Решение № 313 от 29.09.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Перник, 29.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА

МАРИЕТА СТ. ДИНЕВАПАЛАЗОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА

Въззивно гражданско дело № 20211700500438 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 317 във вр. чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ю. А. М. чрез адв. С.Д. срещу решение № 260310 от 17.03.2021 г. по гр.д. № 1228/2020 г. по описа на РС- Перник, с което е осъден да заплаща на непълнолетното си дете А. Ю. М. чрез неговата майка С. С. С. месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.02.2020 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване. Със същото решение Ю.М. е осъден да заплати на непълнолетното си дете А. Ю. М. чрез неговата майка С. С. С. и сумата от 1200 лева, представляваща издръжка за периода от 21.02.2019 г. до 31.03.2019 г. и периода от 01.10.2019 г. до 21.02.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 21.02.2020 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 477.70 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че при постановяване на решението първоинстанционния съд не е обсъдил всички факти и обстоятелства по делото, и не е взел предвид, че в периодите, в които бащата не е в затвора, детето живеело при него, а не при майката. Оспорва извода на районния съд, че приоритетното парично участие на бащата било обусловено от факта, че в тежест на майката било самостоятелното непосредствено полагане на грижите за отглеждане и 1 възпитаване на детето и осигуряване на елементарните му жилищно – битови потребности, за който твърди, че е в противоречие със събраните по делото доказателства, като не бил взет предвид факта, че жилищно - битовите потребности на детето се осигурявали от бащата, а не от майката. Поддържа, че при постановяване на решението не са взети предвид и настъпилите в хода на производството обстоятелства, а именно, че детето отново живее при бащата, а при определяне размера на месечната издръжка, поддържа, че съдът не е взел предвид имущественото състояние и социалния статус на бащата, както и липсата на средства, поради излежаване от него на наказание „лишаване от свобода“, както и, че се грижел за други деца в своето домакинство – две деца, на жената, с която той живее съвместно. Сочи, че районният съд не е взел предвид при определяне размера на издръжката и получаваните от майката месечни помощи в размер на 1029 лева. Поддържа, че при постановяване на съдебното решение, съдът се е съобразил единствено с нуждите на детето, но не и с възможностите на бащата за нейното заплащане, като е осъдил бащата да заплаща поголяма част от издръжката, без той да има възможност да я заплаща в определения от съда размер. В тази връзка твърди, че обжалваното решение е необосновано и постановено в противоречие със закона. По отношение на иска за заплащане на издръжка за една година назад, поддържа, че решението в тази му част е необосновано.

Поддържа, че в тази част не е ясно как съдът е преценил каква част от сумата следва да бъде присъдена, поради липса на мотиви защо точно 1200 лева са дължими от страна М.. Сочи, че с оглед периода, за който е осъден да заплати същата, анализа на периодите сочел, че през това време детето е живяло при бащата в продължение на шест месеца, а останалите шест месеца, ищцата е живяла при нейната майка, тъй като въззивният жалбоподател е бил в затвора. Твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид събраните по делото доказателства за суми, които М. е изпращал от затвора на своята дъщеря, за която счита, че следва да бъде приспадната от размера на дължимата издръжка за минало време. По подробно изложените във въззивната жалба доводи и аргументи моли въззивната инстанция да отмени изцяло обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него се постанови друго, с което предявените искове да бъдат оставени без уважение, а в условията на евентуалност моли да бъде намален размера на иска за издръжка до сума равна на минималната такава по чл.142, ал.2 СК, а по отношение на иска за издръжка за минало време - до минималния възможен с оглед работната заплата за периода, като се намали и размера на разноските, присъдени от първата инстанция. Моли с оглед изхода от въззивното производство, да бъде приложена разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК, доколкото не е налице промяна в обстоятелствата, декларирани от въззивния жалбоподател.

С въззивната жалба не се представят писмени доказателства и не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, насрещната страна А. Ю. М., действаща със съгласието на своята майка С. С. С. не е подала писмен отговор и не е взела становище по въззивната жалба.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).

2

Относно правилността на обжалваното решение съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Не е спорно, а и това се установява от приложеното удостоверение за раждане, че С. С. С. и Ю. А. М. са родители на непълнолетната А. Ю. М., родена на ***. Не се спори, че родителите са разделени от ***, като детето живее предимно при майка си.

Видно от служебна бележка и удостоверение, издадени от ***, през учебната 2019-2020 г. ищцата А. Ю. М. е била редовна ученичка в *** клас, а през 2020-2021 г. е била ученичка в *** клас и редовно е посещавала учебните занятия. Като писмено доказателство по делото е прието заверено копие на Абонаментна карта за градски транспорт, издадена на А.М., закупена за сумата от 26.00 лева.

От приетите като писмени доказателства по делото справки от регистъра на трудовите договори в НОИ се установява, че към момента майката и бащата са безработни.

Видно от приложените към писмо с изх. № *** от директора на ДСП- гр. ***, документи, със заповед № *** на директора на ДСП- гр. ***на Ю. А. М. е отпусната еднократна помощ при инцидентни нужди в размер на 150 лева на основание чл. 16 ППЗСП. От удостоверение № ***, издадено от началника на ***, се установява, че ответникът е изтърпял наказание „лишаване от свобода“, наложено с присъда по нчд № 965/2017 г. на РС-***, като е влязъл в затвора на *** и е бил освободен на ***.

Видно от писмо с изх. № *** на началника на Затвор ***, Ю. А. М. е постъпил в затвора на *** за изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 3 месеца, като към *** е имал остатък от 4 месеца и 13 дни. От писмо с изх. № *** на началника на Затвор-*** се установява, че Ю. А. М. е бил освободен от затвора на *** по изтърпяване на наложеното му наказание.

От удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца на Ю. А. М. се установява, че същият е неженен и има две деца- А. Ю. М., роден на ***, и ищцата А.

Ю. М..

По делото са представени и удостоверения за раждане на З. А. Я. родена на ***, и А. А. Я., родена на ***, които се отглеждат от майка им А. Я. и от нейния съжител ответникът Ю. А. М., за когото се твърди, че е техен баща, въпреки отбелязването в удостоверенията, че баща им е неизвестен.

Видно от приложени удостоверения за раждане, майката С. С. С. има две деца от неизвестен баща- Н. С. С., роден на ***, и Д. С. С., роден на ***, както и още две деца, на които баща е М. А. М., а именно- Д. М. А., роден на ***, и Х. М. А., родена на ***.

Не се спори, а и от свидетелските показания се установява, че С.С. отглежда всичките си деца заедно със съжителя си св. М. А. М., който е брат на Ю. А. М..

От приложеното експертно решение № *** се установява, че детето Н. С. С. е със заболяване, с призната група инвалидност – 100% с чужда помощ. Видно от удостоверение с изх. № ***, издадено от ДСП-***, за периода от месец *** до м. *** С.С. е получавала месечни помощи в общ размер от 1029 лева, от които сумата от 99 лева е получавана на основание чл. 7, ал. 1 ЗСПД- месечните помощи за дете до завършване на средно образование, а сумата от 930 лева- на основание чл. 8д, т. 1 ЗСПД- помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до 3 завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст.

Видно от издадената от Началника на Затвора в *** справка за извършени от Ю.

А. М. парични трансфери за периода от *** до ***, същият по негови молби е изтеглил сумата от 31.80 лева на ***, сумата от 155,05 лева на ***, сумата от 150 лева на ***, сумата от 4,65 лева на *** и при освобождаването му от затвора на *** е получил сумата от 204,22 лева.

От писмените доказателства по делото- известия за доставане и разписки за приемане на паричен превод, издадени от „Български пощи“ ЕАД, се установява, че на *** на св. М. М. е получил от Ю. А. М. сумата от 30 лева, а Б. А. М. е получила от ответника сумите от по 150 лева на *** и на ***. Видно от приложените към пощенските записи молби от Ю. А. М. до Началника на Затвора в ***, ответникът е работел като ***.

От издадена от началника на Затвор-*** служебна бележка с изх. № *** се установява, че по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ с начало *** Ю. А. М. не е работил и не е получавал възнаграждение.

Съгласно справка от началника на Затвор-*** с изх. № *** за периода от *** до *** Ю. А. М. не е изпращал пощенски записи за предоставяне на финансови средства.

Разпитани са свидетелите А. Ю. М.- син на ответника, В. В. П., М. А. М.- брат н а Ю.М. и фактически съжител на С. С. С., Р. Л. М.- майка на Ю.М.. От техните показания става ясно, че А.М. живее предимно при майка си С.С., тъй като баща е изтърпявал наказания „лишаване от свобода“ от *** до *** но за периода, в който Ю.М. не е бил в затвора през ***, А. е живяла при баща си и той се е грижел за нея.

Съдът кредитира показанията на четиримата свидетели в тази им част, тъй като същите са последователни и непротиворечиви и взаимно си кореспондират, като показанията на А. Ю. М., М. А. М. и Р. Л. М. са съобразени по реда на чл. 172 ГПК.

От показанията на свидетеля М. А. М. се установява допълнително, че изпратената му от ответника сума от 30 лева през ***. представлява връщане на даден от него на Ю.М. заем за изваждане на документи за започване на работа като ***.

От показанията на св. Р. Л. М. се установява, че ответникът е изпращал пари, докато е бил в затвора, които тя е давала на А.М., като също така и е купувала дрехи.

Ю.М. е купил на дъщеря си и таблет и телефон. Докато Ю.М. е бил извън затвора, той се е грижел за дъщеря си А. и ѝ е осигурявал издръжка.

По делото е приет социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“- гр. ***, от който става ясно, ч е непълнолетната А. Ю. М. живее се отглежда от майка си С.С. и нейния фактически съжител и брат на баща М. А. М., заедно братята и сестра си. Установява се още, че за периода от *** до *** А.М. има извършени противообществени прояви – кражби от хранителни вериги, във връзка с което с нея са работили психолози от ЦОП ***, като работата с тях е приключила поради постигнати положителни резултати.

Според доклада А.М. не е отрекла обстоятелството, че през *** в рамките на три месеца е живяла при баща си, като е заявила, че той е ограничавал контактите с майка ѝ. Категорично е отхвърлила твърденията, че е била гонена от дома на майка си и е споделила, че се чувства добре в средата, в която се отглежда и не желае тази среда да се променя. На *** са били проведени индивидуални разговори с децата и тяхната 4 майка. Не са установени нарушения на законовите права и интереси на А. и останалите деца в семейството. Съобразно възможностите и разбиранията си, майката и нейния съжител осигуряват потребностите на децата. Няма данни за насилие или злоупотреба с децата. Момичето е емоционално обвързано с майка си и останалите деца в семейството. Съзнава, че може да разчита на подкрепа от страна на майка си при възникнал проблем. В добри взаимоотношения е с М. М.. Сочи се, че майката и М. М. са загрижени за детето, което изразяват посредством думи и действия.

Разпечатката съдържа 42 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f8fe7706-b62c-46c1-bde4-91110e24657d