Решение № 211 от 15.04.2022, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Силистра, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова при участието на секретаря Н. Д. Г. като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело № 20213420101335 по описа за 2021 година

ИЩЕЦЪТ “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес– гр.С. район „М.“, ЖК”М.”..., Бизнес парк- С., сграда № ...., с ЕИК ................, представляван от адв.В.Г., моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 1678.28 лева, сбор от следните суми:

228.28 лева, представляваща незаплатени абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода 20.07.2019г.- 19.10.2019г. употребени за мобилен № 359895208362, дължими на основание Договор за мобилни услуги, сключен на 09.03.2018г.;

1113.21 лева- дължими лизингови вноски, съгласно Договор за лизинг от 24.05.2019г.; заедно със законната лихва върху двете суми, считано от 19.04.2021г. г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/- до окончателното изплащане на задължението.

336.79 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 09.03.2018г.

Претендира направените в настоящото производство разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.

ОТВЕТНИКЪТ П. СТ. П.,с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр.Сс, ул.“Т.” №......, чрез назначената от съда адв.А.С., е подал писмен отговор. С него той оспорва основателността на предявените искове поради недоказаността им. Ищецът не сочи доказателства относно това, че договорът е прекратен предварително и на коя дата 1 длъжникът е бил писмено уведомен за това.

Оспорва издадените фактури, поради несъответствието им със задължителните реквизити на фактури по смисъла на ЗДДЛ и ЗС, тъй като в тях не са посочени основанията за заплащане на сумите, както и липсва подпис на П.П. и на издателя.

Не са представени доказателства, че Общите условия, на които ищецът се позовава се произвели действие по отношението с длъжника, тъй като не се установява факта, че той е бил запознат с тях при сключване на договора.

Поради това моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца поради недоказаността им.

Като прецени становищата на страните и сочените от ищеца доказателства, съдът прие за установено следното:

ПРЕДЯВЕНИ СА СЛЕДНИТЕ ИСКОВЕ:

-по чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава;

Сумите претендирани в настоящото производство съвпадат със сумите по Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 235/20.04.2021г. издадена по гр.д.№ 539/2021г. по описа на СРС.

Ответникът не оспорва изложените в исковата молба, факти, че с ищеца са били обвързани с цитираните договори за мобилни услуги.

По отношение на иска за заплащане на дължимите абонаментни такси е без значение факта прекратено ли е правоотношението и вписано ли е това задължение в ОУ към договорите, тъй като тези такси се дължат дори да не е прекратен договорът. Това задължение е вписано в самите договори и допълнителните споразумения към тях, поради което направените в тази насока възражения от страна на процесуалния представител на ответника съдът счита за неотносими към тази претенция.

Не бяха представени доказателства, че задължението е заплатено. Няма и такива твърдения.

Възраженията за недостатъци в издадените фактури съдът счита за неотносими към случая, тъй като фактурите не са основание за задължението, поради което и евентуален недостатък във формата им не може да окаже влияние на валидността на правоотношението, както и не освобождава страната от задължението да заплати цената на услугите, които е ползвала.

Неоснователни са и възраженията на ответника за неприложимост на Общите условия, тъй като не е бил запознат с тях при сключване на договора. Това се опровергава от съдържанието на самия договор, в който самият длъжник писмено удостоверява с подписа си, че е запознат с Общите условия.

Размерът на иска не беше оспорен, поради което съдът го счита за основателен и доказан в предявените размери-228.28 лева, заедно със законната лихва, считано от 2

19.04.2021г. /датата на предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК пред съда/, до окончателното изплащане на задължението.

По иска с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД- за сумата от 1113.21 леванезаплатени лизингови вноски.

Факт е, че на 24.05.2019 г. страните са сключили договор за лизинг към мобилен № 359893765111, по силата на който на абоната е предоставено за ползване мобилно устройство марка HUAWEI, Mate 20 Pro Dual Twilght . Ответникът-лизингополучател се е задължил да заплати обща лизингова цена, разпределена в 23 месечни лизингови вноски всяка от които в размер на 58.59 лева. Съгласно погасителния план, последната вноска би следвало да бъде направена на 24.04.2021г., който срок към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /19.04.2021г./ все още не е изтекъл.

Съгласно чл.11, ал.1 от договора за лизинг, Лизингодателят може да развали договора в случай, че лизингополучателят не изпълни задълженията си по договора за предоставяне на мобилни услуги. При обсъждане на първата претенция се установи, че такова неизпълнение е безспорен факт.

За развалянето на договора и за настъпване на предсрочната изискуемост, в разпоредбите на чл.10,ал.2 от договора за лизинг е предвидено, че следва да бъде отправено писмено волеизявление за това до неизправната страна. Съдът споделя доводите на ищеца, че за такова следва да се приеме отправеното до ответника кредитно известие № 7295479290/20.10.22019г., в което са начислени всички дължими суми, включително и дължимата неустойка за прекратяване на договора. Не следва да се пренебрегва и факта, че и с конклудентни действия кредиторът е предупредил длъжника, че ще развали договора, а именно ограничавайки изходящите и входящите му обаждания в периода преди издаване на кредитното известие.

Ответникът не представи доказателства и не твърди, че е заплащал договорените лизингови вноски.

Налага се извода, че е налице неизпълнение на задължението за заплащане и на това задължение. Не се оспорва и размера на задължението.

Поради това съдът приема за доказана и тази претенция.

Сумата се дължи заедно със законната лихва, считано от 19.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

От изложеното до тук следва извода, че се дължи и предвидената в договора и ОУ неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Не беше оспорен нейният размер, поради което съдът уважава този иск в предявения размер.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените от него разноски по производството. Разноските на ищеца в производството са в размер на 542.05 лева /33.56 лева- заплатена държавна такса, 208.49 лева- адвокатско възнаграждение и 300 лева- възнаграждение за особен представител на ответника./

Ответникът дължи на ищеца и разноските, направени в заповедното производство по 3 ч.гр.д.№ 539/2021г. по описа на СРС, които са в размер на 242.05 лева.

По тези съображения, Районен съд-Силистра

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. СТ. П.,с ЕГН **********, дължи на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК........................., следните суми:

228.28(двеста двадесет и осем лв. и 28 ст.) лева, представляваща незаплатени абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода 20.07.2019г.- 19.10.2019г. употребени за мобилен № 359895208362, дължими на основание Договор за мобилни услуги, сключен на 09.03.2018г.;

1113.21(хиляда сто и тринадесет лв. и 21 ст.) лева- дължими лизингови вноски, съгласно Договор за лизинг от 24.05.2019г.; заедно със законната лихва върху двете суми, считано от 19.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

336.79(триста тридесет и шест лв. и 79 ст.) лева- неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 09.03.2018г.

ОСЪЖДА П. СТ. П.,с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР

БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК .............................,следните суми:

542.05(петстотин четиридесет и два лв. и 05 ст.) лева- разноски по гр.д.

№ 1335/2021. по описа на СРС;

242.05 (двеста четиридесет и два лв. и 05ст. ) лева- разноски по ч.гр.д.№ 539/2021г. по описа на СРС;

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Сс в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

4