Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 150 от 24.04.2024, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1/2024
Вид
Решение № 150
Подписан
24.04.2024
В сила
24.04.2024
Състав
Росина Николаева Дончева, Адриана Атанасова Велева, Георги Стоянов Мулешков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. София, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Г. Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20241800500001 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 97 /95/ от 15.06.2023 г., постановено по гр.д. № 1361/2021 г. по описа на РС-Самоков, е признато за установено по отношение на А. „П. и.“, че на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД дължи на Застрахователна компания ЗК „Л. И.” АД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. С. ш. №... ЕИК ........., сумата от 117 лева (сто и седемнадесет лева) представляващи изплатено от ищеца ЗК „Л. И.” АД застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане "Каско" полица № ............. със срок на валидност от 03.11.2015 г. до 02.11.2016 год., по щета №

........... на лек автомобил „BMW” 320 ............., настъпила в резултат на ПТП от 13. 10. 2016 год. - попадане на автомобила в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на главен път III 6206 на км 3+200 в посока от град Самоков към село Говедарци, ведно със законната лихва върху сумата 117 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 11. 11. 2020 год., до окончателното й 1 изплащане, за които суми Софийски районен съд, 36-ти състав по частно гр. дело № 55898/2020 година на дата 30. 11. 2020 година е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

На ответника са присъдени разноски в размер на 360 лв. за исковото производство, както и разноските в заповедното производство в размер на 75 лева.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от А. „П. и.“ с доводи за неправилност, незаконосъобразност е необоснованост. Не било доказано наличие на покрит застрахователен риск на евентуалното ПТП. Представеният протокол за ПТП бил в противоречие с чл. 179, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 183 от ГПК и с него не можело да се доказва механизма на ПТП. Излага, че местопроизшествието не било посетено на място от служители на МВР и представения протокол за ПТП няма материална доказателствена сила. Служители на КАТ не били очевидци на произшествието, свидетели на евентуалното ПТП не е имало, няма и изготвен снимков материал на самото препятствие. Заключението на вещото лице не можело да се ползва, тъй като е изготвено на база описаното от водача на МПС. Не били представени и Общите условия за застраховка, актуални към датата на настъпване на ПТП. Водачът не бил тестван за алкохол или други упойващи вещества, не били събрани и доказателства за причиняване на вредите от умишлени действия. Излага, че описаните щети са в резултат на обикновеното ползване на МПС, свързано с индивидуалните качества на водача.

Освен това описаните щети било възможно да настъпят от бордюр или друга твърда неравност по-висока от терена, преминаване през отводнителна шахта на пътя или др. По изложените съображения моли да бъде отменено изцяло решението на РС-Самоков и да бъдат отхвърлени исковете, като претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от З. к. „Л.

И.“ АД, с който жалбата се оспорва. Изразява се становище за неоснователност. Излага подробни съображения, че е налице валидно застрахователно правоотношение между дружеството и собственика на увредения автомобил, изплатено застрахователно обезщетение и противоправно деяние на ответната страна, изразяващо се в бездействие на служителите му да отстранят повреди и препятствия 2 по републиканските пътища. Моли решението да бъде потвърдено.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.

258, ал. 1 от ГПК, от страна, легитимирана да обжалва постановеното от Районен съд - Самоков решение, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

РС-Самоков е сезиран с искова молба от З. к. „Л. И.“ АД срещу А.

„П. и.“, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ, вр. с чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД, с които моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 117 лева (сто и седемнадесет лева) представляващи изплатено от ищеца ЗК „Л. И.” АД застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане "Каско" полица № ............. със срок на валидност от 03.11.2015 г. до 02.11.2016 год. по щета № ........... на лек автомобил „BMW” 320 ............., настъпила в резултат на ПТП от 13. 10. 2016 год. - попадане на автомобила в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на главен път III 6206 на км 3+200 в посока от град Самоков към село Говедарци, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 11. 11. 2020 год., до окончателното й изплащане, за които суми Софийски районен съд, 36-ти състав по частно гр. дело № 55898/2020 година на дата 30. 11. 2020 година е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК, ответника е депозирал отговор, с който оспорва исковете по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени изцяло. Оспорва наличие на причинно-следствена връзка между 3 твърдените щети и настъпилото ПТП.

Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.

