Решение № 10028 от 28.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10028 гр. София, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б. СТ. Ш. СТАВРУ при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело № 20231110149643 по описа за 2023 година

Ищецът Ж. П. Ж. е предявил срещу ЗАД „............ искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени вреди: 1 247.31 лв. имуществени вреди под формата на разходи за лечение и медикаменти; 2000 лв. – под формата на пропуснати ползи в следствие прекратяване на граждански договор; 10 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, всички причинени при ПТП, настъпило на 26.09.2022 г. в гр. София, по вина на водача Л. В., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника. Твърди се, че Л. В. управлявала л.а. „Мини Уан“ с рег.№ .........., като се движела по ............“ с посока на движение към .“, където в района на пл. „...........“, нарушила правилата за движение, отнемайки предимството и блъскайки ищеца като пешеходец, който пресичал на сигнализирана и обозначена пешеходна пътека, отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила. В резултата на ПТП на ищеца били причинени телесни увреждания. За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол, а на виновния водач Л. В. бил съставен АУАН № ........... г., въз основа на който било издадено наказателно постановление № ............... г. Ищецът бил откаран по спешност в лечебно заведение, където след преглед от специалисти, били установени следните травматични увреждания - травма на гръдния кош – неуточнена; повърхностна травма на окосмената част на главата; контузия на долната част на гърба и таза; контузия на бедрото. На 29.09.2022 г. ищецът бил прегледан от друг лекар в друга болница, който установил следните травми – охлузвания в областта на челото; рана в областта на дясната китка; кръвонасядане в областта на десния хълбок; контузия с охлузване в кръстната област; охлузване на лявата подбедрица; контузия с охлузване на дясното коляно. Във връзка с претърпените травми, за периода 29.09.2022 г. – 30.11.2022 г., ищецът провел 1 рехабилитационен курс. Твърди се, че възстановителният период продължава и в момента и ищецът все още усеща негативните последици от уврежданията, като не били налице прогнози да се възвърне състоянието му преди ПТП. Ищецът поддържа, че във връзка с лечението, претърпял имуществени вреди в размер на 1 247.31 лв., за която сума били издадени фактура № .............. г. от „Офис Терапи“ ЕООД за сумата от 1 150 лв. за възстановителни процедури; и касов бон от 27.09.2022 г. от „Профарма трейдинг“ за сумата от 37.31 лв. за медикаменти, и касов бон от 29.09.2022 г. от МБАЛ „Лозенец“ ЕАД за сумата от 60 лв. за консултативен преглед. Сочи се, че ищецът претърпял и имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, които се изразяват в неполучаване на възнаграждение по граждански договор за изработка, сключен от ищеца на 23.09.2022 г., по силата на който фондация „Арт Линк“, ЕИК ................, му възложила извършването на 30-дневен обучителен курс за повишаване професионалната компетентност на артисти, работещи в областта на съвременния танц, като срокът за извършване на работата бил до 30.11.2022 г., с уговорено възнаграждение в размер на 2000 лв. Поради процесното събитие, ищецът не могъл да изпълни задълженията си, произтичащи от гражданския договор, ида получи възнаграждението. Със заявление № Л-9741/07.11.2022 г., допълнително заявление № Л – 11082/13.12.2022 г. и допълнително заявление № Л – 3317/19.04.2023 г., ищецът отправил пред ответника претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, като била образувана щета № ............., но застрахователят отказал плащане. Ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати сумите 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.09.2022 г. до изплащането й, 1 247.31 лв. обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение и медикаменти, ведно със законната лихва от 26.09.2022 г. до изплащането й, и 2000 лв. обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в следствие неполучено възнаграждение поради прекратяване на граждански договор, ведно със законната лихва от 15.10.2022 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че е налице застрахователно правоотношение относно л.а.

„Мини Уан“ с рег.№ ........... Оспорва водачът на посочения автомобил да има вина за настъпилия инцидент, оспорва механизма на ПТП, причинно-следствената връзка между твърдените от ищеца вреди и настъпилото събитие, като счита, че вредите са в следствие поведението на ищеца, който излязъл внезапно на пътното платно, на необозначено за пресичане място, при забранителен сигнал на светофарната уредба. Оспорва представени от ищеца доказателства /констативен протокол, лист за преглед на пациент, амбулаторни листове/. Счита, че ищецът не е търпял неимуществени вреди, нито са му били причинени телесни увреждания, като сочи, че при завеждане на доброволната претенция пред застрахователя бил представен лист за преглед на пациент, в който лист не били отразени посочените заболявания в приложения към исковата молба лист за преглед. Твърди наличие на разлика в подписите на лекуващия лекар, положени при двата екземпляра, поради което ответникът оспорва автентичността на този документ. В условията на евентуалност твърди, че претенцията за неимуществени вреди е завишена, като се аргументира с това, че съгласно 2 приложения фиш за спешна медицинска помощ от 26.09.2022 г., ищецът посочил, че отказва болнично лечение, което води до извод, че получените от него травми били повърхностни, с лек интензитет. Относно претенцията за имуществени вреди в частта, в която се претендират разходи за лечение, ответникът оспорва причинно-следствената връзка между твърдените разходи и вредите, като счита, че същите не са били необходими поради обективното здравословно състояние на ищеца, както и поради това, че травмите на ищеца са леки, отделно твърди, че размерът е завишен, евентуално сочи, че ищецът /в качеството си на здравноосигурено лице/ е имал право да иска заплащане на разходите за рехабилитация от РЗОК, но избрал да ги плати лично. Оспорва се и претенцията за пропуснати ползи по основание и размер, като се твърди, че не е била налице обективна невъзможност за изпълнение на задълженията на ищеца по гражданския договор. Посочва, че за уговорения в договор период, ищецът се намирал в добро здравословно състояние и поемал различни работни ангажименти /за което посочва линк към интернет страници/.

