Решение № 1074 от 07.10.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1074 гр. Кюстендил, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20251520103228 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Производството е образувано по искова молба с вх. № 12599/20.10.2025 г. от „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление: град Перник, кв. „Варош“, ул. „Средец“ № 11, представлявано от С. П. Ц., чрез Адвокатско дружество „Н, У, М“, представлявано от адв. Т. Н. - САК, против М. К. З., ЕГН **********, с адрес в *************.

В исковата молба се сочи, че по заявление на ищеца било образувано ч. гр. д. № 738/2025 г. пред Районен съд - Кюстендил, по което съдът издал заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Поради невъзможност за връчване заповедта на длъжника за възражение били дадени указания по реда на чл. 415 ГПК, в изпълнение на които била депозирана и настоящата искова молба.

Твърди се, че ищцовото дружество предоставило на ответника ВиК услуги и същите имали облигационни отношения, уредени посредством „Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор“, одобрени с решение на ДКЕВР през 2014г. и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни услуги. Съгласно последния нормативен акт правоотношение между страните по спора възниквало с 1 присъединяването на потребителя към водопроводната и канализационната мрежа на ищеца и откриването на партида с абонатен номер. На името на ответника била открита партида за водоснабдяване на имот, находящ се в ************* с абонатен номер ******. Въпреки това М. К. З. не заплатил предоставените му ВиК услуги за отчетния период от 16.10.2023 г. до 18.11.2024 г., което възлизало на сумата от 382,84 лв. – главница и 29,29 лв. – лихва за периода от 06.01.2024 г. до 15.01.2025 г. Наред с това се сочи, че били издадени фактури, справка извлечение за дължими суми № 22018 към 15.01.2025 г., справка от електронен карнет, справка за консумация на абонат, от което следвало, че З. е потребител на ВиК услуги в качеството си ползвател на имот с адрес *************. Последното се установявало от нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено право на ползване № **, том **, рег. № ****, дело № *** от **** г., видно от който ответникът и съпругата му си запазили правото на ползване върху дарения в полза на дъщерите им имот. Предявяването на иска единствено срещу съпруга М. З. се обосновава със солидарната отговорност на съпрузите, предвидена в чл. 32, ал. 2 от СК.

Сочи се, че Общите условия са одобрени от ДКЕВР и публикувани в посочени вестници. Отделно от това водоснабдителното дружество било изпълнило задълженията си за доставяне на ВиК услуги до процесния имот.

На 18.09.2025 г. – след издаване на заповедта за изпълнение, М. З. сключил споразумение с ищеца, с което признал дължимостта на сумите като заплатил сумата от 300 лева, с която били погасени следните задължения:

250,15 лв. – главница; 20,55 лв. – законна лихва върху платената главница, считано от 14.02.2025 г. до 18.09.2025 г.; 29,29 лв. – възнаградителна лихва.

Неплатена останала сумата от 132,69 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, както и сторените разноски – 25 лв. държавна такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение.

С оглед гореизложеното се поддържа искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, ЕИК 823073638 има следните вземания срещу ответника М. К. З., ЕГН **********: 132,69 лева – главница за периода от 14.06.2024 г. до 18.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 738/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Претендират се и направените в заповедното и в исковото производства разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор чрез назначения му особен представител - адв. П.. Оспорва се ответникът да е надлежна страна в производството, поради което искът е оценен като недопустим, алтернативно – неоснователен. Иска се прекратяване на производството или отхвърляне на иска.

Сочи се, че видно от цитирания в исковата молба нотариален акт М. З. и съпругата му заедно са дарили на двете си дъщери Н. М.ева З.а и Р. М.ева З.а собствения си недвижим имот, находящ се в *****. Въпреки запазеното право 2 на ползване, доколкото М.ев имал настоящ адрес в ********* а не на адреса в град Перник, същият не бил потребител на ВиК услуги. Твърди се колизия между Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и разпоредби от Закона за собствеността.

Заявява се, че независимо от обстоятелството, че между ищеца и ответника е постигнато споразумение от 18.09.2025 г., последният платил чужд дълг. На следващо място, имало несъответствие между предявеното вземане по заповедното дело и исковата претенция.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител, но поддържа исканията си с нарочна молба, в която се пояснява каква част от задълженията са погасени от ответника в хода на производството. За ответника се явява особения представител – адв. П., която поддържа писмения отговор и изразява становище по исковете.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед с рег. № 300/24.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 738 /2025 г. по описа на Районен съд Кюстендил, е разпоредено длъжникът – тук ответник, да заплати на ищцовото дружество сумата от 382,84 лв., представляваща главница за абонатен номер №****** за имот, находящ се на адрес: *************** за периода 16.10.2023 г. до 18.11.2024 г., лихва в размер на 29,29 лв. за периода 06.01.2024 г. до 15.01.2025 г., ведно със законна лихва, считано от 17.02.2025 г. до изплащане на вземането, както и 25 лв. държавна такса и 480 лв. адвокатски хонорар.

