Решение № 1134 от 31.05.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1134 гр. Бургас, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20212120106481 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК 205680303, седалище и адрес на управление в .............................., представлявано от Ю.Б.Ц., съдебен адрес в ............................ чрез адв.В.Г., против Д. И. Л., ЕГН **********, с която е предявен иск за приемане за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане към него в размер на 49,95 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер **********/16.05.2017 г., сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура №................/22.06.2018 г. за периода 22.05.2018 г. – 21.06.2018 г., което вземане е предмет на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№4946/2021 г. по описа на БРС.

Ищецът твърди, че между ответника и „БТК“ ЕАД има сключен договор за предоставяне на далекосъобщитетлни услуги с клиентски номер **********/16.05.2017 г. за ползване на мобилна услуга за номер ................ при условията на тарифен план ........................... с месечна абонаментна такса 19,99 лева с ДДС за срок от 24 месеца, съответно до 16.05.2019 г., по който ответникът е неизправна страна, тъй като не е заплатил дължимите суми за три последователни отчетни месеца – м.02.2018 г., м.03.2018 г. и м.04.2018 г. за потребените от него електронни услуги за периода на потреблението им 22.01.2018 г. – 21.04.2018 г.

Неплащането им е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната и да издаде крайна фактура с начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 49,95 лева. На следващо място се 1 твърди, че с Договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД е прехвърлило вземанията си към ответника на „С.Г.Груп“ ООД, а с Договор за цесия от 01.10.2019 г. вземанията са били прехвърлени от „С.Г.Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ООД.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В съдебно заседание ищецът не се представлява, представя молба, вх.№17736/23.05.2022 г.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът чрез назначения му от съда особен представител депозира писмен отговор на исковата молба, в който на подробно изложени аргументи изразява становище за неоснователност на иска. Наред с това оспорва вземането на „БТК“ ЕАД спрямо Л. да е било предмет на договор за цесия, първоначално сключен със „С.Г.Груп“ ООД, а впоследствие и с ищеца по делото, като сочи, че ответникът не е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения особен представител, който поддържа отговора на исковата молба, ангажира доказателства.

При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Приет като доказателство по делото е Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер **********/16.05.2017 г. за ползване на мобилна услуга за номер ................ при условията на тарифен план ........................... с месечна абонаментна такса 19,99 лева, от съдържанието на който става ясно, че е сключен между „БТК“ ЕАД и ответника за срок от две години, съответно до 16.05.2019 г. Налице са данни, че във връзка със сключения договор и предоставените услуги операторът е издал фактури, сумите по които няма данни да са платени от страна на ответника.

Приета като доказателство по делото е фактура – месечна сметка №................... от 22.06.2018 г. на стойност 171,51 лева, от съдържанието на която става ясно, че сумата е формирана от стойността на неустойка за тарифен план ........................... в размер на 49,94 лева и неустойка за предсрочно прекратяване на договор – за устройство в размер на 67,72 лева.

Приети като доказателства по делото са още Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г., сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, пълномощно, потвърждение за прехвърляне на вземания по чл.99, ал.3 от ЗЗД, Уведомление за цесия, договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г., сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД, извлечение от приложение №1 към договор за цесия от 01.10.2019 г., Уведомление за цесия, от съдържанието на които става ясно, че кредиторът по договора за мобилни услуги е прехвърлил на настоящия кредитор, вземанията, които има спрямо ответника Л., за което последният е уведомен с получаване на препис от исковата молба и приложенията й чрез особен представител.

2

По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице, по която дава заключение, че по фактура №.................../22.06.2018 г. на стойност 117,66 лева, няма извършено плащане.

По делото е извършена съдебно-графологическа експертиза, вещото лице, по която дава заключение, че подписът, положен в декларацията от 16.05.2017 г. е положен от ответника.

По делото е приложено ч.гр.д.№4946/2021 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на което е видно, че е образувано на 08.07.2021 г. по заявление на „ЮБЦ“ ЕООД, по което има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1739/12.07.2021 г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата от 49,95 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 16.05.2017 г., за което е издадена фактура №.................../22.06.2018 г.

При така приетото за установено от фактическа страна се налагат следните изводи:

Съдът констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по гражданско дело №6481 по описа на Бургаски районен съд за 2021 г., против длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№4946/2021 г. по описа на РС-Бургас, е подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 09.08.2021 г., от лице легитимирано да предяви иск, поради което и същият се явява допустим.

В тежест на ищеца бе да се установи наличието на облигационна връзка с ответника.

Същата не се оспорва от ответника, чрез назначеният му от съда особен представител и се установява от приетия като писмено доказателство договор. По своята същност договорът касае доставката на далекосъобщителна услуга, доколкото не са наведени твърдения и представени доказателства за уговорка в различен смисъл, и поради това отношенията между страните се регламентират от общите правила за договорните задължения с предмет натурална престация. Съответно, договорената цена се дължи при реално извършена доставка. Подписвайки договора, потребителят декларира, че е запознат, приема и е получил екземпляр от ОУ на дружеството по повод договорните отношения. В настоящия случай от ищцовото дружество са представени фактури и приложения към тях, от които са видни вида, количеството и стойността на потребените услуги и сумите по тях, които не се претендират от ищеца.

Относно претендираната неустойка.

Съобразно нормата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които изпълнява, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения. Допустимо е уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била 3 нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: операторът се задължава да предостави на потребителя ползването на услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на три месечни абонаментни такси, операторът по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса.

Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на оператора при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на три абонаментни вноски, считано от прекратяване на договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Ето защо установителният иск за неустойка в размер на 59,97 лева, следва да се отхвърли като неоснователен.

В тежест на ищеца следва да се възложат разноските за възнаграждение на вещи лица в общ размер на 384,30 лева, които се дължат по сметка на РС-Бургас.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 от ГПК иск на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК 205680303, седалище и адрес на управление в ............................ представлявано от Ю.Б.Ц., против Д. И.

Л., ЕГН **********, адрес в ..........................., с която е предявен иск за приемане за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане към него в размер на 49,95 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер **********/16.05.2017 г., сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура №................./22.06.2018 г. за периода 22.05.2018 г. – 21.06.2018 г., което вземане е предмет на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№4946/2021 г. по описа на БРС, като неоснователен.

ОСЪЖДА „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК 205680303, седалище и адрес на управление в ............................ представлявано от Ю.Б.Ц., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Бургас, сумата 4 от 384,30 лева, представляваща възнаграждение за вещи лица.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5