Определение № 1002 от 13.12.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1002 гр. Перник, 12.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

КРИСТИАН Б. П. като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно гражданско дело № 20221700500667 по описа за 2022 година установи, че в срока за обжалване на решението е подадена молба вх.№ 6716/08.11.2023 година, по реда на чл.248 от ГПК, предявена от Димитър С.

Р., чрез адвокат Ивета Р. Р. от САК – за изменение на решение № 363 от 05.10.2023 година, постановено по въз.гр.д.№ 667/2022 година, по описа на Окръжен съд Перник, с което e осъдил Д. С. Р. да заплати на В. Р. Р. сумите от: общо 625 лева - сторени разноски пред Окръжен съд Перник и общо 600 лева - разноски пред Районен съд Радомир.

Излага съображения, че процесуалният представител на В. Р. не е представил договор за правна защита и съдействие конкретно по предявения установителен иск Д. Р. , в условията на главно встъпване . Счита, че договорът за правна защита и съдействие касаел процесуално представителство по делбения иск, тъй като ищецът Р. Р. е починал в хода на процеса, а като негов наследник бил конституиран В. Р. с упълномощен представител адвокат Б., но само по делбения иск.

Твърди, че към отговора по исковата молба на Д. Р. не е бил приложен нарочен договор за правна помощ с доказателства за заплащане по този иск от В. Р., поради което не следва да му бъдат присъждани за представителство пред РС - Радомир.

В тази връзка релевира оплаквания, че не следва да се присъждат и 1 направените разноски от страна на починалия Райчо Р. за внесен депозит за особен представител на Е. К., тъй като те също се отнасяли само до иска за делба, но не и за представителство по предявения установителен иск от Д. Р..

Особеният представител бил назначен с определение на съда от 13.05.2021 г., т.е. преди Д. Р. да узнае за производството по делото пред районния съд .

Излага доводи, че присъдените разноски в производството пред Окръжен съд Перник също били незаконосъобразно постановени в тежест на Д. Р., тъй като въззивният съд бил констатирал извършено процесуално нарушение от първоинстанционния съд в тази насока, поради което той не следвало да ги дължи.

В срока за отговор по чл.248, ал.2 от ГПК, не е постъпил такъв от В. Р., чрез процесуалния му представител адвокат Б..

Съдът, след като се запозна с молбата по чл.248 ГПК, прецени и обсъди релевираните оплаквания и доводи, намери за установено следното:

С решението си Окръжен съд Перник е обезсилил обжалваното решение № 260033 / 08.07.2022 година, постановено по гр.д.№ 618/2020 година, по описа на Радомирски районен съд, включително и в частта за разноските, с което:

-е бил отхвърлен предявения делбен иск от ищеца В. Р. Р., чрез адв окат Б. Б. срещу ответниците В. П. Г. , Е. С. И., Е. С. К., В. С. П., В. Д. В., Р. И. Д., Х. С. Р., Б. С. Р., М. П. Р., Р. Л. А., Е. И. Р. и М. И. Р., за допускане до делба на недвижим имот, подробно описан,

КАКТО И В ЧАСТТА, с което е било признато за установено по предявения иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с главно встъпване при условията на чл.225 ГПК, от ищеца Д. С. Р. срещу ответниците В. Р. Р., В.

П. Г., Е. С. И., Е. С. К., В. С. П., В. Д. В., Р. И. Д., Х. С. Р., Б. С. Р. , М. П. Р., Р.

