Присъда № 192 от 23.06.2026, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 192/23.06.2026 г. по НЧХД № 900 по описа за 2025 година на Варненския районен съд, наказателна колегия

На 04.03.2025год. в РС-Варна е постъпила частна тъжба вх.№ 19724 о т П.Д.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., обл. Р., ул. „***, депозирана чрез повереник –адв. П. Е. Б. от АК-Перник срещу Г.Н.Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ул. „***, с оглед данни за обстоятелства на престъпление, което се преследва по частен ред.

Въз основа на нея и съгласно чл.247, ал.1, т.2 от НПК, на 05.03.2025г. е образувано производството по настоящото НЧХД.

С разпореждания на съдията-докладчик от 10.03.2025г. на частния тъжител, е дадена възможност в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да приведе частната тъжба в съответствие с разпоредбата на по чл.81, ал.1 от НПК като посочи по ясен, недвусмислен и категоричен начин обстоятелствата на престъплението, което се претендира досежно времето, мястото и начина на извършване на деянията. На 21.03.25г. /в дадения 7- дневен срок/ по делото е постъпило уточнения към тъжба вх.

№26241/21.03.2025г., с което нередовностите на тъжбата са отстранени.

С оглед депозираната частната тъжба, уточнението към нея и предвид разпоредбата на чл.247б, ал.2, т.3 вр.чл.252, ал.4 от НПК, с разпореждане от 24.03.2025г. делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание.

Производството е образувано във връзка с описани в тъжбата обстоятелства на престъпление, което се преследва по частен ред, а именно: престъпление по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което в тъжбата се твърди, че е извършено на в периода от 01.09.2024г. до 06.09.2024г. в гр.Варна от подс. Г.Н.Ц..

В съдебното производство, частният тъжител взе лично участие и се представлява от повереник - адв. П.Б., АК – Перник, който поддържа тъжбата и уточнението към нея. Във фазата по същество на делото адв. Б. сочи, че обвинението е доказано и моли подс. Ц. да бъде призната за виновна. Счита, че от събраните доказателства по делото се доказа по несъмнен и безспорен начин както извършването на инкриминираното деяние от подсъдимата, така и вината й за извършеното престъпление, а именно, че на посочените в тъжбата и уточнителната молба дати тя не е изпълнила съдебното решение, което я задължава да предаде децата на частната тъжитЕ. и същевременно е направила всичко възможно да осуети изпълнението на това съдебно решение, въпреки усилията на П. А. да положи повече от необходимата и дължима грижа да се изпълни това съдебно решение, за да могат нейните внуци да прекарат определеното от съда време заедно с баба си. Счита, че в своите обяснения подсъдимата не отрича настъпилите събития, а напротив даже нейните обяснения потвърждават вината й.

Излага становище, че подсъдимата е имала някакво лично огорчение от поведението на сина на тъжитЕ.та, което според повереника се явява мотив за извършване на престъплението и за непредаването на децата. Повереникът акцентира, че подсъдимата е изисквала ненужни доказателства като писмено нотариално заверено пълномощно и не е положила дължимата грижа да се постарае ако бащата не е имал пълномощно от майка си да вземе децата, да се информира дали маже да предаде 1 децата на бащата. Счита, че умишлено подсъдимата не е вдигала телефона си на частната тъжитЕ., като в периода от 01.09. до 06.09.на процесната година тя е имала възможност във всеки един момент да направи необходимото да предаде децата особено в момента, в който частната тъжитЕ. е отишла лично на мястото в дома на подсъдимата, последната се е постарала да не бъдат предадени децата. Повереникът излага становище, че разпитаните свидетели са потвърдили обвинителната теза такава, каквато е формулирана в тъжбата и спор по фактите няма. По отношение на индивидуализация на наказанието, акцентира, че това не е първото деяние на подсъдимата за такова престъпление. Сочи, че тя е осъдена с Присъда по НЧХД № 3502/2024г. по описа на Районен съд - Варна, потвърдена с Решение на Окръжен съд Варна по ВНЧХД № 953/2025г., както и присъда за същото деяние предмет на разглеждане от Окръжен съд - Варна по ВНЧХД № 434/2026г. Счита, че въпреки произнесените съдебни актове нищо от специалната превенция на наказателното право не е подействало на подсъдимата. Като причина за това изтъква толерантното отношение на институциите към неправомерните действия на подсъдимата.

