Решение № 260129 от 12.02.2021, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ гр.Плевен, 12.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в открито заседание на 12.01.2021 година, в състав :

РАЙОНЕН

СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА при секретаря Вероника Г., като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гражданско дело 106 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „А.З.С.Н.В." ЕАД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, ****, представлявано от изпълнителния директор ***, чрез пълномощника: К.Г.В. — М., юрисконсулт н. „А.з.с.н.в." ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39 ал.1 от ГПК ***, ****, тел. ***; e-mail: *** против В.И.А., ЕГН **********,***, в която се твърди следното : на 14.03.2019 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г. на основание чл. 99 от ЗЗД, между „***" ЕАД, ЕИК *** и „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК ***, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № *** от дата 31.07.2017 г. между „***" ЕАД и В.И.А. е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в." ООД, ЕИК *** изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.Приложение №1, представляващо неразделна част от договора за прехвърляне на вземания, е представено само с данните на длъжника В.И.А., тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от 33ЛД/.

Съгласно договора за цесия от 27.07.2017 г. „А.з.с.н.в." ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците. Ищцовото дружество има изрично пълномощно от цедента „*** С.А., ***", в качеството му на универсален правоприемник -***" ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД.

В изпълнение на изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл.

99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „*** С.А., ***", съответно с изх. № ***/ *** от 20.03.2019 г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД. Пратката се е върнала в цялост с отбелязване върху обратната разписка, че лицето е в чужбина.

На

25.09.2019 г. отново е изпратено уведомление за извършената цесия, както и за настъпилата предсрочна изискуемост от страна на „*** С.А., ***" с изх. № ***/ *** от 24.09.2019 г., като видно от известие за доставяне с баркод ***, писмото е получено лично от длъжника за 30.09.2019г.

Представят се копия от всички уведомления за извършената цесия ведно с уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост изпращани до длъжника от името на "*** С.А., ***" чрез клона му в Република България в качеството му на универсален правоприемник на „***" ЕАД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД с изх. № ***/ *** от 20.03.2019 г.; изх. № ***/ *** от 21.02.2019 г.изх. № ***/ *** от 24.09.2019 г., които да се връчат на ответника заедно с исковата молба и приложенията към нея, в случай че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания, както и за настъпилата предсрочна изискуемост.

В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено, се прави искане към съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено - Определение N° 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на В КС по гр.дело 788/2013г., ТК.

В случай че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.

47, ал. 1 ГПК и съдът назначи на основание чл. 47, ал. б ГПК на ответника особен представител и последният възрази относно редовността на уведомяването за извършената цесия с връчването на препис от исковата молба, се прави искане към съда да приеме следното: установената фикция в чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК е приложима, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай законът приема връчването за редовно и с изтичане на срока за получаване на книжата, съдът приема, че длъжникът е получил изходящото от цедента чрез пълномощника уведомление за цесиите. С назначаването на особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК възниква представителство по закон, не договорно представителство за назначения адвокат и до назначаването му се стига, след като съдът приеме, че връчването на книжата е станало редовно. Т.е. връчването на исковата молба и книжата към нея предхождат назначаването на особения представител и последващото получаване на исковата молба и книжата към нея от особения представител не засягат редовността на връчването на ответника. В подкрепа на гореизложеното са Решение № 2887 от 30.10.2018 г. по гр.д. № 1708/2017 на PC Сандански и Решение №4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 на PC Варна.

Излага се, че факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи и договора за цесия и пълномощното и уведомление за извършената цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник, на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, с изтичането на срока за получаването на книжата, длъжникът е получил изходящото от цедента, чрез пълномощник, до него уведомление. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Проверката за редовност на връчването по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК се прави с оглед залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на ответника - физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на срока по ал.2 и тя предхожда назначаването на особен представител на ответника, съобразно ал.6 на чл.47, поради което и получаването на книжата от особения представител е ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и доказателствата към нея. В този смисъл е Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018г. на Районен съд - Варна.

На основание чл.47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Предвид изложеното се налага цялостен извод, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на кредитора, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник. Горното становище е залегнало в мотивите на постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018г., I т.о., ТК на ВКС.

Процесното вземане произтича от подписания на 31.07.2017 г. договор за потребителски кредит с № *** между „***" ЕАД, като Кредитор и В.И.А. като Кредитополучател, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита", а именно: 5000,00 лв. Страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която застраховката да бъде платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис" ЕАД, като застрахователната премия, която е в размер на 1008,00 лв. е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски", част е от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска" и съгласно погасителния план на договора за заем е включена в размера на договорната лихва. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят се е съгласил да заплати на Кредитора и такса ангажимент, която е в размер на 175,00 лв., срещу която Кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от Кредитополучателя при усвояване на кредита, като Кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент" от общия размер на кредита.

Предоставянето на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 8762,76 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 3762,76лв.

На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.08.2020 г., на 36 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 243,41лв., при първа погасителна вноска 20.09.2017г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.08.2020 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.

Въпреки цитираната разпоредба до длъжника е изпратено Уведомително писмо, с което е уведомен, че по отношение на вземанията по договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 30.09.2019 г. /получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/.

Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 349,36 лева.