Л. А., Е. И. Р. и М. И. Р., че ищецът е единствен наследник по универсално завещание на Стоян П. Р., б.ж.на София, спрямо ответниците, които са наследници по закон,

КАТО ВМЕСТО НЕГО Е ПОСТАНОВИ Л ВРЪЩАНЕ НА ДЕЛОТО на

Районен съд Радомир, за продължаване на съдопроизводствените действия по делбения иск, съгласно гореуказаното, за оставяне на първоначалната искова молба „без движение" и за конституиране като задължителен другар в делбеното производство на Д. С. Р.;

2

-ПРЕКРАТИЛ Е ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№ 667/2022 година, по описа на Окръжен съд Перник и гр.д.№ 618/2020 година, по описа на Районен съд Радомир, по предявения при условията на главно встъпване установителен иск, че Д. С. Р. е единствен наследник по силата на универсално завещание на С. П. Р. спрямо наследниците му по закон - страните по делбения иск и че към минал период: от 24.06.2015 година до 05.02.2018 година е бил единствен и изключителен собственик на процесния недвижим имот, КАТО НЕДОПУСТИМО;

-ОСЪДИЛ Е Д. С. Р. да заплати на В. Р. Р. сумите от: общо 625 лева - сторени разноски пред Окръжен съд Перник и общо 600 лева разноски пред Районен съд Радомир.

С мотивната част на решението си окръжният съд обстойно и мотивирано е изложил съображения защо и в какви размери е следвало да се присъдят в тежест на ищеца по установителния иск Д. Р. заплащане на сторени съдебно-деловодни разноски от ответника В. Р., като всъщност вече е отговорил на оспорванията и оплакванията, въведени с настоящата молба по чл.248 ГПК, а именно:

По отношение на делбения иск настоящият съдебен състав е приел, че предвид изхода на делото, разноските към момента следва да останат в тежест на страните така, както са сторени и към момента не следва да се произнася, тъй като след обезсилване на първоинстанционното решение, производството по делбата ще започне от начало пред районния съд в първа фаза, като в нейния ход ще бъдат преразгледани и въпросите за отмяна и намаляване на завещателните разпореждания касателно съответни запазени части, съдържащи се в предмета на прекратения като недопустим установителен иск по главното встъпване, като районния съд ще ги съобрази и разпредели при новото разглеждане на казуса.

С оглед изцяло уважаване на въззиивната жалба и обезсилване на първоинстанционното решение срещу уважения от районния съд установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, но приет от окръжния съд за недопустим обаче, въззивният съд е приел и обосновал, че следва да присъди в полза на В. Р. в пълен размер съдебни разноски, сторени пред Пернишки окръжен съд в общ размер на 625 лева (600 лева - адвокатски хонорар и 25 лева – платена държавна такса по сметка на Пернишки окръжен съд).

По отношение на претендираните и сторени разноски от В. Р. пред Районен съд Радомир, за адвокатски хонорар от 600 лева и за назначаване на особен представител на отв.Калеина от 600 лева (платени от праводателя на В. Р. – Райчо Р. на 05.05.2021 година – л.48 ), въззивният съд в решението си е приел, че следва да бъдат присъдени в половин размер, от 300 лева, тъй като пред първоинстанционния съд адвокатът е оказвал правна помощ и защита на ищеца, настоящ въззивник както по делбения, така и по уважения от районния съд установителен иск, както и 300 лева (половината от общо 3 внесената от праводателя на ищеца - въззивник сума от 600 лева) за назначения особен представител адвокат Т. М. П. на ответника Е. С. К., който също съдът приема да е оказвал правна защита и помощ по два иска - по делбения и установителния в рамките на едно и също съдопроизводство.

Наред с горното, съдът счита, че се явява ирелевантно обстоятелството, че районния съд е дал неправилни указания за водене на установителния иск по чл.124 ГПК, тъй като и РРС и ПОС са го разгледали, а страната, която го е предявила дължи разноски при отхвърлянето му, респективно прекратяването, поради недопустимост. Районният съд не е задължил под страх от санкция страната да води иск с определена правна квалификация, това е нейно право и избор, още повече - в настоящия случай Д. Р. сам е проявил активност за участие в делбеното дело, предявявайки недопустим установителен иск при условията на главно встъпване.