Повереникът моли да бъде постановена осъдителна присъда, с която да бъде наложено справедлИ. наказание на подсъдимата и същата да бъде осъдена да заплати на частната тъжитЕ. направените разноски съгласно представения договор за правна помощ и останалите направени разноски по делото.

В съдебното производство подсъдимата бе защитавана от двама защитнициадв.В.А. и адв.П.Д., двамата от АК-Варна. Защитникът на подсъдимата- адв. Д., в пренията си по съществото на делото, пледира за оправдателна присъда. Противно на изложеното от представителя на частното обвинение счита, че подсъдимата не е имала никакво умишлено поведение по отношение на деянието, в което е обвинена. Изтъква, че случаят започва на 01.09. в 10.00 часа, когато трябва да се изпълни режима, с директно отиване на бащата на адреса на майката с полиция без никаква причина затова, без да бъде потърсена подсъдимата. Адвокат Д. излага съмнение, че св.Д. С.а е присъствала на инкриминираната дата на адреса на подсъдимата, тъй като тя не била вписана в справките и полицейските документи приложени по делото. Счита, че подсъдимата в обясненията си е потвърдила, че не е предала децата на бащата, но това било сторено, за да защити техния интерес. Излага становище, че децата категорично не са желаели да бъдат предавани на бащата и чрез него те да осъществят режима с баба си, тъй като малко преди това през месец август те неправомерно са били задържани около 40 дена извън действащия режим, били са силно разстроени, изразили са това както пред майката, така и пред св. С. и пред своята баба св. Н..

Счита, че след 19.00 часа на 01.09.24г. нямало никакво искане да продължава да се осъществява режима от 02.09. до 06.09. и по никакъв начин никой не е търсил майката, и не е пожелал да се изпълнява режимът. Счита, че деянието е несъставомерно по повдигнатото обвинение за продължавано престъпление. Защитата в лицето на адв.Д. счита, че обвинението в частната тъжба е неясно формулирано. С тези доводи моли подсъдимата да бъде оправдана.

Защитникът на подсъдимата адв.А. развива пространни аргументи за оправдаване на подсъдимата, които се свеждат до следното:

1. Подсъдимата никога не е имала контакт с частната тъжитЕ., като П. А. никога не е търсила децата лично.

2. Искането на П. А. за установяване на режим на лични отношения с внуците й, според защитата сочи нейната воля за провеждане на такъв режим. Искането за издаване на изпълнителен лист в производството сочи нейното желание за скрепяване 2 с държавна принуда на това изпълнение, но отсъства нейно активно поведение за изпълнение. П. А. някога се е явявала на адреса на майката в гр. Варна, ул. „***, за да вземе децата от майката и да изпълни режима, за който претендира.

3. Обвинението не е представило нито едно доказателство във връзка с проведен телефонен разговор, изпратен ес ем ес или каквато и да е кореспонденция между П. А. и майката за уреждане вземането на децата Д. и С. Ц.и.

4. Спорно е според защитата и дали обвинението е повдигнато за 01.09.2024г. или за 06.09.2024г.

5. В частната тъжба се твърдяло, че г-н Ц. в 10.00 часа е бил на адреса сам, а в разпита му пред съдебния състав, той сочел, че е бил там със св.Д. С.а. Съобразно разпитите на двата патрула - четиримата разпитани полицейски служители били категорични, че установените на адреса лица се висват в карта приложение 7. На първото посещение лицето Д. З. С.а не е установена на адреса, а по второто посещение не е установена нито тя, нито г-н Ц., поради което за защитата, съдът не следва да кредитира показанията им.

6. Относно посоченото в тъжбата обстоятелството, че телефоните на децата Д. и С.

Ц.и са били изключени се сочи, че то остава непотвърдено и недоказано от частната тъжитЕ.. Не са ангажирани доказателства, че същата е правила опити да води разговори с децата и не твърди дори, че им е звъняла, а единствено, че телефоните са бали изключени.

