Решение № 7 от 13.01.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№7 гр. гр. Добрич, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Гражданско дело № 20243200100420 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Б. Р. Б. с постоянен адрес в с.Ф. Д., общ.Д., срещу Р. А. от с адрес в с.С., общ.Д., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 50 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от нападението и нахапването му на ***г. от куче, порода Дого аржентино, собственост или намиращо се под надзора на ответника.

Исковата претенция е основана на следните обстоятелства: На ***г. след уговорка по телефона ищецът и съпругата му отишли до дома на ответника в с.С.. Ответникът е ***, посещението било уговорено за *** на ищеца, в кабинета на ответника, намиращ се в неговия дом в с.С.. Когато достигнали до мястото, ищецът опитал да се свърже с ответника по телефона, но абонатът бил зает. Портичката била леко отворена, ищецът влязъл в двора, на третата крачка извикал „Д.“ и тогава изскочило едно голямо бяло куче, което се нахвърлило върху него. Кучето опитало да захапе ищеца за гърлото, но той успял да се предпази с лявата ръка, за която кучето го захапало, скъсало ***, започнала да хвърчи кръв. Ищецът успял да отблъсне кучето, но то отново се 1 нахвърлило върху него, съборило го на земята, ищецът се борил с кучето, загубил съзнание. Дошъл в съзнание от писъка на жена си, която кучето също ухапало по ръката. Тогава *** излязъл и прибрал кучето.

Ищецът бил откаран в болницата, където пролежал пет дни, оперирали го. От нахапването от кучето ищецът получил повърхностни контузни рани в областта на ***, охлузни рани на лява колянна става, разкъсна рана по *** и видима увреда на сухожилието. Загубил много кръв, бил отпаднал и замаян, изпитвал неистови болки, боляла го и дясната ръка, върху която паднал, когато кучето го съборило на земята. След операцията не можел да се самообслужва, наложило се да го обрижва първо внукът му, а после съпругата му. От преживения стрес ищецът започнал да се чувства напрегнат, получил сърцебиене, чувство за задух, заболяването му от *** се влошило – наложило са да започне да приема инсулин, имал проблеми със съня, бил потиснат, не се радвал на нищо, страхувал се да излезе, за да не бъде нападнат отново от куче.

Консултирал се с психолог и психиатър, констатирали остра стресова ситуация у ищеца. Силният стрес довел ищеца и до състояние на инсулинова резистентност. Наложило се ищецът да взема лекарства за подобряване на психичното си състояние. Въпреки проведените лечения, ищецът продължавал да е притеснен, уплашен, да се страхува от нападение от куче.

Кучето, нападнало ищеца на ***г., било бяло, 45 – 50 кг, порода Дого Аржентино. Кучето било собственост на ответника, живеело в неговия двор, подчинявало се на командите му. В деня на инцидента кучето било пуснато свободно, без каишка и намордник.

Въз основа на така изложените обстоятелства ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лева за неимуществените вреди, които е претърпял в резултат на нападението и нахапването му от кучето, собственост или намиращо се под надзора на ответника. Претендира и законната лихва върху главното парично задължение, считано от датата на увреждането ***г. до окончателното му погасяване.

Ответникът Р. А. оспорва иска. Възразява, че ищецът е извършил действия, с които изцяло е причинил или в изключителна степен е допринесъл за уврежданията, които получил от случилото се на ***г. В подкрепа на това ответникът е посочил, че жилището и *** му кабинет се намират на един 2 адрес в с.С.. За *** кабинет в двора се влиза през порта, която се заключва с катинар, има и звънец. Дворът към жилищната част е отделен от двора към кабинета с масивна желязна порта с резе, която се отваря след вдигане на резето и в посока от кабинета към жилищната част. Кучето порода Дого аржентино и едно малко кученце – пинчер живеят в двора към жилищната част. През деня голямото куче е вързано с каишка и синджир; ответникът го пуска свободно из двора само през нощта.

