Решение № 2259 от 21.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2259 гр. Пловдив, 21.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330100119 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Е. Б. С., ЕГН ********** против И. Б. Б., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.

422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 535, вр. с чл. 538 ТЗ.

Ищецът твърди, че ответникът издал валиден от външна страна запис на заповед на 19.02.2010 г., с който неотменимо, безусловно и без протест се задължил да плати сумата от 9204 евро на падежа 20.12.2013 г. Въпреки настъпването му не погасил.

Ищецът се снабдил със заповед по чл. 417 ГПК № 10334/22.12.2016 г. по ч.гр.д. № 17384/16 г. на ПРС, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес да предяви настоящия иск. Моли за уважаването му, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 15.12.2016 г. до окончателното погасяване. Претендира разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът оспорва иска.

Въвежда възражение за изтекла давност, като твърди, че в рамките на 5 годишен срок от падежа не било предприето надлежно връчване на заповедта, фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК била неприложима, като година и два месеца след снабдяване с изп. лист, ищецът образувал изпълнително дело.

Оспорва да е подписвал записа, който съдържал няколко различни почерка в 1 текстовата си част, неясно от кого и кога изпълнени, бил неавтентичен и антидатиран.

Не съдържал изискуемите реквизити по чл. 535 ТЗ. Били налице основателни съмнения за съставяни бланкови записи на заповед, чиито реквизити били попълвани допълнително от ищеца с произволни суми и дати. Дължимите суми били нанасяни в празна бланка и не можели да се противопоставят на сочения за издател – ответник.

Записите били умишлено антидатирани относно датата на съставяне и упоменатия падеж, като изрично се възразява за погасяване на иска по давност. Сумата от 9204 евро била произволно посочена от поемателя. Въвежда се възражение за злоупотреба с бланков подпис /бланкова менителница/, съгласно чл. 464 ТЗ. В края на 90- те години, страните имали търговски взаимоотношения, по повод общи фирми и бизнес начинания, като с оглед обезпечаване на текущи нужди на дружествата, от Б. били получавани различни суми, обезпечавани с бланкови записи, които впоследствие били унищожавани при отчитане на разходваните средства. Ищецът могъл да се снабди с тях и да попълни в по – късен момент произволни суми и дати, което създавало непротивопоставимост на записа, в случай, че е бил придобит недобросъвестно.

Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срок, а искът, по който е образувано настоящото дело, е предявен в месечния такъв по чл. 415, ал.1 ГПК. Допустим е и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

За основателност на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже, че в негова полза е издаден редовен от външна страна и валиден запис на заповед, действителен като едностранна абстрактна правна сделка, вземането по който е станало изискуемо, но липсва погасяване на претендираната сума от ответника. Предвид въведеното възражение за изтекла погасителна давност, следва да докаже обстоятелства, довели до спиране/прекъсване на давността.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да докаже положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, както и всички свои възражения в отговора - за нищожност на записа; липсата на положен подпис и поето задължение по него; за изтекла погасителна давност на вземането и предявения иск, както и за хипотеза на бланков запис, който е придобит от 2 ищеца недобросъвестно, а при доказване на горните елементи от ищеца – да докаже погасяване на дълга.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен по следните съображения:

Ценната книга отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание, налице са всички необходими реквизити по чл. 535 ТЗ. Записът на заповед е редовен от външна страна документ, удостоверяващ съответното парично вземане, инкорпорирано в него.

По делото са приети заключения на основна и допълнителна СПЕ, които съдът кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвени, според които - текстовата част, подписът и трите имена в графа „издател“ на представения запис на заповед са изпълнени от едно и също лице и това е ответникът, като е посочено, че в документа не съществуват манипулации, не е възможно да се направи времева характеристика на различните части на записа на заповед и всички части са изписани със сходна химикална паста. Неоснователни са всички възражения в ОИМ относно елементите на записа, в т.ч. за бланков запис, док. се установява, че всички реквизити са попълнени от самия издател. Възникнало е валидно менителнично правоотношение, с което ответникът се е задължил да плати удостоверената сума в ЦК.

Само за пълнота – наличието на каузално правоотношение е недоказано.

Записът на заповед е абстрактна сделка и за действителността на поетите с него задължения ищецът не е необходимо да доказва наличие на каузално правоотношение.

Според т. 17 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в процеса следва да се проверят фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнение на задълженията по каузално правоотношение, обуславящи съществуването или не на вземането по записа на заповед, но, само ако са наведени твърдения, че менителничният документ е издаден във връзка с други договорни отношения между страните.

Ответникът поддържа, че записът бил издаден във връзка с множество договори за заем между страните, във връзка с което твърдение е представен протокол за разпит на ищеца като свидетел по ДП № 554/2019 г. на 04 РУ на ОДМВР – Пловдив.

Конкретно такова във връзка с процесния запис обаче не се поддържа, за да се разпредели тежест. Дори хипотетично да се приеме, че записът е издаден във връзка с кауза по заем, то в процеса не бяха ангажирани доказателства за конкретно правоотношение със съответни параметри, падежи, уговорки и пр., обезпечено с процесния запис и в тази връзка договор за заем не е доказан. Принципно, в конкретната хипотеза, в док. тежест на ответника би било да установи кауза по записа, каквато твърди, но не провежда успешно такова.