7. Обстоятелството, описано в частната тъжба, че децата спят и че именно подсъдимата се е страхувала да ги предаде на бащата се изтъква като непотвърдено и недоказано обстоятелство.

8. Няма ангажирани справки от мобилни телефони, ангажирани илюстрации на телефонни апарати, някакъв вид кореспонденция, която да показва, че майката не е приела обаждания от П. А., че ги е отхвърлила, че е получила съобщения, на които не е отговорила. Не било доказано, че след 19.00 часа на 01.09.2024г. П. А. повече е посетила адреса на подсъдимата Г. Ц..

9. Подсъдимата имала добросъвестно поведение и положително отношение към правовия ред, няма умисъл за препятстване или осуетяване изпълнението на съдебното решение за разлика от непоследователното поведение на частната тъжитЕ. и реална загриженост от нейна страна. Подсъдимата имала желание да предаде децата на баба им, положила е външни усилия чрез собствена работа с психолог, както и на децата с техен психолог, всички те да продължат да имат положително отношение и поведение спрямо разширения семеен кръг на бившето семейство. Изтъква се, че когато децата през годините са били предоставени на П. А., майката никога не е имала обратна връзка за периода, за който са при нея как са децата, къде се намират, как им минава ежедневието, дали са добре.

С тези и други аргументи, адв.А. счита, че обвинението е изцяло недоказано и моли подс.Г. Ц. да бъде оправдана. Претендира за присъждане на разноски по представения списък, като прави възражения за прекомерност на разноските на частната тъжитЕ., и моли същите да бъдат сведени до минимума в Наредбата за възнагражденията.

Подсъдимата Г. Ц. взе лично участие в съдебното производство. В предоставеното й право на лична защита изтъква, че за нея по всички водени между страните производства най-важно е как се чувстват децата. Акцентира и че в деня, в който е 3 следвало да бъдат предадени на бабата децата са били на адреса. Твърди, че разговаря с тях и полага неимоверни усилия те да продължават да поддържат контакт с баща си и с баба си въпреки всичко, което им се случва.

В последната си дума подс.Ц. изразява желание да бъде оправдана.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Г.Н.Ц. с ЕГН **********, е родена на ***г. в гр. Варна. Тя е българка, има българско гражданство и е с висше образование. Понастоящем е разведена. Работи по трудово правоотношение.

На 29.05.2010г. подс. Ц. и св.Ц. Г. Ц. сключен граждански брак. По време на брака им се родили две деца - Д. Ц. Ц., родена на *** г., и С. Ц. Ц., роден на *** г.

С годините отношенията между съпрузите се влошили и двамата се разделили, а децата останали да живеят при подсъдимата. След фактическата им раздяла, св.Ц. заживял на семейни начала със св.Д. З. С.а. Впоследствие и подсъдимата намерила нов партньор- св.П. Я. С., с когото заживяла на семейни начала.

С Решение №36/06.01.2020г. по гр.д.№9668/2019г. по описа на Районен съд-Варна бракът между съпрузите бил прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство.

Със същото решение било утвърдено споразумение по чл.51 от Семейния кодекс /СК/, съгласно което упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца Д. Ц. и С. Ц. били предоставени на майката Г. Ц., като било определено местоживеенето им при нея на адреса, на който тя пребивавала към моментагр.Варна, ул.“***. Определен бил режим на лични отношения /РЛО/ на бащата Ц. Ц. с децата. Било постановено след прекратяването на брака съпругата да продължи да носи брачното си фамилно име Ц..

След развода отношенията между съпрузите останали обтегнати.

Неразбирателството между бившите съпрузи Ц. и Ц. и липсата на нормална комуникация относно осъществяването на режима на лични отношения с децата станало повод за образуване на редица граждански и наказателни дела в РС-Варна.

Във връзка с тях и по повод депозирани от двамата родители сигнали в Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, децата Д. и С. били обект на множество експертни изследвания от вещи лица, срещи със социални работници и предоставени социални услуги с цел избягване въвличането им в родителския конфликт.