Решение № 251 от 05.06.2023, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Перник, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20221700500619 по описа за 2022 година

., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е във връзка с депозирана въззивна жалба от „ДЖЕЙ ТИ СЪРВИС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ***, чрез пълномощника му адв. А. А. срещу Решение № 260188/10.08.2022г., постановено по гр. д. № 00807/2021г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което съдът е определил в полза на П. В. П., с адрес: ***, част от поземления имот на „ДЖЕЙ ТИ СЪРВИС“ ЕООД, с ЕИК: 202829350, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ***, представляващ поземлен имот с идентификатор №

*** по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед РД -18-91/13.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, която П. В. П. може да ползва като собственик на самостоятелен обект с идентификатор № ***, разположен в сграда с идентификатор № ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор № ***, която площ на скицата, прилоена по СТЕ и съставляваща неразделна част от решението представлява вариант ІІІ и е заключена между букви А-Б-В-Г-Д-ЕЖ-З-А (оцветена в лилаво).

Със същото съдебно решение, „ДЖЕЙ ТИ СЪРВИС“ ЕООД е осъдено да заплати на П. В. П. сумата от 990,00 лева, представляваща направени по делото разноски.

Във въззивната жалба се изразява несъгласие с обжалваното съдебно решение, 1 поради което същото се обжалва изцяло. Въззивния жалбоподател счита, че обжалваното решение е постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон, а формираните от съда изводи са необосновани и от фактичска и правна страна са в противоречие с доказателствата по делото. Сочи се, че противно на приетото от районния съд, процесната сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Перник е сграда за енергопроизводство, като и е нанесена в КККР на гр. Перник като такава. Съдържат се оплаквания за нарушение на процесуални правила от страна на първоинстанционния съд, изразяващи се в неуважаване на доказателствено искане за допускане на съдебна експертиза с вещо лице – енергетик. Жалбоподателя счита, че изясняването на обстоятелството дали сградата е енергиен обект е от съществено значение за правния спор, тъй като енергиен обект не може да е предмет на правна сделка в гражданския оборот между правни субекти. По изложените подробни съображения се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на ново съдебно решение, с което бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от насрещната страна, в който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Сочи се, че жалбоподателят неправилно приема за доказано по делото, че в поземления имот има изградена една сграда, която по КККР на гр. Перник е отразени като две сгради, с предназначение и на двете за енергопроизводство. В действителност в имота имало не една, а две съвсем отделни сгради, като едната е с предназначение за търговия, а втората – за енергопроизводство. Именно във втората сграда се намирали двата самостоятелни обекта – единият с идентификатор ***, който е за енергопроизводство /трафопост/ и самостоятелен обект с идентификатор *** – за търговска дейност. По изложените в писмения отговор съображения се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение, респ. обжалваното решение – потвърдено. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание пълномощника на дружеството-жалбоподател адв. А. пледира за уважаване на въззивната жалба, респ. отменяване на първоинстанционното съдебно решение. Позовава се на изслушаната пред въззивната инстанция СТЕ, като счита, че същата безспорно установява, че за процесната сграда не са открити строителни книжа, както за нейното изграждане, така и за извършване на преустройството й. Счита, че сградата представлява енергиен обект и като такъв не може да му се признае търпимост за част от него като търговски обект, нито такъв енергиен обект може да бъде предмет на сделка в гражданския оборот. Счита още, че представения от насрещната страна нотариален акт не доказва и не удостоверява право на собственост върху търговски обект, тъй като правно ирелевантно е обстоятелстото как даден обект е заснет в кадастралната карта, а е от значение какво е неговото предназначение. В реплика заявява, че обстоятелството, че в кадастралната карта няма нанасяне на два самостоятелни етажа не създава никакви права, нито е основание за извод в смисъл, че се касае за ниво.

Въззиваемата страна, представлявана от адв. Г. М. пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Посочва, че се касае за строителство от тридесетте години на миналия век, от когато са настъпили много промени. Заявява, че към момента на придобиване на имота от доверителя му и към настоящия момент това е една сграда с два самостоятелни обекта на един етаж. Счита, 2 че обстоятелството, че самостоятелния обект има още едно ниво, което не съвпада с етажа на сградата, не означава, че са два етажа. Обръща внимание, че съгласно наредбата за изготвяне на кадастъра ниво на самостоятелен обект, който не съвпада с етажа на сградата, не се отразява графично и не се счита като етаж.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - гр. Перник, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По конкретно наведени оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:

Районен съд – Перник е сезиран с иск с правно основание чл. 64 ЗС за определяне частта от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, собственост на ответника, необходима за ползване по предназначение на собствения на ищеца самостоятелен обект с идентификатор № ***, представляващ част от сграда с идентификатор № ***.