На ***г. след телефонен разговор ответникът очаквал ищеца и съпругата му да дойдат за **** преглед. В този ден портата на улицата била с поставен катинар, но с оставен в него ключ - за да може едно друго лице да влезе за изнасяне на отпадъци от двора, без да безпокои ответника, както двамата се били уговорили. Ответникът бил в жилището си, като уговорката била, когато ищецът и съпругата му дойдат до портата на улицата, да му се обадят по телефона, за да им отвори и да идат в кабинета му. Те не се обадили по телефона на ответника, не позвънили и на звънеца. Ответникът чул викове в двора към жилището, излязъл и видял ищеца да удря с юмруци кучето Дого аржентино. Кучето, като видяло ответника, се прибрало в къщичката си.

Ищецът и съпругата му били отпреди пациенти на ответника, идвали и друг път за преглед, знаели разположението на сградите и двора към тях, знаели и за кучето в двора към жилището. Преди, когато идвали, двамата винаги стояли пред портата на улицата и се обаждали на ищеца, който им отварял и ги водел в кабинета си. Но на ***г. ищецът не изчакал да бъде въведен, а сам влязъл в имота на ответника, преодолял последователно двете заключени порти и достигнал до жилищната част, където знаел, че е кучето.

Кучето реагирало естествено при вида на чужд човек в пазената от него територия и при виковете «Д.» и с дърпане се е измъкнало от каишката на врата си. Ако ищецът бе изчакал на улицата, както винаги преди и както е била уговорката, той нямало да бъде нападнат от кучето, което не е напускало двора към жилището на ответника. С действията си ищецът е станал причина за уврежданията си, ако не изцяло, то най-малко на 95%.

Ответникът възразява и, че не всички увреждания на ищеца са причинени от нападението на кучето, а причинените такива не са в твърдяния обем и степен на сериозност. Ищецът не е губил съзнание, защото ответникът – *** веднага осъзнал, че е засегната ***, взел мерки и почти спрял кървенето 3 още преди идването на спешния медицинския кип. Необходимостта за инсулиново лечение на ***ната болест на ищеца била отпреди случилото се, а не негов резултат. Ищецът поначало страдал от ***, която /а не инцидентът с кучето/ била причината да е напрегнат, раздразнителен, потиснат, в невъзможност да се радва. Ответникът посетил ищеца в болницата, който изглеждал добре, спокоен, говорили нормално, но в един момент ищецът обяснил на ответника, че има нужда от пари, поради което ще го съди за случилото се.

Ответникът настоява предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен изцяло, евентуално частично, съобразно въведените от него възражения.

След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Не е спорно, че ответникът Р. А. е ***, който живее и практикува в с.С., общ.Д., като жилището и ***ският му кабинет се намират в един имот.

По обяд на ***г. ищецът Б. Р. Б., придружен от съпругата си, отишъл за **** при ответника. Прегледът бил предварително уговорен в телефонен разговор между съпругата на ищеца и ответника. След като пристигнали при имота на ответника, ищецът и съпругата му влезли в двора. Там били нападнати и ищецът бил нахапан от голямо бяло куче, порода Дого Аржентино. Кучето е собственост на ответника, живее в двора на имота му в с.С., ответникът се грижи за него.

По делото са дадени показания от И. М. М. – *** на с.С., С. М. И. – жител на с.С., помага понякога на ответника в работата по къщата и двора, А.

С. А. – пациент на ответника, К. Т. П. и Г. Т. Г. – ***, отзовали се на подадения сигнал за инцидента. Тези свидетели са без родствена или каквато и да било друга връзка с ответника, която да внася съмнение в тяхната безпристрастност, а показанията им кориспондират помежду си, с оглед на което и следва да се възприемат.

От тях се установява, че имотът на ответника е с висока, зидана ограда към улицата. Дворът е разделен на две части – към жилището и към *** кабинет. За двора към жилището има малка дървена порта с домофон, но не тази порта е релевантната за спора. За двора към *** кабинет има друга порта, голяма, решетка от метални пръчки. В лявата страна на тази порта има звънец.