От съдържащите се в ч.гр.д. № 738/2025 г. по описа на Районен съд Кюстендил документи е видно, че е извършено залепване на уведомление до ответника по реда на чл. 47 от ГПК и след като са дадени указания до ищцовото дружество в срока по чл. 415 от ГПК са предявени установителни искове.

Изложеното обуславя положителния извод, че ищецът има процесуална легитимация да води настоящите искове.

Между страните е сключено споразумение № 6956 от 18.09.2025 г. /л.

19/, видно от което ответникът в производството е признал дължимостта на сума в размер на 949,77 лв./ 485,61 евро към ищцовото дружество за доставена, отведена и пречистена вода за имот, находящ се в ***************, за периода 05.12.2023 г. до 15.01.2025 г. В същото е уговорено ответникът да погаси задълженията си на няколко вноски, като на датата на сключването на споразумението е погасил сумата от 300 лв.

Отразено е също, че сумата от 949, 77 лв. се състои от 382,84 лв. главница, 3

61,93 лв. лихва и 505 лв. съдебни разноски. Споразумението е сключено след иницииране на заповедно производство срещу ответника.

С молба с вх. №15266/25.09.2026 г. / л. 86/ от ищеца е направено изявление, че ответникът след депозиране на исковата молба в съда е извършил плащания в общ размер на 673,80 лв./ 344,51 евро, с които погасил задълженията си за главница, законната лихва и част от разноските в заповедното и исковото производство. В тази връзка е направено искане за осъждане на ответника единствено за разноските в заповедното и исковото производство в общ размер на 465,66 евро и искане да се постанови от съда възстановяване на сумата от 200 евро внесена от ищцовото дружество за назначената съдебно-счетоводна експертиза. Последното е реализирано с нарочно разпореждане.

По делото не е спорно между страните, а и се установява от приложените писмени доказателства - Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване от 19.06.2006 г. / л.11/, че ответникът и съпругата му Д. З.а са дарили на дъщерите си Н. З.а и Р. З.а жилището, за което се претендира заплащане на битовите услуги, като са запазили правото на ползване. Наред с това З. е титуляр на партидата към ищеца, установимо от приложените от ВиК оператора фактури, то е безспорно, че именно той е страна по облигационната връзка. Представена е и справка -извлечение / л. 13/ за месечните задължения на ответника през процесния период.

Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради което не се обсъждат подробно.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за установяване на вземането по издадената в предходно заповедно производство заповед за изпълнение.

По допустимостта:

В случая исковете са допустими, т. к. са депозирани в срок от лице заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.

В настоящия случай ищецът е предявил установителни искове за част от сумите, за които е издадена Заповед с рег. № 300/24.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 738 /2025 г. по описа на Районен съд Кюстендил, което е допустимо – Определение № 924 4 от 22.12.2016 г., постановено по търг. дело № 730/2016 г. по описа на II т.о. на ВКС.

По основателността:

Предмет на главния положителен установителен иск е установяването на дължимостта на вземането. С оглед характера му ищецът, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с източник договор за доставка на вода и отвеждане на канални води, сключен при Общи условия, по силата на което в тежест на водоснабдителното дружество е възникнало задължението да доставя питейна вода за питейно-битови нужди, факта на извършваните доставки на питейна вода и предоставените услуги, и че техните стойности са изчислени на база действащите цени на тези услуги. В тежест на абоната бе да докаже, че е заплатил отчетеното количество вода в установения от закона срок.

При така разпределната доказателствена тежест, страните не спорят, а и от представените доказателства бе установено, че ищецът е доставчик на ВиК услуги на територията на Перник, където се намира процесното жилище.

Предявените от него претенции са за заплащане стойността на ползвана, но незаплатена вода за жилище на ответника.

Особеният представител на ответника е въвел възражение, че ответникът не е надлежна страна по делото, доколкото собствеността върху жилището била прехвърлена на дъщерите му. Това становище се опровергава от обстоятелството, че вещното право за ползване е запазено за ответника и съпругата му, същият е титуляр на партидата и същевременно е направил извънсъдебно признание на неизгоден факт със сключването на споразумението, включително и чрез частичното погасяване на задълженията си към ищцовото дружество.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Общите условия и с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (наричана нататък Наредбата). Действително приетото в чл. 14 от тази наредба, сочи, че те се уреждат с писмен договор. За заварените потребители обаче, които не са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, именно защото, когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите условия на доставчика. Ето защо следва да се приеме, че за процесния период е налице валидно сключен договор между страните за доставка и ползване на питейна 5 вода, респ. и отвеждане на канални води, по силата на който двете страни са обвързани от насрещни задължения, за действителността на което правоотношение не се изисква писмена форма. Това налага извод, че ответникът е имал качеството на потребител по смисъла на чл. 3, ал.1 от Наредбата.