Решение № 1181 от 16.10.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2502/2024
- Вид
- Решение № 1181
- Подписан
- 16.10.2024
- В сила
- 16.10.2024
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Цвета Боянова Борисова, Бранимир Веселинов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 144 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1181 гр. Пловдив, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Бранимир В. Василев
Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20245300502502 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от И. Г. С., ЕГН ********** срещу Решение № 2726/17.06.2024г., постановено по гр. дело № 14577/2023г. по описа на Районен съд Пловдив в частта, с която съдът е отхвърлил иска за издръжка, предявен от И. С. срещу Г. С., за разликата над 250,00 лева месечно до пълния предявен размер от 500,00 лева месечно като неоснователен.
Изложени са съображения за неправилност на първоинстанционния акт в тази част и искането е за неговата отмяна. Постъпила е и жалба от Г. И. С., ЕГН ********** против същото решение в частта, с която ответникът е осъден да заплаща на И. Г. С. издръжка на основание чл. 144 от СК в размер на 250,00 лева месечно, считано от 04.10.2023г. за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на първоинстанционния акт в осъдителната му част и искането е за неговата отмяна.
Въззивните жалби са подадена в предвидения от закона срок от лица, имащи право на жалба, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същите се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество, ПОС намира следното:
1
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 1 44 СК, предявен от И. С. (пълнолетно дете) срещу Г. С. (баща), за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на ищеца в размер на 500,00 лева месечно, считано от 04.10.2023г. Претендира се законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа до пълното изплащане на сумата.
Ответникът оспорва иска и намира същият за неоснователен.
С обжалваното Решение № 2726/17.06.2024г., постановено по гр. дело № 14577/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, първоинстанционният съд е осъдил Г. И. С. да заплаща на И. Г. С. издръжка на основание чл. 144 от СК в размер на 250,00 лева месечно, считано от 04.10.2023г. за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за издръжка за разликата над 250,00 лева месечно до пълния предявен размер от 500,00 лева месечно като неоснователен.
По делото безспорно се установява от представеното удостоверение за раждане от ***г. на община Пловдив, че ответникът е баща на детето И. С., родено на ***г.
Приложена е служебна бележка от *** от 28.09.23г., според която ищецът е ученик там през учебната 2023/2024г. в 12-ти клас, редовно обучение.
Приложена е и справка от ТД на НАП – Пловдив за доходите на страните от 19.02.24г., според която ответникът няма регистрирани трудови договори, има подадени декларации като самоосигуряващо се лице. Ищцецът е работил до 26.10.23г. в „Импорт Алианс България“ ЕООД – гр. София с основна месечна заплата от 400,00 лева.
Приета е и справка от Агенция по вписванията – гр. Пловдив от 09.04.24г., според която ответникът е придобивал недвижими имоти и е отчуждавал такива през периода 1991г.-2024г.
В хода на първоинстанционното производство е разпитан свидетеля М. К. - майка на ищеца. От показанията й се установява, че И. е неин син. И. към този момент е в 12-ти клас, предстоял му абитуриентски бал и завършване. Все още се двоумял какво да учи след като завърши. Привличали го двигателите с вътрешно горене. В момента И. учел редовно обучение, много добре са справял с ученето, в момента подготвял дипломна работа.
Живеели двамата в едно домакинство в град Първомай, но нейните родители 2 им помагат. Нейната заплата е 1700 лв. и с нея само нямало как да се справят.
И. бил започнал работа в един кол център и работил почасово около месец. Не знае колко са му платили. И. нямал доходи от наем, от ренти. Свидетелката обработвала земя и продавала продукция и оттам имала допълнителни доходи.
От земеделската работа не може да каже колко получава допълнително. Всеки месец неговите разходи били различни. На месец за двамата са нужни 1000 лв. за храна, от които 500 лв. за храна на месец са за И.. Той се обличал спортно – със суитчър, който струвал 100 лв., с дънки, които стрували 100 лв. И. е шофьор и имал автомобил, който карал. Майка му му давала пари, за да зарежда автомобила. През ден – два му давала по 50 лв. за бензин. На месец му давала 500 лв. за бензин. По български език му помагала тя, нямал извънкласни уроци. С английския език И. се справял много добре. И. нямал здравословни проблеми. И. си имал приятелка. Утре момичето има рожден ден и ще й прави изненада. Не знае точно от колко време бащата на И. е в Кипър. Сега получили потвърждение от него, че е в Кипър. Казал е на В., че е на редовна работа и живеел с някаква жена на семейни начала. Бащата на И. казвал, че не знае, че има дело за издръжка. Отказал е категорично да му дава пари за издръжка. Издръжката за детето, докато не било навършило 18 години се събирала от ЧСИ, тъй като бащата отказвал доброволно да я плаща.
