Решение № 841 от 13.11.2024, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 841 гр. гр. Хасково, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Ииванова при участието на секретаря Нина П. Делчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20235640101666 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК.

Образувано е по подадената жалба от Д. Д. Я. с ЕГН:********** от ***************** със съдебен адрес ************, ********** адв. В. Л., против Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА, с която е одобрен ПНИ на ************* и местност „******“ в землището на ******, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ЗСПЗЗ.

Жалбоподателят твърди, че не е обжалвал заповедта на областния управител в 14-дневния срок от обнародването, тъй като не бил уведомен като заинтересована страна и поради което със заповед №УТ-479/05.10.2022г. на кмета на Община Хасково, с която на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, вр. §4б, ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила ПНИ на ****** в землището на гр.Хасково, одобрен със заповед №ДС28-1/11.06.2019г. на Областен управител на област Хасково и решение №3651/01.04.1998г. на ОСЗГ, издадено на основание по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, ведно със скица №4528/21.09.2022г. по подадено заявление №51087 по чл.11 от ЗСПЗЗ било наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ на наследниците на К. Ж. Н. върху новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение №67/29.02.2000г. на ОбС-Хасково, с идентификатор *** с площ от 982кв.м. по плана на новообразуваните имоти на ****** в землището на гр.Хасково.

1

Заповед №УТ-479/05.10.2022г. на кмета на Община Хасково била обжалвана пред РС-Хасково в законния срок и по подадената жалба било образувано адм.дело №3088/2022г. на РС-Хасково – висящо на етап събиране на доказателства.

В случая с одобрения ПНИ предмет на обжалваната заповед на Областния управител съществено било засегнато правото на собственост на Д.

Д. Я.. Процесният имот се отнемал от жалбоподателя, чиято собственост бил по наследство и се възстановявал със заповед на кмета на наследниците на К.

Ж. Н. и поради това за жалбоподателя бил налице правен интерес да иска прогласяване на нищожност на заповедта на областния управител в частта на одобрения ПНИ относно имот с идентификатор *** с площ от 982кв.м.

Обжалваната заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на област Хасково, с която бил одобрен ПНИ на ***** в землището на ******* в частта, касаеща процесния поземлен имот, била нищожна поради липса на условията /предпоставките/, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, издаденият акт бил лишен от законова опора. При издаването на обжалвания акт бил допуснат тежък порок на основанията за законосъобразност по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.

Жалбоподателят задължително следвало да бъде уведомен за започнатото производство и за издадената заповед на областния управител, за да упражни надлежно правото си на защита, което съществено се засягало с обжалваната заповед.

Подробно в жалбата се проследява историята на процесния поземлен имот и преминаване на собствеността чрез покупко-продажба и впоследствие чрез наследствено правоприемство и давностно владение, за да попадне в патримониума на жалбоподателя. Предвид на това се твърди, че процесният имот не е новообразуван и не е следвало да бъде включван в ПНИ.

Твърди, че административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон, а освен това бил издаден в несъответствие с целта на закона.

Предвид подробно изложените съображения в жалбата се иска постановяване на решение, с което заповедта на областния управител в частта, касаеща процесния поземлен имот, да бъде обявена за нищожна.

Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че жалбоподателят е следвало задължително да бъде уведомен относно издадената от областния управител заповед, за да упражни надлежно правото си на защита, съществено засегнато с обжалваната заповед, да бъде възстановен срока за обжалването й като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Областен управител на Област Хасково не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по подадената срещу негова заповед жалба.

Заинтересованите страни П. А. К., Д. Д. Х., И. Р. К., С. Р. К., Д. Г. К. и Е.

2

Г. К. чрез процесуалния си представител адв.Т. оспорват жалбата и считат, че следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Считат, че неоснователността на жалбата следва от самото изложение в нея, където са въведени доводи, които касаят спор за материално право между жалбоподателя и заинтересованите страни, а не могат да обосноват извод за нищожност на атакувания административен акт. Очевидно било, че в настоящото административно производство не може да бъде решаван спор за материално право и в този смисъл абсолютно неотносими бил с оглед предмета на делото изложените доводи за липса на наследствено правоприемство. По този въпрос била богата съдебната практика, че този спор трябва да бъде решен по общия исков ред. Такава била и практиката на РС-Хасково и на АС-Хасково.