Възражението за изтекла погасителна давност обаче е основателно. С разпоредбата на чл. 531, ал.1 ТЗ е предвидено, че исковете по менителницата срещу 3 платеца, и с оглед препращащата норма на чл.537 ТЗ – срещу издателя по записа на заповед, се погасяват с тригодишна давност от падежа. Записът е с падеж 20.12.2013 г., следователно давностният срок изтича на 20.12.2016 г. Заявлението по чл. 417 ГПК /което принципно прекъсва давността, с оглед фикцията на чл. 422 ГПК/ е постъпило в съда на 15.12.2016 г. По него заповедта е издадена на 22.12.2016 г., а изпълнителният лист – на 23.12.2016 г., получени лично от ищеца на 17.01.2017 г. Съдът приема, че фикцията по чл. 422, ал. 1 ГПК в конкретната хипотеза не е приложима.

От приложеното изп. дело № ............ на КЧСИ, се установява, че същото е образувано след изпращане за продължаване на изп. действия по изп. дело ......... КЧСИ.

С молба от 13.02.2018 г. /л.57 от изп.д./ ищецът е представил издадения в негова полза ИЛ за процесното вземане по вече образуваното изп. дело № ....., поискал е присъединяването му и предприемане на принудителни действия, в случай че длъжникът не изпълни след връчване на ПДИ – т.е. повече от година и два месеца от издаване на ИЛ са изтекли до предприемане на действия от ищеца по реализиране на принудително изпълнение за вземането по процесната ЦК.

При издаването на заповед за незабавно изпълнение, едновременно със заповедта се издава и изпълнителен лист, като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника от съдебния изпълнител след образуване на изпълнително дело – чл. 418, ал.

5 ГПК, т. е. след демонстрирано активно поведение от страна на кредитора и в зависимост от неговата воля, за разлика от заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, която се връчва от съда и изпълнителен лист се издава след стабилизирането й. Ето защо, правилото, че погасителната давност се прекъсва с предявяване на иска за съществуване на вземането, но към минал момент – този на подаване на заявлението, ако искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК, съгласно фикцията в чл. 422, ал. 1 ГПК, може да важи безусловно само за заповедите, издадени по чл. 411, ал. 3 ГПК. В случаите по чл. 418 ГПК, бездействието на кредитора да предприеме действия за връчване на заповедта чрез съдебния изпълнител, с което да започнат да текат както срокът на длъжника за възражение по чл. 414 ГПК, така и срокът на кредитора за предявяване на иска по чл. 415 ГПК, следва да бъде зачетено в производството по чл.

422 ГПК като факт с правно значение по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК. Указанията в т.

9 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС , съгласно които давността относно вземането се прекъсва, считано от момента на подаване на заявлението, ако са спазени условията на чл. 422, ал. 1 ГПК, се отнасят към хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 418 ГПК, само когато такова изпълнение е предприето в рамките на разумния срок, съответстващ на постановената от съда незабавност на изпълнението. Ако заявлението по чл. 417 ГПК е уважено, но въпреки това кредиторът бездейства – не получава издадения в негова полза изпълнителен лист, не образува изпълнително производство въз основа на него и по този начин препятства стабилизирането на заповедта, това му поведение следва да се квалифицира като 4 бездействие по смисъла на т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което не може да има за последица прекъсване на давността - в този смисъл - Решение № 118/12.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 2288/2018 г., II т. о..

Предвид изложеното, съдът приема, че периодът на бездействие на кредитора след снабдяване с ИЛ надхвърля рамките на т. нар. разумен срок, за който се отнася постановеното от съда незабавно изпълнение, следователно не може да се приеме, че давността е прекъсната от момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 15.12.2016 г., както се поддържа от ищеца. Към момента на подаване на молбата за образуване на ИД, въз основа на заповедта и ИЛ /2018 г./, давностният срок от падежа /2013 г./ е изтекъл. Предявеният иск е погасен с изтичане на специалната тригодишна давност, поради което е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, представени са доказателства за сторени такива в размер на 250 лева –депозит за СПЕ. Претендира се адв. възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., за което е представен ДПЗС – същото е дължимо лично на пълномощника и възлиза на 1070,04 лева, съгл. чл. 7, ал.2, т.4 НМРАВ /отм./.

Следва да се присъдят разноските пред ПОС и ВКС в производството по отмяна – по 360,03 лева- ДТ и по 1070,04 лева – адв. възн. на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., за които са представени ДПЗС, опр. съгл. чл. 7, ал.2, т.4 НМРАВ /отм./.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Б. С., ЕГН ********** против И. Б. Б., ЕГН ********** иск за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на сумата от 9204 евро по запис на заповед, издаден на 19.02.2010 г., с падеж 20.12.2013 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 15.12.2016 г. до окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 10334/22.12.2016 г. по ч.гр.д. № 17384/16 г. на ПРС.