Решение № 4316 от 01.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4316 гр. София, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря МОНИКА Д. МИТРЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20211110137399 по описа за 2021 година

Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 26, ал.

1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем от 15.09.2020 г. В условията на евентуалност са предявени искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на отделни клаузи от договора поради противоречието им със закона, неговото заобикаляне и накърняване на добрите нрави.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Й. ВЛ. Т. срещу „Вива Кредит“ ООД.

Ищцата Й. ВЛ. Т. твърди, че на 15.09.2020 г. сключила с ответното дружество „Вива Кредит“ ООД договор за паричен заем. По силата на договора й била начислена такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на 898,29 лв. Било предвидено освен това, че ищцата следва да обезпечи заема с поръчител – физическо лице, който следва да отговаря на множество изисквания, като при неизпълнение на това задължение на заемателя в тридневен срок от сключване на договора, същият дължи неустойка в размер на 598,86 лв. Счита, че договорът за заем е нищожен поради сключването му в нарушение на закона. Счита, че са нарушени разпоредбите на ЗПК, тъй като към договора не е изготвен погасителен план; кредиторът е начислил недопустимо „такса за експресно разглеждане“, касаеща действие, свързано с усвояване и управление на кредита, като по този начин годишният процент на разходите надхвърлял предвидения в закона максимален размер. Договорът включвал и клауза за неустойка при неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение на кредита, като в случая предвидената неустойка нямала обезщетителна функция, като водила до неоснователно обогатяване на кредитора. Твърди, че предвидената договорна възнаградителна лихва е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, доколкото е определен прекомерен размер.

Моли да бъде прогласена нищожността на договора за заем поради противоречието му със закона. В условията на евентуалност моли да бъде уважено 1 искането за прогласяване нищожността на клаузата от процесния договор, касаеща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение; клаузата за заплащане на възнаградителна лихва, както и клаузата, предвиждаща заплащане на таксата за експресно разглеждане на документите за паричен заем. Претендира разноски.

В писмен отговор, подаден по реда и в срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове. Счита, че договорът за заем е сключен съгласно изискванията на ЗПК, като не са налице сочените от ищцата пороци. Намира, че не е налице и частично недействителност на договора по отношение на атакуваните с евентуалните искове клауза, касаеща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение; клаузата за заплащане на възнаградителна лихва, както и клаузата, предвиждаща заплащане на таксата за експресно разглеждане на документите за паричен заем. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен неподписан от заемателя договор за предоставяне на паричен заем № 5635409/15.09.2020 г., сключен между „Вива Кредит” ООД, като заемодател, и Й. ВЛ. Т., като заемател. По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 1500,00 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя с 9 броя погасителни вноски, всяка от които в размер на 295,71 лв. Посочено е в договора, че падежната дата на последната погасителна вноска е 12.06.2021 г. Уговореният ГПР бил в размер на 49,50 %, а процентът на фиксираната годишна лихва – 40,32.

Прието по договора е и копие от разходен касов ордер № 0087/15.09.2020 г., подписан от ответника, в която се сочи, че на 15.09.2020 г. същата е получила сумата от 541,35 лева в брой от „Вива Кредит“ ООД, представляваща част от заемна сума по договора. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, останалата част от сумата по заема в размер на 958,65 лв. била използвана за рефинансирането на задължението по предходен договор за паричен заем между страните, сключен на 30.06.2020 г.

Представено е и копие от съгласие на застраховано лице за сключване на застраховка „Живот“ на кредитополучателите на „Вива Кредит“ ООД и застрахователен сертификат № 48449/15.09.2020 г. за сключена застраховка „Живот“ с период на застрахователно покритие 15.09.2020 г. – 12.06.2021 г.

По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза по въпроси, поставени от ищеца в исковата молба относно размера на сумите по кредита по пера – главница, възнаградителна лихва, такси за събиране, такса за експресно разглеждане и неустойка за непредоставяне на обезпечение и за размера на тези суми като процент от общия размер на предоставената в заем сума. От експертното заключение, което съдът кредитира като обективно и пълно, се установява, че в ГПР по договора е включен годишният процент на уговорената лихва от 40,32 %, както и 9,18 % други преки и косвени разходи. Посочено е, че при включването и на уговорената неустойка и такса за експресно разглеждане, ГПР възлиза на 184,43 %, а оскъпяването на кредита е със 184,43 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем:

В тежест на ищеца по предявения главен иск с правно основание по чл.26, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че 2 между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем от 15.09.2020 г., който противоречи на закона.

