., с ЕГН **********, на бащата С.