Оспорва достоверността на датата на гражданския договор, тъй като ответникът е представител на фондацията-възложител и не можел да сключи договор със себе си съгласно чл. 41, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Твърди се още, че гражданският договор бил симулативен, създаден за целите на процеса. В условията на евентуалност въвежда възражение за съпричиняване.

Оспорва и акцесорната претенция за лихви и началния момент, от който се претендират.

Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото са искове по чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Уважаването на претенцията по чл. 432, ал. 1 КЗ предпоставя кумултивната наличност на следните обстоятелства: 1.предпоставките по чл.45, ал.1 от ЗЗД за вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, които са: виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка с което са произлезли вреди; вид и размер на вредите; вина – която се предполага съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника. 2. наличие на договор за застраховка гражданска отговорност между ответника и виновния водач; реализиран в хода на действие на същия застрахователен риск.

Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди в следствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, включително неимуществените и имуществените вреди в следствие на телесно увреждане или смърт; пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; лихвите по чл. 429, ал.2, т.2 КЗ.

От събраните по делото доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали № К496, удостоверение от СДВР отдел „ПП“, административнонаказателна преписка и заключение на вещото лице по приетата и неоспорена автотехническа експертиза се установява, че на 26.09.2022 г., около 21.55 ч., в гр. София, на бул. Княз Ал. Батемберг, 3 настъпило ПТП, при което водачът на л.а. „Мини Уан“ с рег.№ .........., се движел по булеварда, а междувременно в района на пл. „Д-р Ж.Желев“ ищецът като пешеходец предприел пресичане на булеварда на обозначена с пътни знаци и маркировка пешеходна пътека тип „Зебра“, с посока от ляво на дясно спрямо движението на автомобила, и достигайки лентата за движение на автомобила, бил ударен от него. Ударът бил в областта на долните крайници, след което тялото се наклонило към автомобила и възкачило на предния капак, главата се ударила в предното стъкло, което се счупило, а след известно носене, тялото паднало на терена отпред и в дясно от автомобила. Според заключението на вещото лице, ударът е настъпил по дължина на пътното платно – в района на пешеходната пътека, а по ширина – в лентата за движение на лекия автомобил Мини Уан, на около 12 метра в дясно от левия край на пътното платно. От момента на предприемане на пресичането на пътното платно до момента на удара ищецът е изминал около 12 метра.

Водачът на автомобила е имал възможност при своевременна реакция за аварийно спиране преди мястото на удара. Видимостта за пешеходеца и водача на автомобила е била взаимна.

Пешеходецът е имал възможност да възприеме движещия се от дясно автомобил и да го пропусне. От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В. се изяснява, че по време на инцидента валял дъжд и пътната настилка била влажна. Възприела пешеходеца чак когато бил до нея, опитала да спре, но колата поднесла и продължила напред. След удара слязла от автомобила, дошли и други хора да помогнат, обадили се на полиция, пострадалият отказвал помощ. В крайна сметка дошла линейка и го убедили да отиде до болница Пирогов.

От приложената от СДВР преписка е видно, че спрямо водачът Л. В. е реализирана административно-наказателна отговорност за нарушение на чл. 119, ал.1 ЗДвП.

Анализът на така събраните доказателства сочи еднозначно на извода, че вина за ПТП има само и единствено водачът на л.а. Мини Уан, който в нарушение на чл. 119, ал.1 ЗДвП, не е пропуснал пешеходец, навлязъл на обозначена с маркировка и знак пешеходна пътека.

Съгласно чл. 119, ал. 1 ЗДвП, при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Това задължение е нарушила свидетелката В. като водач на автомобила, тъй като ищецът като пешеходец е започнал пресичането, бил е по средата на пътното платно върху пешеходната пътека и водачът на автомобила е следвало да спре преди нея. В тази насока е неоснователно релевираното от ответника възражение за съпричиняване поради пресичане на непредназначено за това място и внезапно навлизане на пътното платно, тъй като ищецът е пресичал на обозначена пешеходна пътека и не се установи да е изскочил на пътното платно внезапно. Напротив, установи се, че водачът на автомобила, при своевременно възприемане на пешеходеца, е можел да спре, още повече наличието на пешеходна пътека принципно сигнализира водачите за възможна опасност на пътя, така че пресичащия пешеходец не е непредвидимо събитие за тях.