На първо място, съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем № 5635409/15.09.2020 г. е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

На следващо място, следва да се обсъди въпросът дали представеният договор е нищожен в неговата цялост поради противоречие със закона. Съдът намира неоснователни твърденията на ищеца за липса на погасителен план в договора за кредит, което на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК е основание за нищожност на целия договор. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК погасителният план към договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските между различните неизплатени суми – само в случай, че са дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай в договора е инкорпориран погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер и падеж, а тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора и за всички вземания по него, изискването за посочване последователността на разпределението на вноските е неприложимо. С оглед на изложеното, съдът приема, че не е налице нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК.

Съдът намира за неоснователни и релевираните от ищеца аргументи за нищожност на договора в неговата цялост поради надвишаване на годишния процент на разходите по кредита, поради следните съображения: На първо място, съгласно чл.

19, ал. 5 и ал. 6 ЗПК надвишаването на максималния императивен размер на годишния процент на разходите /ГПР/ не води до нищожност на целия договор, а също така не води и до нищожност на всички лихви и разходи по договора, а води до нищожност единствено и само на клаузите, които надвишават максималния допустим размер на 5 пъти законната лихва за забава по чл. 19, ал. 4 ЗПК. На следващо място, клаузите за неустойка и такса за експресно разглеждане са относително самостоятелни по отношение на целия договор, поради което и без съответните клаузи договорът би имал правно действие – задълженията за неустойка за непредоставяне на обезпечение и таксата за експресно разглеждане са самостоятелни, изрично определени по размер и основание и разграничени от останалите задължения по договора. Заедно с това, клаузата за неустойка е част от несъщественото съдържание на договора, т.е. и без наличието на тези клаузи договорът може да съществува. Поради това начисляването на прекомерно високи такси и неустойки по договора за кредит не следва да води до 3 нищожност на договора в цялост, а единствено до частична недействителност на съответните неравноправни клаузи на основание чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, чл. 146, ал. 5 ЗЗП и чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Поради горепосоченото съдът намира, че предявения като главен иск за нищожност на договора за потребителски кредит поради липса на погасителен план и поради надвишаване на годишния процент на разходите и годишния лихвен процент е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.

Поради отхвърляне на главния иск се сбъдна вътрешно процесуалното условие за разглеждане на евентуално предявените искове за недействителност на клаузите за неустойка поради непредоставяне на обезпечение, за такса за експресно разглеждане и за договорна лихва като неравноправни.

По евентуално предявените искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД:

В тежест на ищеца по предявените в условията на евентуалност искове с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на отделни клаузи от договора поради противоречието им със закона, неговото заобикаляне и накърняване на добрите нрави, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно че: клаузата от процесния договор, касаеща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение; клаузата за заплащане на възнаградителна лихва, както и клаузата, предвиждаща заплащане на таксата за експресно разглеждане на документите за паричен заем противоречат на закона, водят до негово заобикаляне, респективно – накърняват добрите нрави.

По отношение на договорната неустойка:

Съдът намира, че уговорената в договора неустойка в размер на 598,86 лв. за непредоставяне на обезпечение е в противоречие с добрите нрави и е неравноправна клауза. Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Процесната клауза за неустойка по чл.5, ал.2 от договора въвежда възникването на неустоечно задължение за заемателя не при неизпълнение на главното задължение (задължението за връщане на получения заем), а при неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано обезпечение, като размерът на неустойката надхвърля 1/3 от размера на отпуснатия заем - 598,86 лв. С оглед на това следва да се посочи, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като при неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение. В случая, макар да е свързана с непарично задължение, съпоставена с дадената в заем сума, неустойката заедно с възнаградителната лихва е равна на 129% от главницата на годишна база. Дори при добросъвестно изпълнение в срока по договора от страна на длъжника, с така начислената неустойка кредиторът ще получи сума, надвишаваща повече от два пъти допустимия според ЗПК годишен процент на разходите. Това създава предпоставки за неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката, съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно 4 овъзмезден с възнаградителната лихва. Претендираната с исковата молба сума за неустойка обаче ще го обогати неоснователно и е недължима на осн. чл. 26 ал.1 пр.3 вр. ал.4 от ЗЗД. След като законът изрично ограничава в чл. 9 от ЗЗД свободата на договарянето в рамките на добрите нрави, следва и търговците, страните по сделките и съдът да се съобразяват с тях. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.