Доколкото си спомня, те правили запор на неговата земя, земеделска земя.
Бащата притежавал земеделска земя. Не е наясно какви леки автомобили притежавал баща му. Знаят, че ответникът имал земя в село Чалъкови, Раковски. Не знае колко декара. Доколкото знае, тази земя се обработвала и е дадена под наем. Нямало как да знае каква сума се получава от тази земя.
Единият вариант е синът й да кандидатства в Техническия университет – Пловдив. След като синът й завърши, ще кандидатства. Тази година предстояло И. да завърши. Успехът на И. към този момент е много добър. Знае от И., че той при телефонен разговор е помолил баща си да му плаща издръжка за учащ, но той му е отказал.
При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира изводите на районния съд за правилни по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 144 СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна 3 възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
По дела за издръжка в тежест на ищеца е да докаже възможностите на родителя, от когото се търси издръжка.
В настоящия случай, видно от представените пред първата инстанция писмени доказателства, въззивникът - ищец в производството пред ПР С е пълнолетен, като продължава образованието си в ПГ по селско стопанство *** и се очаква да завърши в края на учебната 2024г. Не се твърди и няма данни по делото към настоящия момент детето да продължава образованието си във висше учебно заведение.
Независимо от моралното задължение на родителя да подпомага финансово своите навършили пълнолетие деца при получаване на по-добро образование и в тази връзка с възможности за по-добра реализация в обществото и поделяне на разноските за образование с другия родител и принципно добрата инвестиция за всеки родител да вложи средства именно в доброто образование на децата си, юридическото задължение, скрепено с правна принуда за родителя да издържа пълнолетните си деца, ако те продължават образованието си, възниква с оглед на чл. 144 от СК само ако това не създава особено затруднение за него. Родителят може да дава издръжка без особени затруднения тогава, когато притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за собственото си пълнолетно дете.
Задължението за даване на издръжка на пълнолетно дете не е абсолютно, поради което не може да се настоява за присъждане на такава във всички случаи, без да се съблюдават възможностите на родителите с оглед на материалните и икономически условия на живот понастоящем.
С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира изводите на районния съд за възможността ответникът да заплаща издръжка в размер на 250 лв. месечно без особени затруднени за правилни. Вярно е, че видно от справката от ТД на НАП – Пловдив за доходите на страните от 19.02.24г., Г. С. няма регистрирани трудови договори. Въпреки това, от събраните гласни доказателствени средства се установява, че същият работи в Кипър, т.е. реализира доходи. В допълнение, ответникът притежава и е извършвал разпоредителни сделки с недвижимо имущество. След преценка на събрания доказателствен материал, претенцията на ищеца следва да се уважи до размера на сумата от 250 лв., доколкото за горницата над нея до пълния претендиран ряазмер от 500 лв., същата се явява неоснователна.
На следващо място, настоящата инстанция констатира, че първоинстанционното решение в частта, в която Г. С. е осъден да заплаща на И. С. издръжка на основание чл. 144 от СК в размер на 250,00 лева месечно, считано от 04.10.2023г. до навършване на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, е недопустимо. С исковвата молба не е 4 формулиран петитум относно периода след завършване на средно образование от детето. Ето защо в тази част обжалваният акт следва да се обезсили като недопустим, а производството – да се прекрати.
По отношение възнаграждението на особения представител на Г. С. съдът счита, че в полза на адв.О. следва да се присъди сумата от 300 лева.
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предмет на разглеждане по съединени дела С- 427/16 и С428/16 на Съда на Европейския съюз, по които е постановено Решение от 23.112017 г. В т. 1 от това решение е записано следното:"Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат- под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката- да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели". Следователно СЕС не е констатирал директно противоречие на националната правна уредба с правото на ЕС, а е дал указание във всеки един конкретен случай съдът да извърши преценка относно това, дали приложението на предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимално възнаграждение би довело до ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, т.е. дали това не би довело до недопустимо ограничаване на свободата на договаряне. Като взе предид това, както и разпоредбата на чл.47, ал.6, изр.2 ГПК, настоящият състав на ПОС намира, че сумата от 300 лева е справедлива, с оглед правната и фактическа сложност на делото.
С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя-ищец И. С. следва да се присъди сумата от 800 лв.- адвокатско възнаграждение за въззивното производство, платимо от Г. С.. Предивд процесуалното представителство на жалбоподателя-ответник чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, на същия следва да се определи възнаграждение в размер на 300 лева, платимо от бюджета на съда, доколкото въззивникът е лице, освободено от държавни такси и разноски по реда на чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК. Едновременно с това следва да се осъди въззиваемият да заплати тези разноски по водене на делото в полза на Окръжен съд Пловдив.
Разпечатката съдържа 38 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f8fc8064-75f6-4614-98af-4681c8ec31e6