Погледнато от улицата, тази порта се заключва в лявата страна и се отваря с 4 плъзгане в дясна посока. Като се влезе в двора през тази порта, в ляво е *** кабинет с бяла ПВЦ врата, а в дясно има друга порта. Тя е тази, която разделя двора на две части – към кабинета и към жилището. Тази порта е по-малка, също от метални пръчки.

Свидетелите И. М. М. и С. М. И. редовно контактуват с ответника, познават имота и знаят начина, по който ответникът процедира. От техните показания се установява, че вътрешната, разделяща двора порта се заключва, като вторият свидетел уточнява, че заключването е с резе от страната на двора към жилището и се отваря в посока към жилището. Портата към *** кабинет винаги е заключена с ключ. Пациентите звънят на звънеца на портата или по телефона, за да дойде *** да им отвори и да ги допусне в кабинета си, което се подкрепя и от свидетеля А. С. А., приет за преглед от ответника именно по този начин няколко месеца преди инцидента.

Кучето Дого Аржентино живее в жилищната част на двора, има си къщичка в дъното. През деня е вързано, а вечер ответникът го пуска свободно из двора. До случилото се на ***г. кучето не е създавало проблеми, не е нападало никого.

На ***г. свидетелят С. М. И. помагал на ответника за почистване на двора. Към обяд отишъл до дома си; трябвало да се върне след обяд и да продължи почистването, но междувременно се случил инцидентът. Когато свидетелят си тръгвал на обяд, ответникът му казал при връщане да не му звъни, а направо да влезе през портата до кабинета, на която от вътрешната страна той /ответникът/ ще остави ключа.

Свидетелката Н. О. Б. е съпругата на ищеца, заедно с която той отишъл за преглед при ответника. Преди това двамата били ходили 5 – 6 и повече пъти за преглед при ответника. Според показанията й, на ***г., когато ищецът паркирал и слезли от автомобила, свидетелката звъннала по телефона на ответника, за да му каже, че са дошли, но абонатът бил зает. «Първата» врата била отворена, ищецът и свидетелката влезли в двора, проверили кабинета, той бил заключен, направили една – две крачки напред, като викали «Д.! Д.!».

И тогава едно грамадно бяло куче «направо лети» към тях. Кучето се нахвърлило върху ищеца, който се защитил с лявата ръка, а кучето го захапало над китката. Скъсала се артерията, бликнала кръв като фонтан. Свидетелката 5 крещяла и кучето се нахвърлило към нея, ухапало я по лявата ръка. Кучето отново се върнало към ищеца, нахапало го по корема, слабините, краката.

После дошъл ответникът.

Според свидетелката не само в този случай, но и при всички предходни посещения за преглед при ответника портата на улицата до кабинета била «все ей тъй» отворена. Свидетелката не била виждала да има звънец на портата. Не била виждала, обръщала внимание, не знаела дали има друга порта. Кучето дошло от «отсреща някъде» и ги нападнало пред вратата на кабинета, на няколко крачки от нея.

Свидетелката Н. О. Б. не е единственият очевидец на случилото се.

Свидетелят А. С. А. бил лекуван от ответника за първи път няколко месеца преди случилото се. На ***г. свидетелят отново имал здравословен проблем и решил да отиде при ответника за преглед. Отишъл по обяд, след 12 часа, без предварително обаждане, «на късмет», ако *** е там. Спрял автомобила си на улицата, отворил прозореца и видял мъж и жена пред портата до *** кабинет.

Свидетелят слязъл от автомобила и видял ръката на мъжа вкарана между пръчките на портата, мъжът правел/бутал нещо, нещо прищракало, вратата се плъзнала на дясно и мъжът влязъл вътре. Свидетелят не е видял дали мъжът е отишъл до вратата на кабинета в ляво на портата, но го е видял, че отива в дясно от портата. Свидетелят се приближил до портата, от където видял вътрешната порта/врата/портичка, видял мъжа пак да си пъха ръката, нещо пак прищракало. Мъжът отворил малката вратичка и влязъл. Още, като започнал да отваря малката вратичка, се чувал лай на куче /л.167/.