За да се легитимира като собственик на процесния самостоятелния обект с идентификатор № ***, представляващ част от сграда с идентификатор № ***., ищецът се е позовал на Нотариален акт за продажба № ***, том ***, рег. № ***, дело № 125 от 18.06.2020 г. на нотариус Н. З., съгласно който ищецът в качеството си на купувач, е придобил собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор № ***, представляващ част от сграда с идентификатор № ***, построена в урегулиран поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на самостоятелния обект от 22.05.2020 г. с предназначение на обекта: за търговска дейност, на едно ниво, с площ 30 кв.м., със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни обекти в сградата: на същия етаж – обект с идентификатор № ***, под обекта – няма, над обекта – няма.

Ищецът е обосновал правния си интерес от предявяване на иска с това, че след 3

04.11.2020 г. ответникът му е отнел възможността да ползва мястото за достъп до сградата, с оглед ползване на имота му по предназначение, като поставил ограда на входа на улицата и започнал изграждането на навес

Ответникът своевременно, в срока по чл. 131 ГПК, е оспорил твърденията на ищеца, като е заявил, че договорът за приватизационна продажба и договорът за продажба, обективиран в нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело№ 125 от 18.06.2020 г. на нотариус Н. З., са нищожни поради противоречие със закона и невъзможен предмет, тъй като сграда с идентификатор № *** е сграда за енергопроизводство, представляваща „енергиен обект“ по смисъла на пар. 1, т. 23 от ДР на ЗЕ и като такъв не може да бъде предмет на продажбата, съгласно пар. 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ. Заявява, че към момента на сключване на договора за продажба, обективиран в нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело№ 125 от 18.06.2020 г. на нотариус Н. З., не е било издадено удостоверение за търпимост за търговски обект като част от сградата, поради което същият не може да е предмет на прехвърлителна сделка, съгласно пар. 16, ал. 2, предл. Последно от ПР на ЗИД на ЗУТ. Именно такива са и оплакванията, релевирани във въззивната жалба и очертаващи предмета на въззивната проверка.

Настоящия съдебен състав, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на страните, намира оплакванията, обективирани във въззивната жалба, за неоснователни.

Не е спорно по делото, че ответникът е собственик на поземлен имот с идентификатор ***.

От изслушаната и приета от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза се установява, недвижимия имот, собственост на ищеца, представлява част от сграда, която част представлява самостоятелен обект с идентификатор *** в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед РД-18-91/13.10.2008г. с последно изменение за самостоятелния обект от 22.05.2020г., с предназначение на обекта: за търговска дейност, на едно ниво, с площ от 30 кв. м., със съответните идеални части от сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни обекти в сградата: на същия етаж – обект с идентификатор ***, под обекта – няма, над обекта – няма. Установява се, че северната част на сградата с идентификатор *** по КККР на гр. Перник е действащ трафопост с диспечерско наименование „Орион“. Сградата с идентификатор *** по КККР на гр. Перник се състои от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (собственост на ищеца), с площ по документи 30 кв. м. и предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, и самостоятелен обект в сградата с идентификатор ***, тип: инфраструктурен обект в сграда. Вещото лице е посочило, че обектът, посочен в нотариалния акт за собственост, легитимиращ ищеца като собственик, представлява самостоятелен обект в сградата. В допълнително заключение от 21.02.2022г. вещото лице е уточнило, че самостоятелният обект в сградата, собственост на ищеца, понастоящем представлява самостоятелен обект, а преди това е била част от енергиен обект. Посочено е и, че по отношение на сградата с идентификатор *** по КККР на гр. Перник от страна на Община Перник и „ЧЕЗ Разпределение“ АД не са представени никакви документи. От заключението на разглежданата експертиза се установява още, че по КРП на гр.

Перник, кв. „***“, утвърден със Заповед № 1150/01.08.1986г., сграда с идентификатор 4

*** по КККР на гр. Перник попада в УПИ ***, отреден „За фурна“, в кв.

*** и е нанесена като две сгради – северната е означена като трафопост – „Тр.П“, а южната като двуетажна масивна стопанска сграда – „2МС“.

По делото е прието допълнително заключение по допусната съдебно-техническа експертиза от 31.05.2022г., от което се установява, че по КККР сграда с идентификатор *** се състои от два самостоятелни обекта, с идентификатори, както следва: идентификатор *** – процесния обект, собственост на ищеца и находящ се в южната част на сградата и идентификатор *** – трафопост „Орион“ – в северната част на сградата.