Заинтересованата страна Д. С. М. не се явява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково същата е издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА и въз основа на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед №РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед №РД-02-14454/22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С тази заповед на Областния управител се одобрява плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищен район

********************и местност

******************в землището на гр.Хасково, Община Хасково, приети от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Заповедта на Областния управител в горепосочения смисъл е обнародвана в ДВ и влязла в сила, поради липса на депозирана жалба в законоустановения 14-дневен срок от обнародването.

Със Заповед №УТ-479/05.10.2022г. на Кмета на Община Хасково на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ************* землище на гр.Хасково, одобрен със заповед №ДС28-1/11.06.2019г. на Областния управител на Област Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ №36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление №51087 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица №4528/21.09.2022г. е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследници на К. Ж. Н. върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение №67/29.02.2020г. на ОбС-Хасково с идентификатор

***,

****************** землище на

***************с площ 982кв.м. В заповедта е посочено, че ограничения на собствеността няма, както и че в имота има една сграда – с идентификатор *** – един етаж, вилна сграда – еднофамилна, 34кв.м.

3

Приложена е скица №4528/21.09.2022г., цитирана в заповедта на кмета на общината.

По силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот №150, том 1, дело №138/2010г., съставен на 03.06.2010г. от нотариус В. С. с рег.№079 по регистъра на Нотариалната камара, Д. Д. Я. е признат за собственик по давностно владение и наследство на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ************** по КК на гр.Хасково, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, с площ от 982кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор *** със застроена площ 34кв.м., предназначение : вилна сграда – еднофамилна.

Приложени са също така нотариален акт от 07.02.1972г. за покупкопродажба на овощна градина от

890кв.м. в местност

*****************землище, закупен от Д. Д. Я.., също така нотариален акт от 24.11.1989г. за дарение на същата тази овощна градина от Д. Д. Я.. и М. С. Я.а на внука им Д. Д. Я.. Представен е и нотариален акт от 15.05.1971г. за закупуването на овощната градина от К. В. К. който след това през 1972г. я продава на праводателя на жалбоподателя.

Със жалбата се представят разрешение за строеж, издадено на 06.12.2021г. на жалбоподателя за построяване на плътна ограда по северната имотна граница на ПИ ***, както и удостоверение за търпимост на строеж от 10.08.2021г. относно жилищната сграда, построена в имота.

Ответникът в изпълнение на своите задължения по чл.152 от АПК представи в настоящото производство и цялата преписка по издаването на обжалваната заповед.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата, по която е образувано настоящото производство е допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, с оглед твърденията в жалбата, че с атакувания административен акт се нарушават негови права и законни интереси. В случая жалбоподателят твърди наличието на основания, обуславящи обявяването на нищожност на административния акт, поради което жалбата не е ограничена във времето по аргумент от чл.149, ал.5 от АПК. Ето защо, съдът намира депозираната жалба за допустима.

Разгледана по същество, обаче жалбата, по която е образувано настоящото производство се явява неоснователна. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата 4 нищожност, а в другия се отменя като незаконосъобразен, на основанията, посочени в чл.146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика възприемат критерия, че такива всъщност са петте основания за незаконосъобразност, визирани в чл.146 от АПК, когато нарушенията им са особено съществени, т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила съответните критерии, въз основа на които да се извърши преценка кога един порок води до нищожност и кога същият води до незаконосъобразност.

В тази връзка всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Но в настоящия случай атакуваната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

По отношение на формата като основание за нищожност на административния акт порокът следва да е толкова сериозен, че практически да води до липса на форма и съответно в този случай ще липсва и волеизявление. Формата е самостоятелно основание за валидното действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма се определя от степента на порока. Атакуваната в настоящото производство заповед е в предписаната от закона форма, поради което няма основание да се приеме на това основание административния акт за нищожен.