Видно е от застрахователна полица № ............. от 02.11.2015 г. за застраховка "Каско" на МПС, че същата има за обект лек автомобил „BMW” 320 ............., като застрахован бил Б. С. Г., а застраховател – ищецът в настоящото производство. Срокът на застрахователното покритие е една година - от 03.11.2015 г. до 02.11.2016 година.

Представени са Общи условия на ищеца за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, съгласно които застрахователят покрива частична щета или тотална /пълна/ щета /загуба/ на застрахованото МПС, при реализиране на застрахователните рискове.

От представения по делото протокол за ПТП № ...... от ......... г. и обективираната в него скица, съставен от пътен полицай и РУ – гр.

Самоков се установява, че на ......... г., водачът П. К. К., управлявайки лек автомобил, „BMW” 320 ............., в посока гр. Самоков към село Говедарци, попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което на МПС се нанасят материални щети - увреждане на предна дясна гума.

Представени са писмените документи, приложени по образуваната при ищеца преписка по щета № ........... /......... г., от които е видно, че били изготвени опис и оценка на щетите.

Видно от платежно нареждане от 26.10.2016 г., ищцовото дружество е изплатило на Б. С. Г. сумата от 117 лева.

Изпратена от ищеца е регресна покана до ответника за заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 117,00 лева.

От заключението на вещото лице по изслушаната съдебноавтотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, се установява, че посочените в протокола за ПТП щети по автомобила от техническа гледна точка се намират в причинно-следствена връзка с начина на настъпване на събитието, описан в протокола за ПТП и могат да настъпят при така описания механизъм на произшествието попадането на автомобила в дупка на пътното платно, както и че 4 необходимите средства за отстраняване на повредите по автомобила по пазарни цени възлизат на 117. 00 лева.

От показанията на свидетеля П. К.К., които като безпротиворечиви и правдиви съдът кредитира изцяло, се установява, че в посока от гр. Самоков към село Говедарци, управлявайки автомобил „BMW” 320 ............., попаднал в необезопасена и необозначена дупки на пътното платно, в резултат на което настъпила щета - спукана гума на автомобила. След инцидента водачът се обадил на органите на КАТ, които съставили протокол за ПТП. С протокола от полицията и със срязаната гума, завел щета при застрахователя, която била изплатена на около 80%.

Други, относими към спора, доказателства не са ангажирани.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи.

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо.

В настоящия случай искът е насочен срещу А. "П.И.". Според правилото на чл. 19, ал.1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от А. „П. и.“. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДП вменява задължение на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗП А. „П. и.“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В § 1, т. 13 и т.

14 от ДР на ЗП е дадено легално понятие на дейностите по ремонт и поддържане, както следва: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.

От изложените твърдения в исковата молба съдът обосновава извода, че реализирането на отговорността на ответника се иска във 5 връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържане на пътното платно и отстраняване на повреди по него.

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.

49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец, както и размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа.

С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи факти, а опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай е доказано, че между ищеца и Б. С. Г. е сключен договор за имуществено застраховане. За този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен като застрахователна полица същата съдържа всички необходими задължителни реквизити. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования моторно превозно средство, като във връзка с процесното ПТП е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 117,00 лева.

Протоколът за пътнотранспортно произшествие е съставен от пътен полицай, който е длъжностно лице по смисъла на разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което и по силата на цитираната разпоредба представлява официален удостоверителен документ относно обстоятелствата, които длъжностното лице – съставител - е отразило в него въз основа на непосредствените се наблюдения.

Видно от текста на самия протокол, длъжностното лице е посетило местопроизшествието на място. Следователно наличието на дупка на пътното платно е отразено въз основа на негови непосредствени наблюдения. Това отразяване на основание чл. 179, ал. 1 ГПК 6 съставлява доказателство за извършените от съставителя действия длъжностното лице, видно от изричното отбелязване на протокола, е посетило мястото на ПТП, като видно от схемата, нарисувана върху самия протокол, на описаното място е налице описаната в исковата молба дупка. В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетел. От протокола за ПТП, показанията на разпитания пред районния съд свидетел и заключението на съдебно-техническата експертиза се установява механизмът на произшествието, както и причинените имуществени щети. Според събраните писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице посочените вреди върху автомобила са настъпили в причинно-следствена връзка с попадането на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, поради което и възражението на ответника, че не е доказана причинната връзка е неоснователно.