Изпълнението от ищеца по установителния иск на незадължителни указания на първостепенния съд, разгледан от районния съд по признато от въззивния съд обезсилено съдебно решение, в частта по недопустимо предявен установителен иск в делбеното производство не освобождава ищеца от заплащане на разноски в полза на ответната страна, която ги е сторила, за да се защити срещу този иск.

Неоснователен се явява доводът на молителя, че след смъртта на наследодателя на В. Р., последният не можел да претендира сторени от праводателя си разноски по делото, тъй като същият наследява правата и задълженията на наследодателя си след неговата смърт, като в настоящия случай наследява правото да получи сторени от него разноски. Липсват данни по делото В. Р. да се е отказал от наследството на починалия му наследодател.

Неоснователен е и доводът на молителя, че сторените разходи пред районния съд от В. Р. касаели оказване на правна помощ за адвокат и особен представител само за делбения иск, но не и за установителния - по чл.124 ГПК, предявен впоследствие от Д. Р., тъй като последният иск е бил приет от районния съд за съвместно разглеждане с делбения, в едно съдопроизводство, поради което оказваната защита за всички страни имплицитно съдържа и предполага съдействие по всички останали и последващи приети възражения или искове в рамките на един съдебен процес, провеждан в хода на едно гражданско производство с един номер – гр.д.№ 618/2020 година, по описа на 4

Радомирския районен съд.

В случая обаче липсват обаче данни и доказателства за реално плащане на адвокатско възнаграждение, видно от л.106 (В. Р. упълномощава адвокат Б. на 14.12.2021 година от една страна по друго гр.д.712/2019 г., а не по гр.д.№ 618/2022 г., а от друга – липсва отбелязване за договорена сума и реализирано плащане); н а л.147 фигурира пълномощно от Райчо Р. към адв окат Б. от 29.05.2020 година по процесното гр.д.618/2020 г., на РС Радомир, но в него също липсва отразен размер на договорена и реално платена сума за процесуална защита.

Горното обуславя съдът частично да уважи молбата по чл.248 от ГПК, като измени решението си единствено в частта, с която е уважил сторени разноски пред РС Радомир в размер на 300 лева за един адвокат, поради недоказаност на извършеното плащане и да я отхвърли в частта, с която се иска изменение на решението за присъждане в тежест на Д. Р. в полза на В. Р. сторените от праводателя му Райчо Р. разходи за особен представител в половин размер – от 300 лева пред РС Радомир и тези от 625 лева – пред Окръжен съд Перник, тъй като пред въззивната инстанция въззивникът е сторил разноски и е релевирал оплаквания срещу първоинстанционното решение единствено в частта за уважения от РС Радомир установителен иск, прекратен като недопустим от настоящата инстанция.

Горното обуславя частично уважаване на молбата, предявена по реда на чл.248 от ГПК – за изменение на решението в частта за разноските, единствено за недължимост на сумата от 300 лева – за разноски пред Районен съд – Радомир. В останалата част молбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ МОЛБА вх.№ 6716/08.11.2023 година, с правно основание чл.248 от ГПК, предявена от Д. С. Р., чрез адвокат И. Р. Р. от САК – за изменение на решение № 363 от 05.10.2023 година, постановено по въз.гр.д.№ 667/2022 година, по описа на Окръжен съд Перник, В ЧАСТТА, с която e осъден Д. С. Р. да заплати на В. Р. Р. общата сума от 625 лева сторени разноски пред Окръжен съд Перник.

5

ИЗМЕНЯ решение № 363 от 05.10.2023 година, постановено по въз.гр.д.

№ 667/2022 година, по описа на Окръжен съд Перник В ЧАСТТА, с която е осъден Д. С. Р. да заплати на В. Р. Р. общ ата сума от 600 лева, за разноски пред Районен съд Радомир, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА Д. С. Р. да заплати на В. Р. Р. общ ата сума от 300 лева, за разноски пред Районен съд Радомир.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6